Решение № 6115 от 12.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 622/2009 г.

Решение № 6115 от 12.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 622/2009 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директор на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. Велико Търново, срещу Решение № 415/05.12.2008 г., постановено по адм. д. № 646/08 г. по описа на Административен съд Велико Търново (АС), с което е отменен РА № 150800211/09.06.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Плевен, потвърден с решение № 297/04.08.2008 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Велико Търново. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК . Касаторът, счита, че съдът не е съобразил обстоятелството, че "Адвокатско дружество Младенов" е регистрирано по ЗДДС на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС . Моли да бъде отменено решението с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Ответника по жалбата - адвокатско дружество "Младенов" - гр. Плевен, чрез пълномощника си адв. О. Лазаров в писмени бележки излага подробни доводи досежно правилността на обжалваното решение. Претендира разноски за настоящата инстанция. Представителя на Върховна административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадени в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил Ревизионен акт № 150800211/09.06.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Плевен, потвърден с решение № 297/04.08.2008 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Велико Търново, с който на адвокатско дружество "Младенов" е начислен ДДС в размер на 8 510 лв. и предвид извършено частично плащане, установеното задължение за довнасяне на ДДС е в размер на 1696,67 лв. и лихви от 231,76 лв. От фактическа страна АС е приел, че на 16.01.2008 г. адвокатското дружество е подало заявление по чл. 100, ал. 1 от ЗДДС за регистрация по ЗДДС. При проверката по повод на заявлението органите по приходите са установили, че това заявление е следвало да се подаде най-късно до 14.08.2007 г., тъй като през м. 07.2007 г. е достигнат оборот от 50 000 лв. Издаден е акт за регистрация, който не е бил обжалван и е влязъл в сила. В резултат на ревизията е начислен ДДС в размер на 8 510 лв. Предвид частично плащането на сумата от 6 813,33 лв., с РА е установено задължение за довнасяне на ДДС в размер на 1 696,67 лв. и лихви от 231,76 лв. Доначислението на данъка е извършено за периода от изтичането на срока за задължителната регистрация до датата, предхождаща фактическата регистрация на данъчния субект. От правна страна съдът е приел, че с решение № 7 от 23.04.2007 г. по к. д. № 1/2007 г., обнародвано в ДВ, бр. 37/8 май 2007 г., Конституционният съд на Република България е обявил за противоконституционен израза "както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус" от чл. 3, ал. 2, изр. 1 ЗДДС . Със ЗИДЗДДС, обнародван в ДВ, бр. 108/19.12.2007 г., в сила от 19.12.2007 г., изразът обявен за противоконституционен с цитираното решение на Конституционния съд на Република България, е добавен към текста на чл. 3, ал. 2, изр. 1 от ЗДДС . С тълкувателно решение № 3 от 06.06.2008 г., на ОСС на ВАС е постановено, че лицата, упражняващи свободна професия, включително и частните съдебни изпълнители и нотариусите, не подлежат на задължителна регистрация по ЗДДС за периода от влизането в сила на решението на КС до влизането в сила на ЗИДЗДДС. В рамките на този период е и част от периода, за който в РА е прието, че дружеството е извършвало независима икономическа дейност, различна от дейността на съдружниците в него, поради което и определеното задължение е незаконосъобразно. Решението е правилно. Не се оспорва обстоятелството, че РА е издаден въз основа на надлежно възложена ревизия за данъчни периоди от 15.08.2007 г. до 24.01.2008 г. За да издаде обжалвания РА органа по приходите е приел, че съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗА адвокатското дружество е юридическо лице, образувано по аргумент от чл. 67, т. 2, чл. 68 , чл. 69, ал. 1, т. З и чл. 70, ал. З от ЗА с цел печалба, което означава извършване на независима икономическа дейност. Позовава се и на разпоредбата на § 1, т. 29 от ЗДДС относно легално определение на понятието "лица, упражняващи свободна професия". Съгласно ТР № 3 от 06.06.2008 г., на ОСС на ВАС лицата, упражняващи свободна професия, включително частните съдебни изпълнители и нотариусите, не подлежат на задължителна регистрация по Закона за данък върху добавената стойност за периода от влизане в сила на решение № 7 от 23 април 2007 г. по к. д. № 1/2007 г. на Конституционния съд (обн., ДВ, бр. № 37 от 8 май 2007 г.) до влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. 108 от 19.12.2007 г.). С оглед на изложеното допълнително начисления ДДС в размер на 8510 лв., правилно съдът е приел, че е незаконосъобразно определен. Доначислението на данъка е извършено за периода от изтичането на срока за задължителната регистрация м. 08.2008 г. до датата, предхождаща фактическата регистрация на данъчния субект, предвид установеното в хода на ревизията, че през м. 07.2007 г. е достигнат оборот от 50000 лв. За този и последващи данъчни периоди до влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. 108 от 19.12.2007 г.), адвокатското дружество не е имало задължение за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС. Неоснователен е довода в касационната жалба за наличие на предпоставките на чл. 3, ал. 1 и 2 от ЗДДС . Подробни доводи в тази насока, както и анализ на разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от ЗДДС е дадена в ТР № 3 от 06.06.2008 г., на ОСС на ВАС, поради което не следва да бъдат повтаряни и което решение съгласно чл. 130, ал. 2 от ЗСВ Тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Неоснователен е и довода в жалбата за наличие на влязъл в сила Акт за регистрация по ЗДДС от 25.01.2008 г., тъй като същият е в сила от датата на влизането му в сила, а не за предходни данъчни периоди. Ирелевантно е позоваването в жалбата на указания дадени в писмо от 15.07.2005 г. на МФ, тъй като същите не обвързват съда при извеждане на правните си изводи. С оглед на изложеното и при липса на твърдяните касационни основания, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед крайния съдебен акт и предвид изричната претенция на ответника по касационната жалба, Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Велико Търново следва да заплати на адвокатско дружество "Младенов" - гр. Плевен сумата от 600 лева, представляваща направени по делото разноски за настоящата инстанция. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение