Решение № 6990 от 10.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8174/2015 г.

Решение № 6990 от 10.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8174/2015 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по жалба на Л. Г. С., В. С. Д., И. С. Д., С. С. М., С. Б. П., Ю. Б. Т., Ц. Б. П., Л. Г. С., Р. К. С., Р. Б. Д., Ц. В. П., С. В. Д., В. И. З. и Н. И. В., всички като наследници на С. К. Х., подадена чрез процесуален представител адв. П. С., срещу Решение № 438 от 12.06.2015 г. на Министерски съвет на Р. Б. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път II-18 "Софийски околовръстен път" от км 0+780 до км 6+300" и обект "Път II-18 "Софийски околовръстен път" от км 0+780 до км 6+300 - изместване и реконструкция на съоръжения на други ведомства" на територията на Столична община, област С., в частта му, относно определеното обезщетение за отчуждената част от поземлен имот № 49206.2675.5, пореден № 43, находящ се в землището на с. М., район "Връбница", ЕКАТТЕ 49206, с вид територия - селско стопанство, начин на трайно ползване нива /орна земя/. В жалбата се поддържа, че определеният с административното решение размер на обезщетението е занижен и като такъв не представлява равностойно парично обезщетение по смисъла на чл. 32, ал. 2 от ЗДС във вр. с § 1а от ДР на ЗДС с оглед характеристиките на имотите, намиращи се в землището на с. М., район "Връбница", ЕКАТТЕ 49206, Столична община. В съдебно заседание жалбоподателите се представляват от адв. Русинов, който моли обжалваното решение да бъде изменено в частта, относно определеното обезщетение, като същото бъде увеличено. Направено е искане за присъждане на разноски, съгласно приложен списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Ответникът по жалбата - Министерският съвет, и заинтересованите страни - Министърът на регионалното развитие и благоустройството, Министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуалните им представители, поддържат становище, че жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав, след проверка на допустимостта на жалбата, приема, че същата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: От събраните по делото доказателства, както и от тези, представени пред административния орган, се установи, че с писмо вх. № 04-16-909 от 3.06.2015 г. до министъра на регионалното развитие и министъра на финансите, председателят на АПИ е поискал да бъде започната процедура по отчуждаване на имоти и части от имоти за държавна нужда за изграждане на обект: "Път II-18 "Софийски околовръстен път" от км 0+780 до км 6+300 - изместване и реконструкция на съоръжения на други ведомства" на територията на Столичната община. Към искането са приложени: заповед № РД-02-15-20 от 20.02.2014 г. на министъра на РРБ, с която е одобрен подробен устройствен план (ПУП) - парцеларен план, която не е оспорена и е влязла в законна сила; заповед № РД-02-15-3 от 9.01.2015 г. на министъра на РРБ, с която е одобрен подробен устройствен план (ПУП), засягащ землищата на гр. С. и с. М. - парцеларен план, която не е оспорена и е влязла в законна сила; решение № 34-ПР/2010 на МОСВ; финансова обосновка; доклад за определяне на съответно равностойно парично обезщетение при отчуждаване; проект на съобщение до средствата за масово осведомяване. Със съвместен доклад от министъра на регионалното развитие и министъра на финансите, внесен в МС с писмо изх. № 03-07-76 от 9.06.2015 г., е представен и проект на решение за отчуждаване на имоти - частна собственост, за реализиране на държавна нужда - изграждане на посочения обект. С Решение № 250 на МС от 25.04.2013 г. обект "Софийски околовръстен път" от км 0+780 до км 6+300 е обявен за такъв с национално значение. На свое заседание МС е приел Решение № 438 от 12.06.2015 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път II-18 "Софийски околовръстен път" от км 0+780 до км 6+300 и обект "Път II-18 "Софийски околовръстен път" от км 0+780 до км 6+300 - изместване и реконструкция на съоръжения на други ведомства" на територията на Столичната община, област С.. В приложение към т. 1 и 2 от решението са описани имотите, които се отчуждават в с. М., район "Връбница", Столична община, като под номер по ред 43 е посочен и имотът - предмет на оспорването, както и предвиденият за него размер на обезщетение. За собственик на имота е посочен С. К. Х., на когото жалбоподателите Л. Г. С., В. С. Д., И. С. Д., С. С. М., С. Б. П., Ю. Б. Т., Ц. Б. П., Л. Г. С., Р. К. С., Р. Б. Д., Ц. В. П., С. В. Д., В. И. З. и Н. И. В. са наследници, съгласно приложеното по делото удостоверение за наследници. Като доказателство за собственост на процесния имот към делото е приложено и Решение № 1010 от 15.10.1998 г. на Поземлена комисия "Н. И.", за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на с. М. С договор № Д-44 от 2.04.2015 г. АПИ е възложила на лицензиран оценител да изготви оценка на имотите, необходими за реализиране на описания обект. За изпълнение на възложената поръчка лицензираният оценител е ползвал удостоверения за пазарни аналози съгласно чл. 32 от ЗДС от службата по вписванията, като са изискани и взети предвид при оценката сделки, които отговарят на законовите изисквания и отразяват състоянието на пазара за период от една година преди възлагането на оценката, а именно от 02.04.2014 до 02.04.2015 г. Експертната оценка на лицензирания оценител е предадена на възложителя АПИ с приемателно-предавателен протокол от 2.06.2015 г. Посочената цена за имота - предмет на оспорването в настоящото производство, е възприета от административния орган и е определена като обезщетение на собственика на отчуждения имот. По искане на жалбоподателите, и за изясняване на обстоятелствата по делото, с определение от 23.07.2015 г., съдът е допуснал съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение за пазарната цена на процесния имот. Експертизата, която е в четири варианта, е изготвена от вещо лице, което отговаря на изискванията, посочени в § 1а, т. 3 от ДР на ЗДС, да бъде "оценител на имоти". Вещото лице е представило оценителната експертиза на 6.01.2016 г., като същата е в два варианта. При изготвянето на първи вариант от експертизата вещото лице е използвало 8 сделки, които са използвани и от административния орган, като не е използвал сделки по НА № 98 и НА № 100, защото при НА № 98 предмет на сделката е земеделска земя, но с начин на трайно ползване ниско застрояване, а при друга (НА № 100) е сделка за имот, за който съществуват сервитути и строителни ограничения. Посочен е размер на обезщетение за отчуждената част от 1,860 дка от цялата обща площ 6,613 дка на имот 49206.2675.5 в размер на 17 541,84 лв. при определена от административния орган оценка в размер на 24 342 лева. Във втори вариант на експертизата при изчисляването са включени всички сделки, които са използвани от административния орган, и така посоченият от вещото лице размер на обезщетение за отчуждената част от процесния имот е 24 337,68 лева. По искане на жалбоподателите с определение от открито съдебно заседание, проведено на 20.01.2016 г., е допусната допълнителна задача на вещото лице, а именно: да изготви първи вариант на пазарна цена на процесния имот, въз основа на пазарни аналози, които се отнасят за сделки с имоти в землището на с. М., като се изключат сделките на имоти, попадащи в район Връбница и втори вариант според който към първия вариант да се добави и сделката за имот по нот. акт № 100, както и вариант, в който да фигурира сделката по нот. акт № 100 и вариант без тази сделка. Вещото лице е представило допълнителна оценителната експертиза на 06.01.2016 г., като същата е в три варианта. При изготвянето на първи вариант от експертизата вещото лице е използвало всички сделки с имоти, находящи се в район Връбница, без НА № 98, но с включен НА № 100. Посоченият размер на обезщетението за отчуждената част от процесния имот по този вариант е 25 877,86 лв. Във втори вариант са взети предвид всички сделки с имоти, находящи се в землището на с. М., и така посоченият от вещото лице размер на обезщетение за отчуждената част от процесния имот е 20 022,63 лева. При изготвянето на трети вариант вещото лице е използвало всички сделки с имоти, находящи се в землището на с. М., без НА № 100, и така посоченият от вещото лице размер на обезщетение за отчуждената част от процесния имот е 9 659,29 лева. При така установените обстоятелства от правна страна съдът установи: Оспореното решение е взето от компетентен административен орган и в кръга на неговите правомощия, в установената от закона писмена форма. Съгласно чл. 32 от ЗДС имоти и части от имоти - собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение. В конкретния случай наличието на държавната нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин се доказва по аргумент от чл. 33, ал. 1 ЗДС с влезлия в сила подробен устройствен план - парцеларен план за обект - път II-18 "Софийски околовръстен път" от км 0+780 до км 6+300 - изместване и реконструкция на съоръжения на други ведомства, засягащ землищата на гр. С. и с. М., одобрен със заповед № РД-02-15-3/09.01.2015 г. на министъра на МРРБ. Неоснователно е оплакването на жалбоподателите, че решението на МС в обжалваната му част не съдържа законоустановените реквизити и по-точно конкретните имена на собствениците на имота, от който се отчуждава част. В конкретния случай е неприложимо тълкувателно решение № 5 от 20.07.2010 г. на ВАС по т. д. № 2/2010 г., тъй като не е налице хипотезата, визирана в него, а именно - когато в решението е посочен собственик, който не е действителният собственик на отчуждавания имот. В настоящия казус не се твърди, че наследниците на С. К. Х. не са собственици на имота, от който е отчуждаваната част, а възражението е, че те на са идентифицирани чрез имената им. Нарушението не може да се квалифицира като съществено, тъй като не опорочава волята на административния орган. В случая на собствениците на отчуждения имот е предвидено парично обезщетение за отчуждената част от собствеността. Равностойното парично обезщетение се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания - чл. 32, ал. 2 ЗДС. Пазарни цени съгласно определението на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека - обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождението на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните 20 вписани сделки. Осредняването се извършва въз основа на не по-малко от две относими сделки. Установено е, чрез скица на поземлен имот № 15-267772-26.06.2015 г., издадена от АГКК-служба по геодезия, картография и кадастър-гр. С., че според предназначението на територията, имотът - предмет на отчуждаване, представлява земеделска територия, а според начина на трайно ползване - нива и е разположен в землището на с. М., район "Връбница". Административният орган е определил размера на дължимото обезщетение въз основа на изчислената средна пазарна цена за имоти с подобни характеристики. Административният орган е възприел като пазарни аналози 10 броя сделки, описани в първата таблица на стр. 11 от оценителския доклад, изготвен от "Бачовска и синове " ЕООД. Документите, удостоверяващи сделките, възприети като пазарни аналози са представени по делото. След преценка на тези писмени документи, съдът констатира, че два от нотариалните актове - № 13/19.11.2014 г. и № 98/14.11.2014 г., касаят имоти в землището на с. В., а не в землището на с. М., в което се намира процесният имот. Сделките по тези нотариални актове незаконосъобразно са преценени от административния орган като пазарни аналози, тъй като те не касаят имоти от землището на с. М.. Понятието "имоти, намиращи се в близост до отчуждавания" е дефинирано в § 1а, т. 4 ДР на ЗДС. Т. обхваща имотите, които са разположени: а) в един и същ район в големите градове с районно деление; б) в един и същ квартал в другите градове или населени места или селищни образувания; в) в едно и също землище в земеделските територии и горските територии. Село М. е самостоятелно населено място по смисъла на чл. 3 от Закона за административно-териториалното устройство на Р. Б. Предвид чл. 18 от същия закон, то обхваща както селищната територия, определена от строителните граници, така и извънселищната територия, определена от границите на землището. Разпоредбата на § 1, т. 8 ДР на ЗАТУРБ дава легално определение на понятието "землище" - съвкупността от поземлените имоти, принадлежащи към дадено населено място. Границите на землището се идентифицират и определят по ред, определен със закон. Следователно, с. М. има собствени граници като населено място и собствено землище. Ето защо за земеделските територии в землището на селото е приложим § 1а, т. 4, б. "в" от ДР ЗДС и като пазарни аналози е следвало да се вземат предвид единствено сделките, касаещи земеделска земя, находяща се в землището на с. М. Установи се обаче от вариант II от допълнителното заключение на вещото лице, че при изключване на сделките, касаещи имоти в землището на с. В., оценката на обезщетението е под тази, определена от административния орган. Съдът не може да влошава положението на жалбоподателя, поради което не може да измени обжалваното решение на МС във вреда на жалбоподателя, чрез намаляване на размера на определеното обезщетение за отчуждаваната част от имота. Не може да се кредитира вариант I от допълнителното заключение на вещото лице, при който размерът на обезщетението е изчислен вповече от този, изчислен от административния орган, но при изключване от пазарните аналози на нотариален акт 98. След като се изключва нот. акт. № 98, който касае имот в землището на с. В., то няма основание да не се изключи и нот. акт. № 13, който също касае имот в това землище. Установи се обаче, че при изключване на тези две сделки от кръга на пазарните аналози, размерът на обезщетението е по-нисък от този, определен от административния орган и възприемането й би влошило положението на жалбоподателя, което е недопустимо. С оглед гореизложеното, жалбата срещи решението на МС в оспорената му част следва да се отхвърли като недоказана и неоснователна. Воден от горното, Върховният административен съд - трето отделение,