Решение № 9041 от 17.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3421/2022 г.

Решение № 9041 от 17.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3421/2022 г., II о., докладчик председателят Георги Колев Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано по касационна жалба на В. Ц. от гр. София, чрез адвокат Р. Ножарова срещу решение № 577 от 3.02.2022 г. по адм. дело № 11208/2018 г. на Административен съд София – град в частта, в която е отхвърлена жалбата му против Заповед № РКС18-РД09-377/29.06.2018 г. издадена от кмета на район "Красно село"-Столична община, в частта й по т. 1. Решението като необжалвано в останалата част е влязло в сила. Касаторът поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано. Претендира разноски. Ответникът - кмета на район "Красно село" при Столична община чрез юрисконсулт Овчаров моли първоинстанционното решение да бъде обезсилено. Счита, че същото е постановено при липса на предмет. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила обжалваното решение като правилно. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлено оспорването на настоящия касатор срещу Заповед № РКС18-РД09-377/29.06.2018 г. издадена от кмета на район "Красно село" Столична община, в частта й по т. 1. Прието е, че заповедта е издадена от компетентния орган, при спазена административна процедура, без допуснати съществени процедурни нарушения и при правилно прилагане на материалноправния режим по чл. 194 ЗУТ. Прието е, че правилата, въведени в чл. 194, ал. 1 от ЗУТ, са установени в обществен интерес, за което на кмета на общината, съответно на началника на ДИСК са предоставени правомощия да нареждат на собствениците на недвижими имоти да осигурят свободен достъп до тях, с цел законосъобразното развитие на обществените отношения, свързани с териториалното и селищно устройство. Както се посочи, единственото условие е съответните работи да са разрешени или предписани. В случая се касае за извършване на оглед и изпълнение на СМР в апартамента на жалбоподателя с цел ремонт на ВиК инсталацията (обща част). Описаните действия не са изрично предписани в заповедта от 2016 г., с която собствениците на имоти в жилищната сграда, сред които и настоящият жалбоподател, са задължени да осъществят ремонт на ВиК инсталацията в едномесечен срок от връчване на заповедта. Предвид липсата на доброволно изпълнение кметът на общината /района/ е предприел действия по неотложния ремонт в срок до три месеца от изтичане на определения срок за ремонт - чл. 49, ал. 5 от ЗУЕС. Посочено е още, че нормата на чл. 194, ал. 1 във вр. чл. 223, ал. 5, т. 1 от ЗУТ не предпоставя съгласие за осигуряване на достъп, а изпълнение на задължение от страна на собственика/обитателя на съответния имот, в който е предвидено да се извършат съответните проучвателни, строително-монтажни и др. работи. Разпоредбата като правоограничаваща собственици и обитатели чрез вменяване на задължения за осигуряване на достъп е от категорията на тези, които по силата на закона задължават субекта за определено поведение. Решението е правилно, постановено при изяснена фактическа обстановка. Съгласно чл. 194, ал. 1 ЗУТ, която норма е визирана като правно основание на процесната заповед, собствениците и обитателите на недвижимите имоти са длъжни да осигуряват свободен достъп в тях за извършване на разрешени или предписани проучвателни, проектни, строителни, монтажни, контролни и други работи във връзка с устройство на територията въз основа на заповед на кмета на общината, а в определените от закона случаи - на началника на ДНСК. В случая безспорно са установени още в хода на административното производство необходимите строителни работи /ремонт на ВиК инсталацията – обща част/. В този смисъл административният орган е доказал посочените обстоятелства, и в качеството си на компетентния за това орган е указал и конкретните параметри на " свободен достъп" - определен е точния период от време /31.07.2018 г. / за достъп през чуждия имот. Следователно са спазени материалноправните предпоставки по чл. 194, ал. 1 във вр. с ал. 3 от ЗУТ за издаване на оспорената заповед, като заповедта е обоснована и с факти, които са елемент от състава на приложимата правна норма. Неоснователен е доводът на касатора, че не са налице условията на ЗУТ относно. "разрешени" и "предписани" дейности, като не са посочени и в самия административен акт. Нормата на чл. 194 ЗУТ не предпоставя съгласие, а изпълнение на задължение от страна на собственика. Поради това от значение е наличието на разрешение за строителни, монтажни, контролни и други работи във връзка с устройство на територията по ЗУТ. Предписанието за ремонт на ВиК инсталацията /обща част/ в сградата е дадено в заповед РК С16-РД09-140/17.03.2016 г. Свободният достъп по чл. 194, ал. 1 ЗУТ следва да е определен в конкретни параметри и на основание разрешени или предписани строителни работи от съответния административен орган, предхождащи издаването на заповедта. Времето, което е определено за свободен достъп, е 31.07.2018 г. в 11. 00 часа, както и на 17.08.2018 г. от 09. 00 часа. В случая се касае за извършване на оглед и изпълнение на СМР в апартамента на жалбоподателя с цел ремонт на ВиК инсталацията /обща част/. Разпоредбата на чл. 194 от ЗУТ, като правоограничаваща собственици и обитатели, чрез вменяване на задължения, е от категорията на тези, които по силата на закона задължават субекта за определено поведение. След завършване на работите, лицето, на което е осигурен достъп, е длъжно веднага да отстрани всички повреди, причинени на недвижимия имот във връзка с изпълнението на работите. Ако повредите не могат да бъдат отстранени, правоимащият се обезщетява за причинените вреди – ал. 4, чл. 194 ЗУТ. Настоящата инстанция намира за обоснован изводът на съда, че според константната съдебна практика, понятието "свободен достъп", вложен в разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от ЗУТ, се отъждествява с правото да се ползва за определен период от време чуждия имот за постигане на целите, визирани в същата разпоредба. Този "свободен достъп" трябва да е определен в конкретни параметри не само времево, а и пространствено. От това следва, че заповедта за осигуряване на достъп следва да сочи характера на действията, които трябва да бъдат извършени, както и мястото и времето за извършването им. В настоящия случай с решение № 48/3.01.201З г. по адм. дело № 6258/2012 г. на АССГ, 22-ри състав е отменен мълчалив отказ на кмета на СО район "Красно село" да издаде заповед по чл. 49, ал. 4 от ЗУЕС, по заявление на П. Ръта рова, с който да задължи етажните собственици в определен срок да осъществят ремонт на ВиК инсталацията, квалифициран като "неотложен ремонт", като преписката е върната на органа за издаване на заповед по чл. 49, ал. 4 от ЗУЕС. В изпълнение на съдебното решение е издадена заповед № РКС16-РД09-140/17.03.2016 г., с която собствениците на имоти в сградата, находяща се в имот пл. № 223, част от УПИ V за ОЖС, кв. 17 по плана на гр. София, м. "Крива река", с административен адрес: [улица], са задължени да осъществят ремонт на ВиК инсталацията (обща част), обслужваща апартамент, собственост на г-жа П. Р.- А., находящ се на втори надпартерен етаж в описаната жилищна сграда, в едномесечен срок, считано от датата на връчване на настоящата заповед. Заповедта е потвърдена с Решение № 6051/17.10.2019 г. по адм. дело № 1209/2018 г. на АССГ. Независимо от възложеното задължение за извършване на ремонтно-възстановителни работи, такива не са последвали, видно от приложените по делото констативни протоколи № РКС16-ДИ11-220- 11/19.04.2018 г., № РКС16-ДИ11-220-Ш/3.05.2018 г. и № РКС18-РД09-377-3/31.07.2018 г. Това е наложило кметът на района служебно да предприеме действия за извършване на неотложния ремонт на основание чл. 49, ал. 5 от ЗУЕС и да ангажира строителна фирма. Както се посочи, със заповедта от 2016 г. собствениците на имоти в жилищната сграда, сред които и настоящият жалбоподател, са задължени да осъществят ремонт на ВиК инсталацията /обща част/, без да е предписано какви конкретни действия следва да предприемат, още по-малко, че ремонтът следва да се извърши в апартамента на жалбоподателя. По т. 1 от процесната заповед е наредено на жалбоподателя да осигури достъп до апартамента си на служители от районната администрация и на представител на строителната фирма, избрана от район "Красно село", с цел извършване на оглед и изготвяне на оферта. Независимо че така разпоредената дейност - извършване на оглед на имота, не е изрично посочена в заповедта от 2016 г., огледът на имота е неразривно свързан с предписаните ремонти дейности, поради което следва да се приеме, че се касае за проучвателна дейност, предписана в заповедта от 2016 г. Неоснователен е и доводът на ответника за недопустимост на съдебното решение. Предмет в това производство е обжалването на заповед № РКС18-РД09-377/29.06.2018 г. издадена от кмета на район "Красно село" - Столична община, по което е постановено и първоинстанционното решение, поради което то е валидно и допустимо. Предвид изложеното и тъй като не са налице основанията за отмяна на решението по чл. 209, т. 3 АПК, същото следва да бъде оставено в сила. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение