Решение № 15663 от 19.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14504/2016 г.

Решение № 15663 от 19.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14504/2016 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Б. против решение № 637/16.11.2016 г., постановено по адм. д. № 722/2016 г. по описа на Административен съд - П.. Излага доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на исковата претенция. Ответната страна - М. А. Й., не изразява становище по касационната жалба и не се представлява в съдебно заседание. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Правилно административният съд е уважил иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред АС - П. е образувано по подадена от М. А. Й. искова молба против Областна дирекция на МВР гр. Б. (ОДМВР - Б.), с която се претендира заплащане на обезщетение в размер на 120 лв. за претърпени имуществени вреди, представляващи заплатен адвокатски хонорар във връзка с обжалването на Наказателно постановление (НП) № 15-1116-000831 от 03.08.2015 г. на началник група към ОДМВР - Б., сектор "Пътна полиция", ведно със законовата лихва върху тази сума, считано от 03.05.2016 г. С обжалваното решение съдът е осъдил ОДМВР - Б. да заплати на М. А. Й. сума в размер на 120 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди (заплатено адвокатско възнаграждение), причинени от отменено по съдебен ред НП № 15-1116-000831 от 03.08.2015 г. на началник група към ОДМВР - Б., сектор "Пътна полиция", ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Административният съд е приел, че са налице всички материалноправни предпоставки от фактическия състав на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ: отменено като незаконосъобразно наказателно постановление /НП/, заплатен в хода на обжалването разход - адвокатско възнаграждение в размер на 120 лв., който разход е пряка и непосредствена последица от издаването на НП. Посочено е, че ангажирането на адвокатска защита е израз на нормална грижа на засегнатото лице за защита на нарушените му права и интереси. Така постановеното решение е правилно в частта на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение, но е неправилно в частта на присъдените лихви. Видно от доказателствата по делото, с НП № 15-1116-000831 от 03.08.2015 г., издадено от началник група към ОДМВР - Б., сектор "Пътна полиция", на М. А. Й. е била наложена глоба в размер на 170 лв. и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от три месеца за нарушение на разпоредбата на чл. 40, ал. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата. По подадена от М. А. Й. жалба срещу посоченото НП е образувано НАХД № 596/2016 г. по описа на Районен съд - Б., който с решение № 5472/08.07.2016 г. отменил наказателното постановление като незаконосъобразно. Решението на районния съд не е обжалвано и е влязло в законна сила на 30.07.2016 г. От приложеното като доказателство НАХД № 596/2016 г. по описа на РС - Б. по процесното дело на АС - П. е видно, че М. А. Й. е бил представляван от адвокат И. Л.. На стр. 23 от делото на РС - Б. е приложен договор за правна защита и съдействие от 03.05.2016 г., съгласно който е заплатено възнаграждение в размер на 120 лв. в брой. Касационната инстанция намира за обосновани изводите на съда за основателност на исковата претенция. Претендираната сума като заплатено адвокатско възнаграждение е доказана. Безспорно установено е, че ищецът е бил надлежно защитаван от адвокат пред районния съд. В точка 1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по съвместно тълкувателно дело № 2/2014 г. на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния касационен съд и първа и втора колегия на Върховния административен съд, е прието, че делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. Приложение в настоящия случай намира и Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на съдиите на първа и втора колегия на Върховния административен съд, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. По отношение на присъдените лихви върху главницата, съдът намира решението за неправилно поради нарушение на материалния закон. В случая се касае за разход за адвокатско възнаграждение. След отмяната на наказателното постановление, този разход не става автоматично изискуем, поради това че нито ЗАНН, нито НПК предвиждат процесуален ред за присъждането му. В решението по ТД № 2/2016 г. на ВАС е прието, че заплатените адвокатски възнаграждения са пряка и непосредствена последица от отмяната на наказателното постановление. Но с това не се променя характерът и видът на вземането - разноски за адвокатски хонорар. Той може да се претендира по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, но става изискуем с присъждането му от съда. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно в частта му, с която е осъдена ОДМВР - Б. да заплати на М. А. Й. сума в размер на 120 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разноски във връзка с обжалването по съдебен ред на НП № 15-1116-000831 от 03.08.2015 г., издадено от началник група към ОДМВР - Б., сектор "Пътна полиция". В тази част решението следва да бъде оставено в сила. В частта на обжалваното решение, с която е присъдена законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане, решението е неправилно и следва да бъде отменено. Поради изложените съображения, законната лихва не се дължи и в тази част претенцията на ищеца следва да бъде отхвърлена. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,