Решение № 1063 от 21.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7400/2010 г.

Решение № 1063 от 21.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7400/2010 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на район "Витоша" на Столична община, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно юрисконсулт Мариана Салкова, срещу решение № 679 от 30.03.2010 г. по адм. дело № 6570/2009 г. на Административен съд - София град в частта за разноските. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение Административен съд - София град е отменил заповед № РД-50-103 от 24.08.2009 г. на касационния жалбоподател и го е осъдил да заплати на оспорващата Лиляна Григорова Табакова от с. Мърчаево сумата 1460 лв. разноски по делото, от които 10 лв. държавна такса, 250 лв. депозит за съдебно - техническа експертиза и 1200 лв. възнаграждение за един адвокат. В мотивите на решението съдът е посочил, че по този "хонорар не е възразено за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК вр. чл. 144 от АПК от представителя на ответника, присъствал в (последното по делото) с. з. на 24.02.2010 г." С касационната жалба сега се прави именно такова възражение. Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част - чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Това правило на гражданското съдопроизводство е приложимо и в съдебното производство по административни дела по силата на чл. 144 АПК, но само при кумулативното наличие на посочените в хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК две предпоставки: а) прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото и б) искане на насрещната страна (сравни в този смисъл реш. № 1391 от 3.02.2010 г. по адм. д. № 9708/2009 г. на ВАС-IV отд.). Липсата на първата предпоставка (материалноправна по своя характер) ще обуслови извод за неоснователност на направеното искане за присъждане на по-нисък размер от заплатеното адвокатско възнаграждение. Липсата на втората предпоставка (процесуалноправна по своя характер) е пречка съдът да присъди по-нисък размер от заплатеното адвокатско възнаграждение, дори когато е констатирал, че то е прекомерно, защото законът не е овластил съда служебно (по своя инициатива) да прилага правилото на чл. 78, ал. 5 ГПК. Затова когато пред първата съдебна инстанция не е направено искане за присъждане на по-нисък размер от заплатеното адвокатско възнаграждение, постановеното съдебно решение не е неправилно в тази му част - то нито нарушава материалния закон, нито нарушава съдопроизводствените правила по въпроса за разноските, нито е необосновано. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея в частта за разноските съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,