Решение № 11271 от 25.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8453/2015 г.

Решение № 11271 от 25.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8453/2015 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е реда на чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Д. Н. С. срещу заповед № 8121К-2025/18.06.2015 г. на Министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". По наведени в жалбата, в представените писмени бележки и от процесуалния му представител в съдебно заседание доводи за незаконосъобразност на административния акт, изразени в допуснати нарушения на материалния закон и административнопроизводствените правила се иска отмяната му. Ответникът - Министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител и в представени писмени бележки оспорва жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна и му присъди деловодни разноски. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 АПК представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Със заповед № УРИ 3282з-236/27.01.2015 г. ВПД директора на Главна дирекция "Гранична полиция" (ГДГП) по повод постъпил сигнал от И. Д., че на 22.01.2015 г. в гр. Б. му е нанесен побой от служители на гранична полиция е разпоредена проверка. Тя е приключила със справка № УРИ 3282р-3117/12.02.2015 г., в която са изложени изводи, че за времето от 9,45 до 10,00 часа на 22.01.2015 г. в района на "стрелбището" на пътя от гр. Б. за язовир М. Ш., в нарушение на изискванията на чл. 85, ал. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) Д. С. - полицейски инспектор в ГОДГ на ГПУ - Б. с палка на два пъти нанася побой на И. Д. Й. от гр. Я., като го удря по тялото и му причинява временно разстройство на здравето, неопасно за живота, при което е предложено да бъде изготвено предложение за образуване на дисциплинарно производство срещу служителя. Дисциплинарното производство срещу С. е образувано със заповед № 8121К-1001/30.03.2015 г. по повод постъпили данни - предложение рег. № 4070р-2040/12.03.2015 г. по описа на РДГП- Е. за извършено нарушение по т. т. 19, 20, 21 и 33 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (ЕК), представляващо тежко нарушение на служебната дисциплина по чл. 194, ал. 2, т. 4 във вр. с чл. 197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР. Със заповедта е определен дисциплинарно разследващ орган (ДРО) и задълженията му, срока за приключване на работата му и служителят временно е отстранен от работа. С. е запознат със заповедта на 21.04.2015 г. В хода на дисциплинарното производство ДРО се запознава с доказателствата, събрани в хода на извършената проверка от ГДГП, като сведенията събрани от служителите имащи отношение към инцидента с докладни записки са потвърдили пред този орган фактите, които са установили в хода на проверката. На 21.04.2015 г. на С. е връчена покана рег. № 4070р-3438/21.04.2015 г. от ДРО за даване на писмени обяснения в срок до 22.04.2015 г., връчена на С. същия ден и такива са депозирани с вх. № 4473-1674/22.04.2015 г. Резултатите от извършеното дисциплинарно разследване са отразени в обобщена справка с рег. № 4070р3660/24.04.2015 г., с която служителят е запознат на същия ден, като ДРО след изложение на установените в хода на производството факти излага изводи, че в случая от С. е извършено тежко нарушение на служебната дисциплина - нарушение на правилата на ЕК, за което ЗМВР предвижда налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Дисциплинарното разследване е приключено с изготвяне на становище рег. № 4070р-3691/27.04.2015 г., в което са изложени аналогични изводи на тези в обобщената справка. Обжалваната заповед е издадена на 18.06.2015 г., като служителят получава екземпляр от нея на 22.06.2015 г., а на 29.06.2015 г. депозира жалба срещу нея на 29.06.2015 г. Предвид така установеното от фактическа страна и при извършената проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт по реда на чл. 168 АПК съдът намира следното. Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149 АПК, срещу подлежащ на обжалване валиден административен акт, а разгледана по същество е неоснователна. Оспореният акт е издадена от Министъра на вътрешните работи, който е компетентният орган, съгласно разпоредбата на чл. 204, т. 1 ЗМВР, в предвидената от закона форма - писмена, като съдържа реквизитите по чл. 210, ал. 1 ЗМВР. Противно на твърденията в жалбата от съдържанието на заповедта се установява, че в заповедта е посочено ясно правното основание за налагане на наказанието като са посочени конкретните нарушения по ЕК и ЗМВР, а така също и състава на дисциплинарното нарушение, което е осъществено с деянието. При постановяването на акта са спазени предвидените в ЗМВР административнопроизводствени правила. В случая дисциплинарното производство е образувано при наличие на данни за извършеното дисциплинарно нарушение от С., съдържащи се в справка № УРИ 3282р-3117/12.02.2015 г. за извършена проверка по сигнал УРИ 3282дд-1243/24.01.2015 г. от И. Д. Й. от гр. Я. срещу служители на РДГП -Е., при което е спазена разпоредбата на чл. 205, ал. 1 ЗМВР. Доколкото в тази справка се съдържат данни, че в случая се касае до тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР в изпълнение на разпоредбата на чл. 207, ал. 1, т. 1 ЗМВР дисциплинарното производство е образувано със заповед на министъра. Назначеният с тази заповед ДРО в изпълнение на задълженията си по чл. 207, ал. 3 ЗМВР извършва всички процедурни действия по установяване на нарушението, като изводите му да са базирани, както на събраните в хода на извършената проверка по сигнал на Й., така и чрез събиране на допълнителни доказателства, въз основа на които са установени релевантните факти - времето и мястото на нанесените удари от С., при изпълнение на служебните му задължения на Й. Служителят е запознат, както със заповедта за образуване на дисциплинарното производство, така и с обобщената справка, изготвена от дисциплинарно разследващия орган и е дал обясненията си по случая. Неоснователни са наведените в жалбата доводи, че факта на извършеното нарушение не е установен. Действително в докладните записки на служителите Е. К., И. Д., К. К. Р. И., Д. Д., М. С., К. Х., С. К. и Н. Г. не с съдържат твърдения, че С. е нанесъл удар с палка на Й., но от изложеното в тях, както и от останалите събрани доказателства безспорно се установява, че същите не са очевидци на деянието. Част от тях не са се намирали на мястото на извършването му, а други макар и да са пребивавали част от времето там по време на самото му извършване са изпълнявали други задачи в близост. Същевременно от сведенията дадени от Г. А. и И. Т., които единствени са очевидци на нанасянето на ударите на Й. безспорно се установява този факт. Д. С. осъществява деянието с маска, но от сведението на Н. Г. се установява факта, че същият е поставил такава и го изпратил при колегите с поръка да не споменават името му с цел да не бъде разпознат. Отделно от това от представеното съдебно медицинско удостоверение № 41/2015 г., издадено от съдебен лекар на 23.01.2015 г. безспорно се установят увреждания на Й. получени в следствие действието на твърди тъпи предмети с цилиндрична форма и добре отговарящи да са получени по начин и време съобщен от пострадалия. Неоснователни са и твърденията, че при издаване на акта не е спазен срока по чл. 195, ал. 1 ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл. 196 ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а то е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В случая липсват данни кога материалите са постъпили при дисциплинарнонаказващия орган, но безспорно е установено, че същите са му изпратени с рег. № 4070р-3693/27.04.2015 г., което настоящият състав приема, че тази е най-ранната дата, когато министърът е могъл да установи, респ. да открие нарушението. Заповедта е постановена на 18.06.2015 г., при което същата е издадена в предвидения в чл. 195, ал. 1 ЗМВР двумесечен срок. Д. С. не е изслушан от министъра, но доколкото са приети писмените му обяснения, дадени в хода на дисциплинарното производство неоснователен е и този довод за допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, предвид разпоредбата на чл. 206, ал. 1 ЗМВР, предвиждаща алтернативно задължение за органа да изслуша служителя или да приеме писмените му обяснения. Оспореният в настоящето производство административен акт е постановен в съответствие с материалния закон и неговата цел. При безспорно установения факт на нанесените на Й. удари на посочените в заповедта датата и място от С., при изпълнение на служебните му задължения обоснован и съответен на закона е изводът на дисциплинарнонаказващия орган, че в случая са нарушени посочените в заповедта разпоредби на т. т. 19, 20, 21 и 33 от ЕК. Същите задължават държавните служители в МВР да пазят доброто име на институцията, която представляват, да насърчават хората да спазват закона, като дават личен пример с поведението си, да се отнасят с уважение към всички представители на обществото и при изпълнение на задълженията си да зачитат живота и достойнството на всеки човек като не извършват, провокират или толерират какъвто и да е акт на изтезание, нечовешко или унизително отношение или поведение. От представеното по делото копие от протокол се установява, че служителят е запознат със заповед № 8121з-348/25.07.2014 г. на министъра на вътрешните работи, с която е утвърден ЕК на 24.09.2014 г. Нарушението на правилата на ЕК е квалифицирано от законодателя като тежко нарушение на служебната дисциплина, за което съгласно чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР е предвидено налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание - уволнение, при което заповедта е постановена в съответствие с материалния закон. В случая, правилно в заповедта е посочено, че това поведение на С. е и в нарушение на разпоредбата на чл. 85, ал. 1 ЗМВР, регламентираща изчерпателно случаите, в които е възможно използване на физическа сила и помощни средства, каквото е палката, тъй като нито една от тези хипотези не е налице, а още по-малко е изпълнено условието за абсолютна необходимост. Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваният административен акт е законосъобразен, при което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 4 АПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на МВР направените деловодни разноски в размер на 400 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение