Решение № 8980 от 7.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7375/2019 г.

Решение № 8980 от 7.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7375/2019 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез пълномощника юриск. Д. П.. Жалбата е против решение № 120 от 24.04.2019 г., постановено по адм. дело № 521/2018 г. на Административен съд - С. З.. С него по жалба на С. М. е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2015 г. изх. № 02-240-6500/3978 от 23.08.2018 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, като изложените оплаквания в жалбата касаят нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да се отхвърли първоинстанционната жалба. Ответникът – С. М., чрез пълномощника се адв. А. Т., с отговор на касационната жалба счита същата за неоснователна. Моли да бъде потвърдено обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Счита, че са налице касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, тъй като съдът неправилно е приложил материалния закон и решението е необосновано. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е основателна. Обжалваното решение е неправилно, тъй като е необосновано и е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Производството пред Административен съд – С. З. е било образувано по жалба на С. М. против уведомително писмо с № 02-240-6500/3978 от 23.08.2018 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г. за кампания 2015 г. Вместо това административният съд е разгледал жалба срещу уведомително писмо със същия номер и дата за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания. С обжалваното съдебно решение е отменено уведомително писмо също по схеми и мерки за директни плащания, каквото не е оспореното уведомително писмо. Освен това първоинстанционният съд след като е отменил оспореното уведомително писмо, не е упражнил правомощието си да изпрати преписка на административния орган за произнасяне по заявлението на С. М. за финансово подпомагане. Задължението на административния съд да направи това следва от разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от АПК, която задължава съда при отмяна на административния акт, и след като естеството на последния не позволява решаването на въпроса по същество /какъвто е случаят/, да изпрати преписката на съответния компетентен административен орган за произнасяне по нея. В противен случай процедурата би останала недовършена и би липсвало произнасяне по искането за финансова помощ на С. М.. По-същественото обаче е, че първоинстанционният съд не е успял да вникне в предмета на спора и да изложи мотиви, съобразени с фактическите и правни основания, послужили за издаване на оспореното пред него уведомително писмо. Отказът за финансово подпомагане в случая е мярка 214 "Агроекологични плащания" /АЕП/, за която има специален подзаконов нормативен акт - Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (Наредба № 11/2009 г.). Разпоредби от тази наредба са посочени изрично в оспореното пред административния съд уведомително писмо. Въпреки това Наредба № 11/2009 г. е останала изцяло извън вниманието на административния съд, като в обжалваното решение тя дори не е спомената. Според § 2 от Наредба № 11/2009 г., тя /наредбата/ се издава за прилагане на чл. 36 (а) (iv) и чл. 39 от Регламент на Съвета (ЕС) № 1698/2005 г. Последният е отменен и заменен от Регламент (ЕС) № 1305/2013 г., като идентичните агроекологични плащания са по чл. 28 от последния регламент. Наредба № 11/2009 г. е наредба по чл. 9 а, т. 2 от ЗПЗП, а не по т. 1, която е за директните плащания, както неправилно е приел административният съд. Неправилно административният съд е приел, че оспорения пред него акт е немотивиран, като не ставало ясно какво е основанието за отказа за финансиране. Няма отклонение от изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК относно формата на акта, тъй като изложените основания в оспорваното уведомително писмо и таблиците към него, описаните в таблици имоти, посочените площи, които са приети за недопустими за подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" /АЕП/, както и данните от административната преписка, обективират ясно волята на административния орган и позволяват да бъде упражнено правото на защита на касационния ответник, както и да бъде осъществен съдебен контрол за законосъобразност на оспорения административен акт, което и е реализирано. Според изложеното в уведомителното писмо - колони 4 и 6 от таблицата на стр. 2 и обяснителните бележки към нея, се установява, че отказът за финансово подпомагане е на две основания: Първото от тях /колона 4 от таблицата/ е чл. 17, ал. 1, т. 4 от Наредба № 11/2009 г. Основанието е, че за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено. От колона 4 от таблицата на стр. 2 е видно, че това основание касае само 0, 28 ха от БЗС 16780-60-1-1. Така е, защото само за този парцел има разлика между декларираната площ на парцела и неговата площ след разрешаване на двойно заявени площи. За тази площ от 0, 28 ха от БЗС 16780-60-1-1 административният съд не е изложил мотиви дали е налице посоченото основание в уведомителното писмо. Въпреки че са събрани доказателства по този въпрос - т. 4 от назначената по делото СТЕ, както и писмени доказателства на л. 131 – 134 вкл. от адм. дело № 521/2018 г. Второто основание за отказа от финансово подпомагане е по колона 6 от таблицата на стр. 2 и обяснителните бележки към нея. То е по чл. 16 а, ал. 6 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол (Наредба № 105/2006 г.). Основанието е, че заявените за подпомагане площи не са включени в специализирания слой "Физически блокове" за 2015 г., които се твърди, че били одобрени със заповеди №РД 09-937 от 22.12.2015 год. и №РД 46-236 от 01.03.2016 год. на министъра на земеделието и храните. Това основание касае изцяло БЗС 16780-60-1-1, както и 0, 21 ха от БЗС 16780-45-1-1 /разликата между декларираната площ от 1, 56 ха и установената площ от 1, 35 ха/ и 0, 02 ха от БЗС 16780-80-1-1 /разликата между декларираната площ от 8, 81 ха и установената площ от 8, 79 ха/. С оглед на изложеното неправилно административният съд е приел, че от уведомителното писмо не ставало ясно на кое от двете основания бил отказа за финансиране. В действителност административният орган е посочил и двете основания с направените в предходните два абзаца уточнения. Освен това първоинстанционният съд не е изследвал дали трите парцела са били включени в специализирания слой "Физически блокове" за 2015 г., както е посочени в уведомителното писмо. Следва да се посочи, че според чл. 16 а, ал. 5 (изм.) от Наредба № 105/2006 г. специализираните слоеве "Физически блокове" и "Площи, допустими за подпомагане" са различни. Според чл. 4, ал. 1 от относимата Наредба № 11/2009 г. прилагането на дейностите по чл. 2, ал. 1, т. 2 от Наредба № 11/2009 г. (в случая по б. "а" – "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС1), се подпомага във физическите блокове, които попадат в обхвата на слой от земи с висока природна стойност, определени в системата за идентификация на земеделските парцели, към момента на подаване на заявление за подпомагане. Тълкуването на разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Наредба № 11/2009 г. ведно с нормата на чл. 40 от същата наредба, води до извод, че физическите блокове, за които ще се подпомагат агроекологичните дейности по подмярката "Управление на земеделски земи с висока природна стойност", се определят съгласно заповед на МЗХГ, която е различна от заповедта за специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане". В този смисъл решение № 15548 от 15.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5866/2018 г., IV отд., решение № 2548 от 24.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11194/2013 г., IV отд. С оглед на това неправилно първоинстанционния съд е изложил мотиви, че след като БЗС 16780-60-1-1 попадало в специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане", неправилно административният орган го бил приел за недопустим. Като не е разгледал приложените към делото доказателства, не ги е съпоставил с обжалваното уведомително писмо и не е изложил мотиви, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Неизлагането на мотиви по съществото на спора е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като поради липсата на такива мотиви касационният съд не може да се произнесе по същество поради забраната за нови фактически установявания по чл. 220 АПК. Изложеното налага отмяна на обжалваното решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на спора съдът ще следва да изследва дали процесните три парцела попадат в обхвата на слой от земи с висока природна стойност. Съдът следва да обсъди и всички относими към спора доказателства, съдържащи се в административната преписка и събрани в съдебното производство /включително заключението на съдебно-техническата експертиза/. След това съдът трябва да съпостави тези доказателства с мотивите в уведомителното писмо. Въз основа на това съдът ще следва да направи правните си изводи относно установяването на фактическите основания, описани в уведомителното писмо, както и по спазването на законовите изисквания при издаването му. Разноски по настоящото производство не се присъждат предвид изхода на спора и нормата на чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение