Решение № 801 от 19.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10424/2008 г.

Решение № 801 от 19.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10424/2008 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на адв. Радослав Савов, в качеството му на процесуален представител на Валери Богданов Богданов, управител на "Евросторм" ООД, срещу решение № 276 от 17.07.2008 г. по адм. д. № 768 по описа за 2007 г. на Административния съд - гр. Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 1500654 от 25.06.2007 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Плевен, потвърден в обжалваната част с решение № 659 от 29.08.2007 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново оспорва същата чрез възражение по реда на чл. 163, ал. 2, във връзка с чл. 228 от АПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред Административния съд - гр. Велико Търново е бил РА № 1500654 от 25.06.2007 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Плевен, потвърден в обжалваната част с решение № 659 от 29.08.2007 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия на търговското дружество по прилагането на ЗДДС (отм.), като ревизираният период е 1.02.2005 г.-31.03.2005 г. и 1.05.2005 г. - 31.05.2005 г. . С него на ревизираното лице не е признато право на данъчен кредит в размер на 1 320.00 лв. по фактури № 265 от 21.02.2005 г. и № 269 от 31.03.2005 г., издадени от "Мистър Фрост" ООД, с правоприемник "КФД" ООД, с предмет доставка на захар съответно в размер на 6 785 кг. и на 3 364 кг. Ревизиращият орган се е позовал на чл. 6 и чл. 64, ал. 1, т. 3 от ЗДДС (отм.). Отказано е и право на данъчен кредит в размер на 2 700.00 лв. по три броя фактури, издадени от "Хардвал" ООД, с предмет доставка на 19 285 кг. захар, на основание чл. 6 и чл. 64, ал. 1, т. 3 от ЗДДС. Фактическата обстановка по спора е обсъдена подробно в мотивите на обжалваното съдебно решение, включително проследяването на т. н. стокови вериги с оглед установяване произхода на стоката за обосноваване реалността на доставките. Това са пряк доставчик "Мистър Фрост" ООД, с правоприемник "КФД" ООД, ТК "ТАПС и Кировски" ООД, "Ера-Елит 3" ЕООД, "Сити-Д" ЕООД и "Захар Био" АД. Съдът е обосновал извод за липса на реална доставка по процесните фактури, като въпреки префактурирането не съществуват доказателства за реалното предаване на тази родово определена вещ, съответно за прехвърляне на правото на собственост, което се осъществява с нейното фактическо отделяне, съответно предаване. Няма придружителни документи по повод транспортирането на стоката от "Захар Био" АД, като също така е установено несъответствие в опаковките на стоката по различните фактури. Тази преценка се обосновава и от изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза, в която е посочено, че количествата захар, предмет на процесните фактури, не са постъпвали според счетоводните документи и не са заприхождавани в склада на ТК "ТАПС и Кировски" ООД. Експертът е установил, че за част от стоките, които постъпват в склада се съставят стокови (складови) разписки, а за стоките, които се предават директно на дружеството не се съставят такива, а счетоводното отчитане се осъществява на база на издадените фактури на и от същото дружество. Според съда експертът е установил доставка на захар, за която няма достатъчно индивидуализиращи данни. Според него не е установено и т. н. транзитна продажба по чл. 329 от ТЗ, а и дори да се приеме, че прекият доставчик и получателят са ползвали общ склад и не се е налагал транспорт, то с оглед характера на вещта - родовоопределена, следва да се докаже предаване на конкретните количества. Това е и основното касационно възражение по повод двете доставки от този пряк доставчик. То се свежда до гражданскоправното тълкуване на транслативния ефект при договора за покупко-продажба, което в случая не може да бъде ползвано, доколкото за нуждите на данъчното облагане освен реализирането на дохода, който се облага, за осъществяване на механизма на същото е необходимо и реалното прехвърляне на собствеността, за което следва задълженото лице да ангажира годни доказателства след като оспорва РА, с който му се определят задължения. Този ефект не може да се постигне и с представяне на РА, съставен на прекия доставчик, доколкото в този акт не могат да се съдържат данни във връзка с реалността на двете доставки, а има такива във връзка със счетоводното им третиране и конкретно изпълнението на законовите задължения по ЗДДС на този търговец в посоченото му качество. По повод втория пряк доставчик "Хардвал" ООД и издадените три фактури от него в хода на административното производство е проследена т. н. стокова верига, а именно ТК "ТАПС и Кировски" ООД и "Захарни заводи" АД. От фактическа страна е установено разминаване, а именно между нарежданията за експедиция и непредставяне на първични счетоводни документи за превоз във връзка с транспортиране на захарта от "Захарни заводи" АД до "Хардвал" ООД. Според представените документи от акционерното дружество стоката е напуснала склада на 6.10.2004 г., 7.10.2004 г. и 9.10.2004 г., а според обясненията на представляващия дружеството с ограничена отговорност захарта е доставена с транспортни средства с рег. номера, посочени на представените нареждания за изтегляно количество захар на 18.10.2004 г., на 19.10.2004 г. и на 28.10.2004 г. Предаването на стоката от прекия доставчик на получателя е станало в склад в гр. Плевен, като от договорите за наем не се установява те да са страни по него. Доказателства за реалността на доставките не са ангажирани. Съдът е изложил същите правни изводи по повод цененето на съдебно-икономическа експертиза, относно данни за индивидуализацията на стоката и такива за предаването на стоката. Касационните възражения тук са също за транслативния ефект при договора за покупко-продажба, както и за нецененето като доказателство на представения РА, съставен и на този пряк доставчик. Изложените по-горе правни изводи се отнасят и за тази част на спора. Обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като правилно. При този изход от спора на ответната страна по касационната жалба следва да се присъдят съдебни разноски в размер на 371.00 лв., на основание чл. 161 от ДОПК и чл. 8 , чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, първо отделение