Решение № 3402 от 13.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5515/2008 г.

Решение № 3402 от 13.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5515/2008 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Мохамед Али Абба Шейх - чрез адв. Диана Даскалова, против съдебно решение от 27.12.2007 г., постановено по адм. д. № 3444 от 2007 г. на Административния съд - София - град, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му против заповед № ЗДМ - 614 от 22.08.2006 г. на директора на дирекция "Миграция" - МВР. Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Миграция", не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна. Върховният административен съд - трето отделение, като взе предвид изложеното в касационната жалба и доказателствата по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима, като разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба срещу горепосочената заповед, с която на основание чл. 42а, ал. 1 (сега чл. 42з) във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 9 от Закона за чужденците в Република България на чужденеца е наложена принудителна административна мярка "забрана за влизане в страната" в качеството му на алжирски гражданин за срок от десет години. При проверка на законосъобразността на административната заповед съдът е приел, че е издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма, при спазване на действащите материалноправни разпоредби и на административнопроизводствените правила, като същата е мотивирана и съобразена с целта на закона, т. е. не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 1-5 от АПК. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Съгласно посоченото правно основание за издаването на процесната заповед - чл. 42а, ал. 1 (номерация преди ДВ, бр. 29 от 2007 г.) във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 9 от ЗЧРБ, забрана за влизане в Република България се налага, когато чужденецът няма осигурена издръжка и необходимите задължителни застраховки през време на пребиваването си в страната и средства, осигуряващи възможност за обратното му завръщане. В конкретния случай първоинстанционният съд правилно е приел, че жалбоподателят не се е справил с доказателствената тежест относно положителните факти, че има осигурена издръжка, осигуровки и средства за обратното му завръщане, като по този начин да обори твърденията на административния орган в обратния смисъл. Правилни са и изводите на съда относно неоснователността на твърденията за липса на мотиви към административния акт. В случая фактическите и правните основания за издаване на акта, съдържащи се в заповедта, от една страна, а от друга - в предложение рег. № ХМ-9227 от 22.08.2006 г., са конкретно и ясно посочени и не е налице каквато и да е било пречка да бъде извършена проверка относно правилността на прилагането на закона от страна на административния орган при издаването на процесната заповед. Що се касае до поддържаното в касационната жалба твърдение, че първоинстанционният съд при постановяването на своето решение не е взел предвид факта, че в заповедта касаторът е определен като гражданин на Мавритания при положение, че той е без гражданство, то същото не може да бъде споделено. На първо място, оспорваната заповед касае Мохамед Али Абба Шейх в качеството му на алжирски гражданин, а не като мавритански такъв. На второ място, видно от обстоятелствената част както на първоначалната, така и на касационната жалба, Мохамед Али Абба Шейх в минал период от време се е легитимирал и се е ползвал с правата на алжирски гражданин, а впоследствие и като мавритански, докато се стигне до последното твърдение, че е лице без гражданство. По делото не са представени доказателства, че лицето е загубило или му е отнето алжирското гражданство. Напротив, налице е отказ от негова страна да се срещне с представителя на посолството на Алжирската демократична и народна република в страната ни, което възпрепятства установяването на връзките му с посочената държава. Освен това мотивът за отказ за среща с представителя на алжирското посолство е позоваване на притежавано мавританско гражданство, каквито твърдения са поддържани от страна на касатора и в производството за предоставяне на статут на бежанец. Следователно може да се заключи, че доводът, че е лице без гражданство, не е верен, а е опит от страна на Мохамед Али Абба Шейх да се възползва от права, каквито не му се следват. Пред настоящата инстанция се поддържат и твърдения за неправилност на атакуваното съдебно решение относно относимостта и обсъждането от страна на първоинстанционния съд на приложимостта на чл. 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС) и чл. 8 и чл. 9, ал. 1 от Конвенцията за правата на детето (КЗПД). Съдът е приел, че позоваването от страна на чл. 8 от КЗПЧОС е неотносимо с оглед факта, че дъщерята на касатора и нейната майка, имащи българско гражданство, са извън България и се намират в Англия. Този извод е неправилен, но това не влияе на крайния резултат, тъй като позоваването е несъстоятелно. Това е така, тъй като тази намеса е допустима, като е извършена от страна на държавата посредством административния орган, издал заповедта, въз основа на закон и в защита на обществения интерес, изразяващ се в недопускане в страната на лица, към които тя няма задължение да предоставя социална закрила. Наистина първоинстанционният съд е пропуснал да обсъди в мотивите си позоваването от страна на чл. 8 и чл. 9, ал. 1 от КЗПД, но този пропуск, поради неотносимостта на твърденията, също не влияе на крайния резултат. Недопустимо е касаторът да обосновава незаконосъобразност на процесната заповед чрез нарушаване правата на неговото дете. Родствената връзка не може да измести легитимацията при упражняването и защитата на права. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК Върховният административен съд - трето отделение,