Решение № 15212 от 30.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9237/2012 г.

Решение № 15212 от 30.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9237/2012 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, образувано по касационна жалба на "ЛАГО-1" ООД, гр. София, с управител Бонди Николов Бондиков, подадена от пълномощника и процесуален представител адв. Дудоленски, срещу решение № 3017 от 05.06.2012 г. по адм. дело № 3735/2011 г. на Административен съд София - град. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед № РД-14-21/29.03.2011 г. на зам.-началника на ДНСК, ведно със законните последици. Ответникът - зам.-началникът на ДНСК, чрез процесуалния си представител юрк. Михайлов ангажира становище за неоснователност на касационната жалба, изразено в писмени бележки. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на жалбата и счита, че решението следва да бъде оставено в сила като правилно. Върховният административен съд, второ отделение, приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, срещу решение, подлежащо на касационен контрол по смисъла на чл. 215, ал. 7 ЗУТ, тъй като се касае за строеж V категория (вилна сграда) и е процесуално допустима, а разгледана по същество - основателна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу заповед № РД-14-21/29.03.2011 г. на зам.-началника на ДНСК, с която на основание чл. 225, ал. 1 във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 1 ЗУТ е наредено да бъде премахната незаконна част от строеж "Стопанска сграда и навес № 3" в ПИ 000732, м. "Коеджик", землището на яз. Искър, изпълнен при съществени отклонения от одобрените проекти по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 3 ЗУТ, в нарушение на чл. 154, ал. 4 ЗУТ; прието е, че е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 3 ЗУТ и е разпоредено привеждане на строежа в съответствие с одобрения на 23.03.2006 г. инвестиционен проект, издаденото Разрешение за строеж № 111 от 28.03.2008 г. и одобрения на 31.07.2008 г. проект за преработка. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че процесният строеж "Стопанска сграда и навес", визиран в разрешението за строеж, е изграден по проект като вилна сграда, подробно описана в заключението на приетата без оспорване по делото съдебно-техническа експертиза, в противоречие с изискванията по чл. 154, ал. 2, т. 3 и 5, а именно: в земеделска земя при неспазване изискванията на Наредба № 2/10.04.1998 г. и при отклонения от одобрения проект, които променят строителната конструкция. Така постановеното решение е незаконосъобразно и постановено при наличие на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, но неправилно прилагане на материалния закон. Не е съобразено наличието на противоречие между правното основание за издаване на заповедта по чл. 225, ал. 2, т. 3 ЗУТ и нарушенията по т. 3 и 5, ал. 2 на чл. 154 ЗУТ. Съдът е приел, че са налице и двете нарушения, неотчитайки, че основанието по чл. 225, ал. 2, т. 3 ЗУТ съдържа съществени отклонения от проекта само по т. 1, 2, 3 и 4 на ал. 2, чл. 154 ЗУТ, т. е. не и такива по т. 5. Същевременно е прието и от съда, че се касае за стопанска постройка, която следва да отговаря на изискванията на Наредба № 2/10.04.1998 г., което, освен че не съответства на доказателствата по делото, не е основание по чл. 225, ал. 2, т. 3 ЗУТ, тъй като за такъв вид строеж не се одобрява инвестиционен проект съгласно чл. 147, ал. 1, т. 1 ЗУТ и следователно същият не може да бъде извършен в отклонение от проекта. С оглед на това, решението следва да бъде отменено като незаконосъобразно и по реда на чл. 222, ал. 1 АПК постановено друго по същество. Безспорно е установено по делото, че процесният строеж не съставлява стопанска сграда, а жилищна сграда на три нива, с променена конструкция по архитектурния проект, одобрен на 23.03.2006 г., послужил за издаване на разрешението за строеж № 111 от 28.03.2008 г. и одобрения на 31.07.2008 г. проект за преработка, т. е. не се касае за стопанска постройка, изградена в противовес с правилата на Наредба № 2/1998 г., която регламентира строителство в земеделски земи и е приложима, само ако не противоречи на нормите на ЗУТ. Съгласно чл. 7 ЗУТ, предназначението на териториите се определя с устройствените планове и схеми, а в земеделските територии се включват обработваеми земи. Промяната на предназначението на териториите и поземлените имоти с цел строителство се извършва въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план при условията и по реда на този закон, съгласно нормата на чл. 9, ал. 2 ЗУТ. В конкретния случай е установено безспорно, че към момента на издаване на разрешението за строеж и одобряване на проекта няма одобрен устройствен план/схема, но към момента на издаване на оспорената заповед е одобрен Общ устройствен план на София от 2009 г., според който процесният строеж попада в зона за нискоетажно жилищно застрояване. Следователно не е приложим режимът по Наредба № 2/1998 г. и не е налице нарушението по чл. 154, ал. 2, т. 3 ЗУТ. В тази връзка се явява незаконосъобразен и изводът за несъвместимост на строежа с предназначението на територията при отклонение от одобрените инвестиционни проекти, водещо до увеличение на площта. Освен това, с оспорената заповед е прието, че само конкретна част от постройката е незаконна по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 3 ЗУТ, а при несъвместимост с предназначението на територията следва целият строеж да е такъв. В оспорената заповед е прието, че извън визираната за премахване част строежът е законен, извършен с разрешение за строеж и одобрен инвестиционен проект, от което следва неприложимостта на хипотезата за отклонение от одобрения инвестиционен проект по чл. 225, ал. 2, т. 3 ЗУТ, още повече, че е установено наличието на изграден строеж с друга характеристика, който не е предмет на оспорената заповед. От изложеното следва изводът, че в приложното поле на чл. 225, ал. 2, т. 3 ЗУТ, която разпоредба е правното основание на процесната заповед, не попада хипотезата на т. 5, ал. 2, чл. 154 ЗУТ, а несъвместимостта на строежа с предназначението на територията по т. 3, ал. 2, чл. 154 ЗУТ не е налице. Следователно оспорената заповед се явява незаконосъобразна. Предвид изложеното, обжалваното решение като постановено при наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК следва да бъде отменено и вместо него - постановено друго по същество, с което се отмени процесната заповед. С оглед изхода на делото и изрично и своевременно заявената претенция за присъждане на разноски от касатора ответникът дължи разноски в размер на 500 лв. - адвокатски хонорар по приложения договор за правна помощ, надлежно внесен, 150 лв. - депозит за СТЕ и 75 лв. - държавни такси, или общо 725 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,