Решение № 9817 от 08.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4151/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/, чрез процесуален представител, срещу решение № 388/12.03.2026 г. по адм. дело № 188/2025 г. на Административен съд /АС/ - Разград, отменящо негово уведомително писмо /УП/ изх. № 02-170-2600/1399 от 01.06.2025 г. в частта, с която на "Агротида" ООД е отказано подпомагане в размер на 148 450, 28 лв. по еко схема за намаляване на използването на пестициди за кампания 2023 г. и е изпратена преписката на изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне при съобразяване с дадените с решението указания по тълкуване и прилагане на закона, като е определен едномесечен срок за произнасяне. Касационният жалбоподател поддържа, че решението е неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу УП, присъждане на разноски за първата инстанция и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Първоинстанционното решение е оспорено и в частта за разноските изрично. Ответникът по касационна жалба - "Агротида" ООД, гр. Исперих, в писмен отговор и писмена молба чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационнната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, взе предвид следното: За да постанови обжалваното решение, АС е приел, че оспорената пред него част от УП е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма но при допуснати съществени нарушения на изискванията за неговите реквизити по чл.59, ал.2, т.4 АПК, доколкото липсват изложени фактически и правни основания, довели до постановеното намаление. Съдът е посочил, че от съдържанието на таблица 19.2 и от разясненията по съответните колони от нея се установява, че използваните от кандидата феромонови уловки не са от разрешение списък на БАБХ, поради което органът е счел, че стопанството на кандидата е неподходящо за подпомагане по практика 2. Едва в хода на съдебното производство е формулирал твърдения за това и съответно е ангажирал доказателства, кои са разрешените феромонови диспенсери от БАБХ. Това е нарушило правото на жалбоподателя да узнае към момента на отказа фактите, обусловили този отказ - а именно кой е конкретният списък на БАБХ, с който няма съвпадение и в какво се изразява несъответствието. Посочено е, че приложимата редакция на материалноправната норма на чл.41, ал.1 от Наредба №3/10.03.2023 г. е публикуваната в ДВ бр.56/2023 г., в сила от 30.06.2023 г. Според тази норма допустими за подпомагане по еко схемата за намаляване използването на пестициди са площи, при които са приложени следните екологично насочени земеделски практики:1. върху площите не се прилагат продукти за растителна защита, които са тотални хербициди, включително такива, съдържащи глифозат, и 2. ако се прилагат продукти за растителна защита - инсектициди, хербициди и фунгициди, се използват само продукти за растителна защита, които не попадат в първа професионална категория на употреба, или 3. се прилагат феромонови уловки съгласно Списъка на разрешените за пускане на пазара и употреба продукти за растителна защита по активни вещества, публикуван на интернет страницата на БАБХ. Съдът е приел, че в случая закупените от жалбоподателя феромонови уловки с търговско наименование Traptest не са включени в списъка на БАБХ по чл.6, ал.1, т.1, б. "а" ЗЗР на продуктите за растителна защита, за които е издадено разрешение за пускане на пазара и употреба. Между вписаните в този списък фероонови диспенсери не е посочени нито един продукт, приложим за вредители по зърнените култури. Посочено е, че при липса на феромонова уловка, подходяща за зърнени култури в списъка и предвид обстоятелството, че еко схема Еко - НИП не изключва подпомагането на площи, засяти със зърнени култури, постановеният отказ противоречи на целта на закона, тъй като сочи на невъзможност да бъде подпомогнат заявител на площи, засяти със зърнени култури, използвал екологично чисти методи за растителна защита. На посочените основания съдът е отменил отказа, върнал е преписката за ново произнасяне и е дал указания за извършване на нова преценка за условията за допустимост за подпомагане по Еко- НИП. Посочено е, че в изпълнение на чл.35 АПК във връзка с чл.41, ал.3 от Наредба №3/10.03.2023 г. органът следва да провери дневника за проведените растителнозащитнимероприятия и торене на дружеството и да изясни дали закупените феромонови уловки са били използвани през процесната стопанска година, като има предвид, че Traptest са за царевичен стълбопробивач, но не всички заявени площи са били засяти с царевица. Решението е правилно като краен резултат. Обосновано е заключението на съда за частична липса на фактическите основания за постановения отказ. Това е така независимо от констатираното съдържание на таблица 19.2 и разясненията под нея, от които става ясно, че причина за отказа са използваните феромонови уловки и твърдението на издателя на УП, че същите не са в разрешителния списък на БАБХ. Доколкото обаче органът - издател не е доказал в първата инстанция публикуване на списъка на БАБХ посредством ангажираните от него доказателства, който въпрос е бил спорен между страните, не е възпроизвел съдържанието на списъка нито в УП, нито същият се е съдържал в административната преписка, действително този важен правнорелевантен факт за постановения отказ е останал неизвестен за дружеството до съдебното производство. Констатираната от съда липса на проверка на дневника за проведените растителнозащитни мероприятия и торене на дружеството от страна на административния орган в нарушение на чл.41, ал.3 от Наредба №3/10.03.2023 г. е съществено нарушение на административно- процесуалните правила, което е самостоятелно основание за отмяна на УП в обжалваната част, поради което настоящият съдебен състав споделя, както извода на АС за незаконосъобразност на УП в обжалваната част, така и дадените указания по прилагането на закона, които следва да бъдат спазени при новото произнасяне. Възпроизвеждането на таблицата с разрешителния списък на БАБХ за кампания 2023 година в касационната жалба не санира липсата му в УП. Недопустимо е мотивите на обжалвания административен акт да се допълват при висящо съдебно производство по жалба срещу същия акт, за което АС е изложил подробни мотиви, които се споделят от настоящия състав и не следва да бъдат повтаряни на основание чл.221, ал.2, изр. последно АПК. Предвид изложеното решението като правилно следва да се остави в сила, включително и в частта за присъдените разноски, тъй като присъденото адвокатско възнаграждение от 766.94 евро не е прекомерно предвид фактическата и правна сложност на делото. На ответника по касация следва да се присъди заплатеното по банков път адвокатско възнаграждение от 613, 55 евро за настоящата инстанция, което също не е прекомерно предвид фактическа и правна сложност на делото, платимо от ДФЗ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение