Решение № 720 от 17.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2101/2018 г.

Решение № 720 от 17.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2101/2018 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Алексиев и А. Йорданов – служители на "ТЕТ-61" ЕООД - гр. С., подадена чрез процесуалния им представител – адв. Евстатиева, срещу решение № 2103 от 24.11.2017 г., постановено по адм. дело № 1453/2017 г. по описа на Административен съд – В. (АС – В.), с което по жалба на Й. Михалев е отменена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 5, б. "б" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), изразяваща се в преместване на лек автомобил марка "Форд", модел "Фокус" с ДК [рег. номер на МПС] на 08.05.2017 г. на територията на к. к. "Златни пясъци". В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Развиват се съображения за недопустимост на оспорваното решение. Иска се да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав. Претендира се присъждането на съдебни разноски. Ответникът – Й. Михалев, не изразява становище по касационната жалба. Ответникът – "ТЕТ-61" ЕООД - гр. С., не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока за обжалване и от надлежни страни – участници в първоинстанционното производство. Като извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК и разгледа касационната жалба на посочените в нея основания, съдът я счита за неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил ПАМ, изразяваща се в преместване на лек автомобил марка "Форд", модел "Фокус", с ДК [рег. номер на МПС], наложена на 08.05.2017 г. в к. к. "Златни пясъци" от служител на "ТЕТ-61" ЕООД - гр. С. на длъжност водач/оператор на открита платформа с повдигащо устройство. За да постанови оспорения съдебен акт първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, предвид факта, че по аргумент за противното от чл. 172, ал. 1 ЗДвП за принудителната административна мярка по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП писмената форма не е изискване за валидност, т. е. законодателят допуска мярката да се налага с устно разпореждане на компетентното лице. Съдът е приел, че в съставения фирмен констативен протокол, съдържащ мотивите за налагането на ПАМ, не става ясно коя от хипотезите на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП е приложима в настоящия казус. О. една страна е посочено, че автомобилът е паркиран в нарушение на установените правила за движение в к. к. "Златни пясъци" на място, обозначено с неподвижни пътни знаци В 27 и Т 17 пред хотел "Астория", а от друга - че местоположението е в зоната на знак В 27 и върху пътна маркировка М 15 пред хотел "Мелия". Приел, че от събраните по делото доказателства не се установява, нито че автомобилът е бил паркиран в зона, обозначена с пътен знак В 27 и Т 17, нито, че е паркиран върху пътна маркировка М 15. АС – В. е приел, че органът не е установил по безспорен начин и местоположението на паркираното превозно средство да попада в някоя от хипотезите на забрана за паркиране по чл. 98 ЗДвП. Органът не е изложил твърдения, че превозното средство е пречело на движението, като е създавало опасност или е правело невъзможно преминаването на другите участници в движението. Съдът е приел, че не е изпълнен фактическият състав на нито една от посочените в чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП хипотези, обжалваната ПАМ е наложена в нарушение на приложимия материален закон и поради което я е отменил. Решението е правилно. Разпоредбата на чл. 168, ал. 1 ЗДвП предвижда, че определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и/или длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. По силата на цитираната разпоредба в кръга на лицата, които могат да прилагат мярка на административна принуда по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП, са включени и длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя. Видно е, че законодателят е оправомощил не само министъра на вътрешните работи да определя длъжностни лица, които да налагат принудителна административна мярка "преместване на пътно превозно средство", но е дал това право и на собственика на пътя и на администрацията, която управлява пътя. За всеки един от тези правни субекти съществува правната възможност да определи и оправомощи съответните длъжностни лица, които да налагат принудителната административна мярка. Законодателят не е въвел ограничения или изисквания относно собственика на пътя. Тоест всеки собственик на път по смисъла на § 1, т. 6 ЗДвП има законовата възможност да оправомощи лица, които да налагат принудителната мярка, но те следва да бъдат изрично определени и оправомощени. Видно е от доказателствата по делото, че собственик на пътя в к. к. "Златни пясъци" е дружеството "П.-З. пясъци" ООД, възложило дейността по преместване на лек автомобил на "ТЕТ-61" ЕООД - гр. С. и конкретно на служителите Г. Алексиев и А. Йорданов. Изложеното до тук обосновава извод, че процесната ПАМ е наложена от компетентен орган. Правилен е обаче изводът на АС - В., че процесната ПАМ е незаконосъобразна, тъй като е наложена в нарушение на материалния закон. На първо място следва да се разгледа хипотезата на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП дали превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство. В случая, зоната обозначена с пътен знак В 27 и Т 17, видно от схемата за организация на движението, се намира на повече от 200 м. от местоположението на репатрирания автомобил и след кръстовище, поради което предвид нормите на чл. 49 и чл. 50 от ППЗДвП правилно съдът е приел, че пътният знак В 27 не въвежда валидна забрана за паркиране и престой. От същата схема не се установява и банкетът или уширението на пътя, на което е посочено местоположението на паркиралия автомобил, да е било обозначено с пътна маркировка М 15 ("коси успоредни линии"), тъй като такава маркировка не е предвидена в схемата за посочения участък между хотел "Астория" и хотел "Мелия". На следващо място органът не е представил доказателства и в посока втората и трета хипотеза на правната разпоредба, уреждаща предпоставките за преместване на пътното превозно средство, автомобилът да е пречел на движението, като е създавал опасност или е правел невъзможно преминаването на другите участници в движението. Правилно съдът е приел, че не са били налице материалните предпоставки, визирани в хипотезата чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП за налагане на ПАМ "преместване на паркирано ППС без знанието на неговия собственик". По изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна, тъй като не са налице твърдяните в нея основания за касиране на съдебния акт. Оспореното съдебно решение е постановено в съответствие с нормите на материалния закон, при спазване на съдопроизводствените правила и в унисон със съдебната практика по тълкуването и прилагането на ЗДвП. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1- во АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2103 от 24.11.2017 г., постановено по адм. дело № 1453/2017 г. по описа на Административен съд – В.. Решението е окончателно.