Решение № 81 от 5.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5791/2007 г.

Решение № 81 от 5.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5791/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова Производството е по § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на Д. М. Р. от гр. С., срещу решението от 6.06.2007 г. по гр.д. № 1486/2006 г. на Великотърновски окръжен съд, с което след като частично е отменено решението от 21.11.2006 г. по гр.д. № 316/2006 г. на Свищовски районен съд, е предоставено упражняването на родителските права спрямо малолетното дете Д на бащата Г. Б. Р. В касационната жалба се поддържа от касаторката, че решението е неправилно и по съображения в жалбата се иска да бъде отменено. Ответникът по жалбата Г. Б. Р. оспорва жалбата като неоснователна по съображения в писмено възражение. Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) и е процесуално допустима. С влязлата в сила част от първоинстанционното решение като необжалвана, е уважен предявения иск по чл. 99 от Семейния кодекс от Д. М. Р. против съпруга й Г. Б. Р., за прекратяване на сключения на 26.08.2001 г. между тях брак, поради дълбокото му и непоправимо разстройство по вина на двамата съпрузи. С обжалваното решение въззивният съд след като частично е отменил първоинстанционното решение е предоставил упражняването на родителските права спрямо малолетното дете Д на бащата Г. Б. Р.; определил е по-широк режим на лични отношения между детето и майката Д. М. Р. - всяка събота и неделя от месеца да го взема при себе си от 10 часа сутринта в събота до 17 часа вечерта в неделя; половината от зимната и пролетната ученически ваканции, с оглед предстоящото задължително обучение на малолетното дете; както и два месеца през лятото да го взема при себе си, когато бащата не е в платен годишен отпуск и е осъдил Д. Р. да заплаща месечна издръжка на детето Д. в размер на 30 лв. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че в интерес на детето е упражняването на родителските права да се предостави на бащата, който е по-пригодният да упражнява родителските права родител. Решението е правилно. Детето Д. е момче, родено на 5.02.2002 г. Бащата Г. Б. Р. е роден през 1975 г. работи като кадрови военен в гр. Б.. Майката Д. М. Р. е родена през 1984 г. Работи като шивачка. И двамата родители са привързани към детето, осъзнават потребностите и нуждите на детето, притежават добър родителски капацитет. И при двамата родители липсват индикации за особености на характера. От раждането му детето е живяло в дома на баба си и дядо си по бащина линия, където са живели и родителите му. Отглеждано е от майката, подпомагано от майката на бащата. Посещавало е детски ясли и детска градина. След фактическата раздяла на съпрузите през м.юли 2006 г. детето известно време е живяло с майка си и през м.август под предлог да го вземе за известно време бащата го завежда в дома си и не разрешава на майката да го вземе обратно. Бащата се грижи за детето добре и то е привързано към него, като е привързано и към майката, за което се съдържат данни и в социалния доклад по делото. Бащата не пречи на възможността на майката да вижда детето, а напротив - осигурява редовните им срещи. Бащата живее при родителите си в дома им, в което за детето има стая и битовите условия са добри за развитието на детето. Майката по време на фактическата раздяла на съпрузите е живяла в една от двете стаи на жилището на вуйчо си, заедно с 4-членното му семейство. В хода на въззивното производство е заживяла на квартира - стая с ползване на сервизни помещения. При отглеждането и възпитанието на детето бащата разчита на помощ от родителите си и близки роднини, живеещи в съседство, а майката - на вуйчо си и вуйна си. Установено е от доказателствата по делото, че майката около половин година преди фактическата раздяла на съпрузите е започнала често да употребява алкохол и под негово въздействие да има морално укоримо поведение, което предизвиква възмущение у околните. Безкритичното отношение, което е установено, че майката проявява към поведението си под въздействието на алкохола, правилно е оценено от въззивния съд като поведение с възможно обективно отрицателно възпитателно въздействие върху детето, с оглед създаването в детето и формирането на добро поведение и навици. По отношение показанията на свидетелите И вуйчо и вуйна на майката, въззивният съд правилно е приложил разпоредбата на чл. 136 от ГПК (отм.), като е преценил показанията им с оглед на всички други данни по делото, като е имал предвид тяхната заинтересованост от изхода на делото. Въззивният съд е взел предвид всички фактори, от които зависи достоверността на техните показания и е изложил съображенията си защо не кредитира показанията им. При установяване на родителските, морални и възпитателски качества на страните въззивният съд не е допуснал нарушение на съществените съдопроизводствени правила. При така установените фактически данни правилно въззивният съд е приел, че към настоящия момент бащата е по-пригодния да упражнява родителските права родител. Преценени са от въззивния съд всички обстоятелства, с оглед интереса на детето, който интерес е основание за възлагане упражняването на родителските права и определяне на мерките за лични отношения с другия родител. Интересът на детето е установен от въззивния съд, като е извършил цялостна преценка на всички обстоятелства, които засягат физическото, психическо и нравствено развитие на детето, създаването на такива условия на живот, които да съответствуват на неговите нужди. От раждането си детето е живяло в дома на родителите на своя баща, където за него има подходящи жилищни и битови условия. Детето е привързано и се чувства добре при баща си и своите баба и дядо по бащина линия. Свикнало е с обстановката в този дом и се чувства защитено в него. Съдът е взел предвид и укоримото от морална гледна точка поведение на майката и вероятността то да има отрицателно въздействие върху възпитанието на детето. Въззивният съд не е отрекъл качеството на родител на майката, на която не е предоставено упражняването на родителските права. Тя ще участва в отглеждането на детето именно с поддържането на лични отношения с него чрез определения режим. Детето има потребност да общува и с двамата родители, за да израсне емоционално правилно ориентирано. Въззивният съд правилно е постановил по-разширен режим на лични отношения. В интерес на детето е то да продължи да израства под грижите и възпитанието на двамата родители, при условия максимално близки до тези, които би имало, ако те не бяха се разделили. По изложените съображения следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл. 218ж ал. 1 от ГПК (отм.) то трябва да се остави в сила. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение