Решение № 15509 от 12.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6203/2018 г.

Решение № 15509 от 12.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6203/2018 г., I о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП С., подадена чрез процесуалния представител юрисконсулт П. Георгиев, срещу Решение № 1528 от 09.03.2018 г. постановено по административно дело № 13379/2017 г. по описа на Административен съд С. град (АССГ). С оспореното съдебно решение е ОТМЕНЕНА Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ)№ 0315376 от 21.11.2017 г., издадена от Директор на Дирекция "Контрол" в ТД- НАП- С., с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. " а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, е наложена Принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – коледна къщичка, находящ се в град С., немски коледен базар, пл. Батенберг, стопанисван и експлоатиран от "Гого стил" ООД и забрана за достъп до него за 7 дни, като незаконосъобразна. В касационната жалба се съдържат съображения за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че решаващият съд неоснователно и неправилно е приел липсата на конкретни мотиви, данни и факти за налагане на ПАМ относно така определения от компетентния орган размер. Сочи, че адм. орган е формирал своите фактически и правни изводи като последователно и логично е изложил своите мотиви, обосноваващи издаването на ЗНПАМ № 0315376/21.11.2017 г. Визира мотивите на заповедта и обстоятелството, че в същата са изложени подробни съображения, описващи осъществяването, но неотчитане на продажби по съответния ред. Изложени са доводи за това, че при издаване на заповедта са спазени материалноправните разпоредби на ЗДДС и принципите заложени в АПК. Иска се отмяна на съдебното решение и вместо него да се потвърди изцяло Заповед за налагане на ПАМ № 0315376 от 21.11.2017 г. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лева. Ответната страна "Г. С." ООД редовно призована в съдебно заседание не изпраща представител и не ангажира становище по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява мотивирано становище за основателност на касационната жалба. Счита, че оспореното съдебно решение е постановено при неправилно приложение и тълкуване на материалния закон, поради което предлага да бъде отменено. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА. Адм. съд е установил правилно относимите факти, които не са били спорни между страните, а именно: запечатването на търговския обект – "коледна къщичка", стопанисван от "Гого стил" ООД е било разпоредено след проверка, извършена на 20.11.2017 г. от служители при ТД на НАП –С., при която е установено, че при извършена контролна покупка от страна на проверяващите, преди тяхната легитимация, на една порция Чурос на стойност 3, 00 лева, не е издаден фискален касов бон от намиращото се в обекта устройство с фискална памет, което в момента на проверката е в работен режим. С оглед констатираното нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС, е наложена процесната принудителна административна мярка, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. " а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, е наложено запечатване на търговски обект – коледна къщичка, стопанисван и експлоатиран от "Гого стил" ООД и забрана за достъп до него за 7 (седем) дни. За да отмени ПАМ, адм. съд е развил съображения за това, че в процесната заповед липсват конкретни мотиви, обосновани от конкретни данни и факти, относно упражняването на правомощията на органа по приходите по целесъобразност да определи срока за действие на мярката. Счита, че липсва посочване на конкретни фактически обстоятелства и обективни дадености от действителността, обусловили определянето на конкретен вид и степен на административна принуда, което съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. В приложимата разпоредба на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, императивно е разписано задължението за компетентния орган да приложи принудителна административна мярка "запечатване на обект" за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за това. Смисловото и граматическо тълкуване на цитираната норма, налагат извода, че във всеки един случай на констатирано нарушение на реда за отчитане на продажбите в търговски обект, административният орган действа при обвързана компетентност, тоест констатира ли такъв вид нарушение е длъжен да наложи принудителна мярка. Свободата му се простира единствено досежно определяне на срока, за който се налага мярката, като в тази насока, действително органът следва да изложи мотиви относно продължителността на срока, за който се нарежда запечатване на обекта и забрана достъпа до него. Установените по делото факти, обуславят извода за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 186, ал. 1 ЗДДС. Посочените разпоредби вменяват в задължение на всяко лице, извършващо продажби на стоки и услуги в търговски обекти, да издава фискална касова бележка за регистриране и отчитане на извършените продажби в обекта. Съгласно чл. 118, ал. 1 ЗДДС и чл. 25, ал. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби от търговските обекти чрез фискални устройства, фискалната касова бележка е следвало да се издаде в момента на получаване на плащането в брой за закупената стока, което не е било сторено в случая. Този вид нарушения на обществения ред се характеризират със значителна обществена опасност, тъй като нарушават установения правов ред за отчитане на извършените продажби, което води до избягване от заплащане на данъци. Именно поради тази значимост, законодателят е предвидил при констатиране на такова нарушение, да се налага принудителна мярка чрез запечатване на търговския обект. Оспорената заповед е постановена както в съответствие с приложимия материален закон, така също и с неговата цел. Процесната принудителна мярка има превантивен характер, като целта й е да осуети възможността на нарушителя да извърши други подобни противоправни деяния, а от тук да се предотвратят и вредните последици от тях, като по този начин се осигури защита на утвърдения ред на данъчна дисциплина чрез пълна отчетност на извършваните от лицата продажби, с цел гарантиране на обективно данъчно облагане и бюджетни приходи. Оспорената заповед отговаря и на останалите изисквания за законосъобразност, регламентирани в чл. 146 АПК. Издадена е от компетентен орган, съгласно чл. 186, ал. 3 ЗДДС и при спазване на административно- производствените правила. Същата съдържа фактически и правни основания за нейното издаване, в това число и обосновани мотиви относно определения с нея 7 – дневен срок за налагане на мярката- чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. За да се обоснове тази продължителност на разпореденото запечатване на обекта, в заповедта се съдържат конкретни мотиви, а именно: съобразяване с тежестта на извършеното нарушение, неговата обществена опасност, както и с обществената опасност и поведението на самия нарушител. От адм. орган е посочено, че мярката и продължителността на срока, за който се налага са определени и с оглед начина и вида на организиране на отчетността. Предвид максимално предвидения 30 дневен срок по чл. 186, ал. 1, ЗДДС, определения относително кратък 7 дневен срок на действие на ПАМ не изисква излагане на допълнителни мотиви в тази насока. Изложените съображения макар и схематични са достатъчни, тъй като точно и ясно посочват на какви факти е базирана преценката на адм. орган. В случая безспорно е установено нарушението, по отношение на изискването, за реда и начина за издаване на документ за продажба, поради което административният орган законосъобразно е наложил принудителната административна мярка. Превантивната цел на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС е презумирана от законодателя, поради което не е необходимо да се обуславя чрез посочването на конкретни факти в тази насока. Предвид изложените мотиви от адм. съд, настоящият съдебен състав счита, че оспореното съдебно решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, като се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на "Г. С." ООД против Заповед за налагане на ПАМ № 0315376 от 21.11.2017 г., издадена от Директор на Дирекция "Контрол" в ТД- НАП- С.. При този изход на спора, в полза на ТД на НАП– С. следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, което съгласно приложимата редакция на чл. 78, ал. 8, изр. 2 ГПК не следва да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лева, следователно в полза на касационния жалбоподател следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 200 лева, включващо по 100 лева за всяка съдебна инстанция. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение