Решение № 14096 от 26.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5515/2014 г.

Решение № 14096 от 26.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5515/2014 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на началник сектор "Пътна полиция" в отдел "Охранителна полиция" при ОД на МВР -Кюстендил срещу решение № 39/24.02.2014 г. на Административен съд - Кюстендил, постановено по адм. дело № 227/2013 г. по описа на същия съд, с което е отменена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 5, б. "б" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), преместване на паркирано МПС без знанието на собственика му, по отношение на лек автомобил, марка "Опел Вектра" с ДК № С 8547 МС, управляван от Кирил Пантелеев Пешев и Община Кюстендил и Областна дирекция на МВР -Кюстендил са осъдени за заплатят на Пешев разноски в размер на 190 лева. Срещу решение № 39/24.02.2014 г. на Административен съд - Кюстендил са постъпили още две касационни жалби - от директора на ОД на МВР- Кюстендил, в качеството му на представляващ дирекцията и от кмета на Община Кюстендил, в качеството му на представляващ общината . Касационните жалбоподатели поддържат оплаквания за неправилност на решението и молят за неговата отмяна поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Противно на изводите на съда считат, че са налице нормативните предпоставки за прилагане на процесната мярка на административна принуда, поради което същата е законосъобразно наложена. Ответникът - Кирил Пантелеев Пешев, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за оставянето й без уважение по съображения, изложени в писмения отговор по жалбата. Прави искане за присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Излага доводи, че обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като разгледа касационните жалби на посочените в тях основания и извърши служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационните жалби на кмета на Община Кюстендил и на директора на ОД на МВР- Кюстендил са недопустими в частта, с която е отменена наложената на Кирил Пешев ПАМ, тъй като нито кметът на общината, нито директорът на областната дирекция, нито представляваните от тях ЮЛ са били страни в производството по издаване на акта. А така също решението на АС - Кюстендил в цитираната част не засяга правата и интересите на касаторите. Предвид изложеното касационните жалби в цитираната по-горе част следва да се оставят без разглеждане, а производството по делото в тази част следва да се прекрати. Двете касационни жалби са допустими единствено срещу решението в частта, с която Община Кюстендил и ОД на МВР - Кюстендил са осъдени да заплатят на Кирил Пешев съдебни разноски в размер на 190 лева. Касационната жалба на началника на сектор "Пътна полиция" в отдел "Охранителна полиция" при ОД на МВР - Кюстендил е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да отмени наложената принудителна административна мярка, съдът е приел, че същата е разпоредена в противоречие с материалния закон. Решаващият съд е приел, че наложената ПАМ е постановена съвместно от служител при ОП "УОИ" - Кюстендил и полицейски служител в сектор Пътна полиция при ОД на МВР- Кюстендил. Според съда разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП регламентира три самостоятелни хипотези, при които може да се наложи ПАМ от вида на процесната. Съдът е счел, че в случая с преместването на автомобила на Пешев органът е приложил първата хипотеза на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП, а именно - автомобилът е бил паркиран в нарушение на правилата за движение и паркиране. Въз основа на доказателствата по делото, включително съдебно-техническа експертиза, съдът е установил, че автомобилът е бил паркиран на разстояние повече от 5 метра от кръстовището. При тези факти съдът е преценил, че паркирането на автомобила не е било в нарушение на правилата за движение, което да предпоставя прилагане на мярката. Мярката е приета за незаконосъобразна и поради липса на доказателства относно друг елемент от фактическия й състав, а именно - мястото, на което е бил паркиран автомобила, да е било обозначено съгласно чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство. Съдът е посочил, че извън очертаните от специалния материален закон (ЗДвП) хипотези е невъзможно да бъдат налагани ПАМ, свързани с преместване на МПС, независимо дали същото е паркирано в нарушение на правилата за движение. Съдът е приел още, че в случая не са налице и втората или третата хипотеза на чл. 171, т. 5, б. б ЗДвП, а именно превозното средство да създава опасност или да прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Съобразявайки общото разпределение на доказателствената тежест в процеса по чл. 170, ал. 1 АПК, съдът е приел за недоказано от издателите на акта съществуването на фактическите основания и изпълнението на законовите изискванията за постановяване на мярката. При така установеното отсъствие на съставомерните предпоставки от хипотезата на приложимата правна норма, наложената ПАМ е отменена като постановена в противоречие с материалноправните разпоредби. Решението, в частта, с която е отменена наложената ПАМ, е правилно. Първоинстанционният съд е установил точно и съобразно доказателствата фактическата обстановка по спора, която се възприема изцяло от касационната инстанция така, както е описана в атакувания съдебен акт. Обжалваното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. В съответствие с фактическите обстоятелства и релевантната правна уредба съдът е направил обоснован извод за незаконосъобразност на приложената мярка на административна принуда, като изложените в решението му обстойни и задълбочени мотиви се споделят напълно от настоящия съдебен състав. Съгласно нормата на чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП, на чието основание е разпоредено репатриране на процесния автомобил, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага следната принудителна административна мярка: преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Хипотезите на посочената разпоредба са три: 1. когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство; 2. когато създава опасност и 3. прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Спорът по делото се свежда по същество до въпроса за осъществяването на предпоставките, визирани в първата хипотеза на чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП, а именно - налице ли е паркиране в нарушение на правилата за движение чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП и обозначено ли е в тази връзка мястото с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство. Следва да се посочи, че фактът на извършено нарушение на правилата за паркиране не е достатъчно, за да обуслови налагане на процесната принудителна мярка. За да е изпълнен фактическият състав на тази хипотеза за прилагане на ПАМ, е необходимо кумулативното наличие на посочените два елемента - 1. неправилно паркиране и 2. означаване на съответното място с предупреждение, че неправилно паркираното МПС подлежи на принудително преместване. Отсъствието на който и да е от тях, води на незаконосъобразност на наложената мярка. Правилен е в тази връзка изводът на съда за липса на основанията за прилагане на ПАМ. В случая е безспорно установено, че паркирането на принудително преместения автомобил не е било в нарушение на цитираните правила от Закона за движение по пътищата - същият е бил паркиран на разстояние повече от 5 метра от кръстовището. Обосновано и съответно на закона е заключението на съда за незаконосъобразност на разпореждането за прилагане на мярката и поради липса другата предвидена в закона предпоставка за налагането й. По делото не е доказано мястото, на което е бил паркиран автомобилът да е обозначено с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както изисква разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП. Съдът правилно и в съответствие с материалния закон е съобразил, че принудителните мерки трябва да бъдат прилагани само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи, както и че те трябва да са точно посочени в правната норма и да се прилагат по реда и начина, предвидени там, като издаването им трябва да е в съответствие с целта на закона, по който са предвидени (чл. 22 и чл. 23 ЗАНН). Самите материалноправни норми, с които се предвиждат такива мерки, подлежат на стриктно и ограничително тълкуване, като в този аспект е недопустимо прилагането на ПАМ на основание, което не е изрично уредено в закона, респ. при липса на всички нормативноустановени за това условия, какъвто е настоящият случай. Процесната принудителна административна мярка се явява наложена в противоречие със законните изисквания, поради което АС-Кюстендил правилно я е отменил. Решението е правилно и в частта за разноските, предвид крайния изход на спора - отмяна на наложената ПАМ, постановена съвместно от служител на Общинско предприятие, което не е ЮЛ и от служител на ОД на МВР- Кюстендил. По изложените съображения настоящата инстанция намира, че не са налице визираните в касационната жалба отменителни основания, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила. При този изхода на спора в касационната му фаза основателно е искането на пълномощника на Кирил Пешев - ответник по касационната жалба, за присъждане на разноските по делото за настоящата инстанция. Доколкото обаче претенцията за присъждане на разноски е недоказана, същата следва да се остави без уважение. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение