Решение № 4470 от 30.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1126/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014 2020 г. (ОПРР), срещу Решение 3464 от 04.11.2024 г. на Административен съд Благоевград по адм. дело 918/2023 г.

С обжалваното решение съдът е отменил Решение РД-02-36-1017 от 11.09.2023 г. на ръководителя на УО на ОПРР, с което на Община Петрич е определена финансова корекция в размер на 10 % върху допустимите разходи по Договор 167/BG16RFOP001-1.035-008-C01-S-01 от 17.11.2021 г. с ДЗЗД Монолит - Винстрой, за нередност за нарушение на чл. 2, ал. 2 във вр. с чл. 46, ал. 2 и чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), квалифицирано по т. 11, б. а от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Наредбата - загл. изм. ДВ, бр. 59 от 12.07.2024 г.).

Касационният жалбоподател ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма Региони в растеж 2014-2020 г., счита обжалваното решение за неправилно, постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Счита изводите на първоинстанционния съд за неправилни, незаконосъобразни и несъответстващи на доказателствения материал по делото и сочи, че съдебното решение съдържа лаконични и бланкетни мотиви, без констатации на съда относно спорните факти, като е направен общ преразказ на част от фактическата обстановка.

Сочи, че в нарушение на съдопроизводствените правила, първоинстанционният съд е анализирал повърхностно фактическата обстановка по случая, като е кредитирал изводите и доводите единствено на Община Петрич, без да изложи каквито и да било мотиви защо и как е стигнал до тях.

За неправилни счита мотивите на съда, че бенефициерът е бил длъжен да определи максимален размер на финансовия ресурс по отделните дейности, за да може да отговори на задължението за разграничаване на дейностите и разходите по двата източника на финансиране.

Твърди, че източникът на финансиране не може да обоснове наличието на ограничително изискване, предвид което за да избегне соченото нарушение, възложителят е могъл да проведе отделни процедури за проектиране и авторски надзор (финансиране с финансов инструмент) и за строителство (финансиране по ОПРР 2014 - 2020) или при надвишаване на разполагаемия ресурс па някоя от дейностите, да осигури собствени средства, а не както е проведена процесната процедура по инженеринг.

Обосновава изводи, че посредством разпоредбата на чл. 46, ал. 2 ЗОП, законът задължава да се посочи прогнозна стойност на обособената позиция, когато е приложимо, а в случая възложителят неправилно е посочил пределна прогнозна стойност на отделните дейности по обособената позиция.

Сочи, че определянето на прогнозни стойности за отделните дейности, включени в обхвата на процесната обществена поръчка с предмет инженеринг проектиране, СМР и авторски надзор ограничава свободата на икономическите субекти, тъй като такова ограничение не отчита и не е съобразено със специфичната вътрешна организация и квалификация на екипите на отделните участници в процедурата, предвид факта, че един участник би предвидил по-високи стойности за проектирането и авторския надзор за сметка на строителството и обратното.

Счита, че от страна на първоинстанционния съд, не е взет предвид фактът, че процедурата е проведена по реда пряко договаряне, предвид което по закон конкуренцията е ограничена до поканените лица по процедурата, както и че начинът по който е поставено условието определящо пределните стойности на отделните дейности/пера е ограничително и въведено в нарушение на чл. 2, ал. 2 ЗОП във вр. с чл. 46, ал. 2 и чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗОП.

Поддържа изложените пред съда аргументи, че поставеното от Община Петрич ограничително изискване представлява обстоятелство, което има разубеждаващ ефект спрямо потенциалните икономически оператори и същото е довело до намаляване на конкуренцията (неподаване на оферти от икономически оператори, които биха могли да изпълнят поръчката, ако поставеното условие беше законосъобразно формулирано) и следователно до невъзможност за избор на икономически най-изгодна оферта.

Прави искане решението да бъде отменено. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на евентуално претендираното от ответната страна юрисконсултско/адвокатско възнаграждение над минимално определените размери, предвид правната и фактическа сложност на делото.

Ответникът по касационната жалба Община Петрич, изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага подробни възражения по релевираните от касатора доводи.

Прави искане обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Представлява се от адвокат М. Петрова.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема от фактическа страна следното:

На 29.06.2021 г. между Управляващия орган на ОПРР и Община Петрич е сключен Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) РД-02-37-23 по процедура BG16RFOP001-1.001-039 Изпълнение на Интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014-2020, за изпълнение на Проектно предложение BG16RFOP001-1.001-035-0008 Обновяване на културна инфраструктура в УПИ III, кв. 208 Читалище Бр. Миладинови- гр. Петрич, на стойност 2 710 926,10 лв. от които 862 410,00 лв. от финансов инструмент и 151 209,22 лв. собствен принос.

В следствие на прекратяване на процедурата по чл. 178, ал. 1 ЗОП и в изпълнение на проекта, от кмета на Община Петрич е отправена покана за участие в процедура за възлагане на обществена поръчка по реда на чл. 18, ал. 1, т. 13 ЗОП - пряко договаряне с предмет: Инженеринг проектиране, авторски надзор и изпълнение на СМР на обект: Обновяване на културна инфраструктура в УПИ III, кв. 208 Читалище Бр. Миладинови- гр. Петрич.

В т. 4 Прогнозна стойност. Финансиране. Плащане, подт. 4.1 Прогнозна стойност от Поканата за участие в процедурата, от възложителя е посочено, че максималната прогнозна стойност на обществената поръчка е 2 238 384,07 лв. без ДДС, като общата прогнозна стойност за изпълнение на поръчката се формира от прогнозните стойности на отделните дейности, както следва:

• Цена за изработване на инвестиционния проект в размер на 55 000,00

лв. без ДДС;

• Цена за изпълнение на строително-монтажните работи в съответствие

с одобрения инвестиционен проект в размер на 2 168 384,07 лв. без ДДС;

• Цена за упражняване на авторски надзор по време на строителството

в размер на 15 000,00 лв. без ДДС.

В подт. 4.2 Финансиране, от възложителя е посочено, че разходите за изпълнение на настоящата обществена поръчка ще бъдат финансирани със средства от сключения АДБФП, чрез финансов инструмент със средства осигурени по Договор за инвестиционен кредит, сключен с Фонд за устойчиво градско развитие ЕАД и Обединена Българска Банка АД, и със средства на Община Петрич.

В подт. 15.6, попадаща в обхвата на т. 15 Други основания за отстраняване от участие от поканата, е предвидено, че освен на основанията посочени в т. 9.2.1, т. 9.2.2 и т. 9.2.3, възложителят отстранява от процедурата и участник, който е предложил цена, надхвърляща прогнозната стойност на обществената поръчка, и/или цена за дейност от предмета на поръчката, надхвърляща прогнозната стойност на тази дейност.

На 17.11.2021 г. Община Петрич сключва с ДЗЗД Монолит - Винстрой Договор 167/BG16RFOP001-1.035-008-C01-S-01 с предмет Инженеринг проектиране, авторски надзор и изпълнение на СМР на обект: Обновяване на културна инфраструктура в УПИ III, кв. 208 Читалище Бр. Миладинови - гр. Петрич, на стойност 2 238 000,00 лева без ДДС, съответно 2 685 600,00 лв. с ДДС.

На 07.08.2023 г. ръководителят на Управляващия орган на ОПРР уведомява Общината за установена нередност и предстоящо определяне на финансова корекция.

На 22.08.2023 г. Община Петрич представя възражение.

На 11.09.2023 г., с Решение РД-02-36-1017, издадено на основание чл. 73, ал. 1 във вр. с чл. 70, ал. 1, т. 9 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове за споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.), ръководителят на УО на ОПРР, определя на Община Петрич финансова корекция в размер на 10% върху допустимите разходи по Договор 167 от 17.11.2021 г. с ДЗЗД Монолит -Винстрой, за нередност за нарушение на чл. 2, ал. 2 във вр. с чл. 46, ал. 2 и чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 ЗОП, квалифицирано по т. 11, б. а от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. Неправомерният разход е изчислен върху стойността на всички допустими разходи по договора с изпълнител в рамките на АДБФП РД-02-37-23 от 29.06.2021 г.

В хода на съдебното производство органът представя Заповед РД-02-14-642 от 15.06.2023 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството за определяне на ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014 2020 г.

В хода на съдебното производство е приета съдебно-оценителна експертиза.

Въз основа на така установените по делото факти, първоинстанционният съд приема от правна страна, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон.

Анализирайки относимата нормативна регламентация, фактическата обстановка по делото и приетото заключение на вещото лице, първоинстанционният съд приема, че от страна на Община Петрич, не е осъществено твърдяното от УО в акта, нарушение на чл. 2, ал. 2 във вр. с чл. 46, ал. 2 и чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 ЗОП.

Съдът посочва, че не е спорно по делото, че процесната процедура е финансирана с комбинирана подкрепа БФП и заемно финансиране от ДЗЗД Фонд за устойчиви градове - Фонд за градско развитие, в следствие на сключения АДБФП, предвид което от една страна има одобрено проектно предложение и бюджет по сключения договор за безвъзмездна финансова помощ, в който е определен ред за изпълнение на строителството и от друга, сключен договор за осигуряване на заемно финансиране на отделни дейности проектиране и авторски надзор са заложени определени пределни стойности, които не следва да се надвишават.

Обосновава подробни доводи, че при комбинирано финансиране, каквото в случая е и финансирането по процесната процедура, крайният получател (бенефициера) не може да си позволи да надвиши стойностите на отделните източници на финансиране, в противен случай разликите ще са за негова сметка, тъй като не може от единия източник да покрие разликата по другия, предвид което съдът приема, че бенефициерът е бил задължен да определи максимален размер на финансовия ресурс по отделните дейности, за да може да отговори на задължението за разграничаване на дейностите и разходите по двата източника на финансиране.

Съдът приема, че фактическите установявания възприети от административния орган, не кореспондират на формираните правни изводи и определената правна квалификация, доколкото сочената за нарушена разпоредба на чл. 46, ал. 2 ЗОП е относима към процедури разделени на обособени позиции, поради което същата е неприложима в настоящия случай.

Предвид изложеното съдът счита, че неправилно определената правна квалификация на допуснатото нарушение съставлява съществено нарушение, което обосновава незаконосъобразност на акта.

Въз основа на горното, съдът прави извод за незаконосъобразност на оспорения акт и го отменя.

Решението е правилно.

Неоснователни са твърденията на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Наведените доводи фактически имат отношение към задължението на съда да обсъди всички относими факти и обстоятелства, както и към задължението му да изложи мотиви чл. 172а, ал. 2 АПК. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение, съдът е обсъдил относимите доказателства, както и е изложил мотиви за направените от него изводи. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон. С оглед на горното доводите на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила са неоснователни.

Доводите на касатора за нарушение на материалния закон при постановяване на съдебното решение са свързани с преценката на съда относно приетото за осъществено нарушение на приложимото право, обосноваващо нередност, за което е определена финансова корекция.

Административният орган приема, че като е определил максимални стойности за всяка една от дейностите, които се включват в предмета на процесната обществена поръчка, възложителят е създал необосновани пречки за по-широко участие в процедурата, в нарушение на императивните изисквания на чл. 2, ал. 2 ЗОП. Обосновава изводи, че единствено ако поръчката е разделена на отделни обособени позиции по нея, то тогава прогнозната стойност се определя за всяка една обособена позиция по отделно. Аргументирайки се с разпоредбата на чл. 21, ал. 7 ЗОП, УО приема, че преценката за съответствието с критериите за подбор и условията на възложителя се прави за поръчката в цялост, независимо дали в предмета й са включени множество разнородни дейности, засягащи един и същ обект, или еднакви по вид дейности, но засягащи два или повече обекта, следователно и преценката за съответствие на ценовите предложения с условията на възложителя е ограничена до обявената прогнозна стойност за поръчката.

Според органа фактът, че процедурата е пряко договаряне или по закон конкуренцията е ограничена до поканените лица, не променя обстоятелството, че поставеното от възложителя условие се характеризира с ограничително влияние, тъй като от поканените двама икономически оператори, само един е подал оферта, което според УО води до извод, че последните не могат да изпълнят поставеното от възложителя изискване. Приема, че е налице негативно финансово влияние, тъй като отказът от участие (неподаване на оферта от икономически оператори, които биха могли да изпълнят поръчката, ако поставеното от възложителя условие беше законосъобразно формулирано) от своя страна намалява конкуренцията, което намалява възможността на бенефициера да избере икономически най-изгодна оферта.

Приема, че източникът на финансиране не може да обоснове наличието на ограничително изискване.

Тези изводи са неправилни.

Както правилно сочи и първоинстанционният съд, процесната процедура е финансирана с комбинирана подкрепа - безвъзмездна финансова помощ и заемно финансиране от ДЗЗД "Фонд за устойчиви градове" - Фонд за градско развитие (ФГР), с финансовата подкрепа на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 г., като средствата за изпълнение на строителството са осигурени по сключения АДБФП, а тези за проектиране и авторски надзор от ДЗЗД "Фонд за устойчиви градове".

От изложеното следва, че от една страна има одобрено проектно предложение и бюджет по сключения договор за безвъзмездна финансова помощ, в който е определен ред за изпълнение на строителството, а от друга, в сключения договор за осигуряване на заемно финансиране за отделните дейности - проектиране и авторски надзор са поставени определени пределни стойности, които не следва да се надвишават.

Съгласно разпоредбите на чл. 37, параграф 8 от Регламент (ЕС) 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) 1083/2006 на Съвета (Регламент 1303/2013) и Насоките за държавите членки по чл. 37, ал. 7, 8 и 9 за комбиниране на подкрепа от финансови инструменти с други форми на подкрепа EGESIF150012-02 от 10.08.2015 г., се предвижда възможност за комбиниране на подкрепата чрез финансов инструмент с подкрепа с безвъзмездна финансова помощ (БФП) на ниво краен получател в рамките на две отделни операции. Комбинираното финансиране е предназначено за проекти, които нямат потенциал да генерират достатъчно приходи, за да се финансират изцяло чрез финансови инструменти и се нуждаят от безвъзмездно финансиране, за да са финансово жизнеспособни.

Комбинираното финансиране се осъществява при следване на ясно разграничение между допустимите дейности и разходи, финансирани от финансовия посредник и от УО на ОПРР за проекта. Комбинация от БФП и финансиране от ФГР може да обхваща една и съща разходна позиция, при условие, че сумата от всички форми на комбинирана подкрепа не надхвърля общия размер на разходната позиция. Разходна позиция е бюджетна категория, която е дефинирана като допустима за финансиране от УО и финансовия посредник. Обикновено, когато е налице комбинация от безвъзмездно финансиране и финансов инструмент всеки един от източниците е с ясно разграничаване на дейности и разходи, които попадат в обхвата на съответното финансиране.

Съгласно чл. 37, параграф 9 от Регламент 1303/2013 г., безвъзмездните средства не се използват за възстановяване на подкрепа, получена от финансовия инструмент и финансовият инструмент не се използва за предварително финансиране на безвъзмездни средства.

Предвид изложеното, както правилно приема и първоинстанционният съд, при комбинирано финансиране, каквото е в случая финансирането по процесната процедура, крайният получател (бенефициера) не може да си позволи да надвиши стойностите на отделните източници на финансиране, като в противен случай разликите ще са за негова сметка, тъй като не може от единия източник да покрие разликата по другия. С оглед изложеното, бенефициерът е бил задължен да определи максимален размер на финансовия ресурс по трите дейности, за да може да отговори на задължението за разграничаване на дейностите и разходите по двата източника на финансиране. (в този смисъл Решение 6564 от 29.05.2024 г. по адм. д. 2402/2024 г. на ВАС, VII отд.; смисъл Решение 2256 от 06.03.2025 г. по адм. д. 8297/2024 г. на ВАС, VII отд. и др.).

Освен посоченото следва да се обърне внимание, и на факта, че в случая процесната процедура е по реда на чл. 182, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 18, ал. 1, т. 13 от ЗОП пряко договаряне.

В разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗОП е предвидено обществените поръчки да се възлагат в съответствие с принципите на Договора за функционирането на Европейския съюз и по-специално тези за свободно движение на стоки, свобода на установяване и свобода на предоставяне на услуги и взаимно признаване, както и с произтичащите от тях принципи на: 1. равнопоставеност и недопускане на дискриминация; 2, свободна конкуренция; 3. пропорционалност; 4. публичност и прозрачност. Посочените разпоредби на националното законодателство са в съответствие с принципите установени на чл. 160, § 1 и 2 от Регламент 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г. за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) 1296/2013, (ЕС) 1301/2013, (ЕС) 1303/2013, (ЕС) 1304/2013, (ЕС) 1309/2013, (ЕС) 1316/2013, (ЕС) 223/2014 и (ЕС) 283/2014 и на Решение 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) 966/2012 (Регламент 2018/1046), а именно: "1. Всички договори, финансирани изцяло или частично от бюджета, са в съответствие с принципите на прозрачност, пропорционалност, равно третиране и недискриминация. 2. При всички договори се осигурява конкуренция на възможно най-широка основа, освен когато се използва процедурата, посочена в член 164, § 1, буква "г".

Въведеното изключение от принципа за осигуряване при възлагането на обществени поръчки на конкуренция на възможно най-широка основа, касае именно процедурата на договаряне. Това законодателно решение намира своето обяснение в предпоставките, при които е допустимо възложителите да проведат процедура на възлагане при пряко договаряне с определени лица чл. 182, ал. 1 ЗОП, като изключение от принципа на свободна конкуренция по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОП.

Видно от доказателствата по делото, в една от тези хипотези попада и процесната обществена поръчка проведена предходна процедура публично състезание за възлагане на обществена поръчка със същия предмет, прекратена на основание чл. 110, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 22, ал. 1, т. 8 и чл. 108, т. 4 ЗОП поради това, че офертата на единствения участник в процедурата е приета за неподходяща по смисъла на § 2, т. 25 от Допълнителните разпоредби на ЗОП. Поради това и на основание чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗОП е взето решение за обявяване на нова обществена поръчка, чрез пряко договаряне с определени лица, като процесната обществена поръчка не съдържа съществени изменения на първоначално обявените условия.

След като първоначално обявената обществена поръчка не е могла да бъде осъществена и е била прекратена, поради факти и обстоятелства стоящи извън волята на възложителя, законодателят е приел за допустимо в процедурите при договаряне без предварително обявление и при пряко договаряне, принципите по чл. 2 ЗОП да не бъдат спазени в обема, в който се спазват при откритите процедури или при процедурите на публично състезание. Процедурата за пряко договаряне, посочена в чл. 18, ал. 1, т. 13 ЗОП, е в максимална степен ограничаваща приложимостта на принципите на закона, тъй като допуска сключването на договор без изискуемата по принцип публичност на поръчката, която е гаранция за свободна конкуренция и с оглед на това за постигане на целта на закона. Съгласно чл. 18, ал. 7 ЗОП, възложителят провежда преговори за определяне на клаузите на договора с едно или повече точно определени лица. Възложителят е свободен в преценката си да определи лицата, до които да изпрати покана за участие в процедура на пряко договаряне, което следва да се разглежда като нормативно установено изключение от изискването за осигуряване на конкуренция на най-широка основа.

В случая от административната преписка се установява, че след като е прекратил откритата процедура с осигуряване на конкуренция при възможно най-широка основа, възложителят е направил необходимото и е уведомил двама икономически оператори, като един от тях е подал оферта. Действително според чл. 2, ал. 2 ЗОП при възлагането на обществени поръчки възложителите нямат право да ограничават конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка. Но в случая самият характер на проведената процедура не предполага да се въвеждат критерии на подбор и критерии за възлагане, тъй като всъщност възлагането на такава поръчка не трябва да се провежда непременно при осигуряване на възможно най-широка конкуренция между заинтересованите субекти. Този извод се потвърждава и от разпоредбата на чл. 64 от Правилника за прилагане на Закона за обществените поръчки, регламентираща съдържанието на поканата за участие в ограничените процедури по чл. 18, ал. 1, т. 8 10 и т. 13 ЗОП, където не е предвидено задължително наличие на критерии за подбор.

В процедурата по пряко договаряне спазването на принципите на равнопоставеност и свободна конкуренция, не може да бъде обусловено от факта дали поръчката може да бъде изпълнена и от други икономически оператори, защото в тази хипотеза законодателят е приел принципът на свободната конкуренция да не бъде спазен в обема, в който се спазва при откритите процедури или при процедурите на публично състезание. След като възложителят е открил ограничена по вид процедура, която се прилага в точно определени хипотези, и е отправил покана за преговори до два стопански субекта за целите на сключването на договора и възлагането на съответната поръчка, не може да се твърди извършването на ограничение в конкуренцията. Бенефициерът е спазил изискванията на закона като е поканил в процедурата да участват двама кандидати и това да доведе до по-ефикасно разходване на предоставените от Съюза финансови средства, но обстоятелствата, поради които единият стопански субект не е представил оферта и не е взел участие в преговорите, не могат да се вменят като отговорност на Общината, в какъвто смисъл са мотивите на административния орган обосноваващи наличието на ограничение.

Във връзка с посоченото, неправилни са и доводите на административния орган, че преценката за съответствието с критериите за подбор и условията на възложителя се прави за поръчката в цялост, независимо дали в предмета й са включени множество разнородни дейности, засягащи един и същ обект, или еднакви по вид дейности, но засягащи два или повече обекта, следователно и преценката за съответствие на ценовите предложения с условията на възложителя е ограничена до обявената прогнозна стойност за поръчката, тъй като както беше посочено, по-горе именно предвид принципно ограничителния характер на процедурата по пряко договаряне, не е налице твърдяното ограничаване на конкуренцията. (в този смисъл Решение 413 от 16.01.2025 г. по адм. д. 9043/2024 г. на ВАС, VII отд.).

Не на последно място, както правилно приема и първоинстанционният съд и видно от цялостната документация по процесната обществена поръчка, не е налице и нарушение на чл. 46, ал. 2 ЗОП, доколкото посочената разпоредба е относима към процедури разделени на обособени позиции, каквато хипотеза не е налице в настоящия случай.

По изложените съображения, правилен е изводът на първоинстанционния съд за липса на осъществено от Община Петрич нарушение на чл. 2, ал. 2 във вр. с чл. 46, ал. 2 и чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 ЗОП.

Липсата на нарушение, а с оглед на това и на нередност, прави ненужна проверката от съда на квалифицирането на нередността, за която е определена финансова корекция по т. 11, б. а от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата.

Видно от изложеното, доводите на касатора за противоречие на обжалваното съдебно решение с материалния закон и необоснованост, са неоснователни. Съдът правилно е установил релевантните за предмета на спора факти, въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи и правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143 АПК, съдът следва да осъди Министерството на регионалното развитие и благоустройството юридическото лице, в чиято структура е органът касатор да заплати на Община Петрич, направените разноски за касационната инстанция. Същите са в размер на 9 600,00 лв. за адвокатско възнаграждение, видно от доказателствата по делото Договор за правна защита и съдействие 306 от 09.12.2024 г., Фактура 213 от 09.12.2024 г. и платежно нареждане от 08.01.2025 г. Възражението за прекомерност е неоснователно, тъй като възнаграждението е под предвидения размер в чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. ДВ, бр. 14 от 2025 г.).

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд,