Решение № 13655 от 10.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9113/2016 г.

Решение № 13655 от 10.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9113/2016 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - П. против решение № 1401/11.07.2016 г., постановено по адм. д. № 2327/2015 г. по описа на Административен съд - П., в частта в която е отменен и изменен Ревизионен акт № Р-16002614001668-091-001 от 27.05.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. П., потвърден с Решение № 628 от 04.08.2015 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - гр. П.. В жалбата се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в материална незаконосъобразност на решението в обжалваната част, за което подробно се развиват съображения в жалбата. Иска се отмяна на решението на АС - П. в обжалваната част. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът - ЕТ "А. Г." в представено по делото писмено възражение взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени наведените в жалбата касационни основания, съгласно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока, от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на касационно обжалване е решение № 1401/11.07.2016 г., постановено по адм. д. № 2327/2015 г. по описа на Административен съд - П., в частта в която е отменен, и в частта в която е изменен Ревизионен акт № Р-16002614001668-091-001 от 27.05.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. П., потвърден с Решение № 628 от 04.08.2015 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - гр. П.. С решението си първоинстанционният съд е отменил ревизионния акт в частта му, относно допълнително начислен ДДС в общ размер на 78 325,74 лв., ведно с прилежащите лихви; данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 882,66 лв., ведно с прилежащите лихви и допълнително определени вноски за ЗОВ за годишно изравняване: ДОО за 2008 г. - 2010 г. и ЗО за 2007 г. -2010 г. и е изменил РА, в частта относно дължимия данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г., като е намалил размера от 1 671,71 лв. на 838,89 лв. и прилежащите лихви от 1 310,59 лв. на 657,66 лв.; за 2008 г. от 709,67 лв. на 255,41 лв. и прилежащите лихви в размер от 449,34 лв. на 161,72 лв.; за 2009 г. от 2 183,84 лв. на 1 678,34 лв. и прилежащите лихви от 1 135,80 лв. на 872,89 лв.; за 2011 г. от 2 062,34 лв. на 800,51 лв. и прилежащите лихви от 646,05 лв. на 250,77 лв. и за 2012 г. от 1 575,33 лв. на 1 058,80 лв. и прилежащите лихви от 331,95 лв. на 223,11 лв.; относно допълнително определени вноски за ЗОВ за годишно изравняване: ДОО за 2007 г., като е намалил размера от 2 455,42 лв. на 92,40 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 3 087,27 лв.; за 2011 г. от 3 540,37 лв. на 1 979,14 лв. и прилежащите лихви от 1 348,04 лв. на 731,06 лв.; ЗО за 2011 г. от 1 490,38 лв. на 889,50 лв. и прилежащите лихви от 466,87 лв. на 270,36 лв.; За да отмени РА, в частта в която допълнително е начислен ДДС съдът е приел, че събраните в хода на ревизията доказателства не доказват по безспорен начин реалното извършване на доставките по процесните фактури т. е не е доказано наличието на посоченото в чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК обстоятелство. Според съда недоказан е останал и факта на получаването на стоките, както транспортирането и приемо-предаването на същите. Съдът не е споделил тезата на ревизиращия орган, че само с факта на издаване на фактурите е доказана доставката на стоките. Прието е, че процесните фактури, които не са придружени от съпътстващи документи, немогат да се разглеждат като реализирани сделки по доставка на стоки, които впоследствие са продадени, като по този начин е формирана данъчна основа, която подлежи на облагане с пряк данък, поради което е отменил жалбата срещу РА в тази му част. Касационната инстанция намира, че с обжалваното съдебно решение правилно и законосъобразно е отменен РА, в частта в която са определени задължения за ДДС, ведно с прилежащи лихви. Фактурите, издадени от доставчиците, за които е установено, че не са осчетоводени при РЛ, съответно не са заприходени като получени стоки, се установява, че фактурите са представени на приходните органи от трети лица по делото - доставчици на РЛ. Видно е от приетия по делото доказателствен материал е, че с малки изключения фактурите имат подпис само на съставител, но не и за получател. В някои от фактурите е налице положен подпис, но същият не е изпълнен от РЛ или лица, работили в ЕТ по трудово правоотношение. Тези фактури са годни като документи, тъй като съгласно ЗСч не се изисква като задължителен реквизит наличието на подпис. Т. фактури обаче не могат да служат като доказателства, че стоката е получена, предадена на получателя в търговския му обект. В практиката на приходните органи и на съда получаването на стока се установява, чрез доказателства за реалност на доставката, както при малките търговски обекти, така и в останалите случаи на търговския оборот. В РА и РД приходните органи застъпват тезата, че с издаване на фактурите стоките по тях следва да се считат получени при получателя и реализирани. В тази връзка обаче от една страна следва да се налице годни писмени доказателства, каквито част от фактурите не са поради липса на подпис на получател, а от друга страна следва да е установена т. нар реалност на доставката. Следва да са налице доказателства за наличие на реално извършени доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. В тази връзка релевантни доказателства са двустранно подписани приемо- предавателни протоколи във връзка с прехвърляне на правото на собственост върху родовоопределените стоки, плащане от страна получателя, доказано изходящо от него /например по банков път/, изписване на стоките от склад на доставчиците и др. първични счетоводни документи. Освен липсата на данни за реално извършени доставки липсват доказателства и за последваща реализация на стоките. Предвид установената редовност на воденото счетоводство и съобразно липсата на разминаване при наличностите съобразно извършените инвентаризации, липсата на данни за получени приходи от други доставки, извън заприходените при търговеца, навежда на извода, че такива приходи не са реализирани. Предвид изложеното дотук настоящият касационен състав намира, че с оглед на събраните доказателства делото е било изяснено от фактическа страна като е оборена презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК относно верността на фактическите установявания в РА досежно приетото от приходните органи наличие на реализиран оборот, върху който не е начислен ДДС, в резултата на продажби на стоки, получени по фактури, които не съдържат подпис на РЛ, издадени от посочените по-горе доставчици и неосчетоводени при РЛ. Не се установява наличие на доставка и данъчно събитие по всяка от тези фактури, както и впоследствие наличието на реализиран оборот за описаните в тях стоки. С оглед изложеното, решението в обжалваната му част е правилно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила. В касационната жалба не се излагат конкретни доводи за незаконосъобразност на съдебното решение в останалата обжалвана част. Правилно съдът е приел, и че незаконосъобразно с РА е извършено съпоставяне на разходите на жалбоподателя с получените приходи към определена дата, а не за целия годишен период. Съдът е съобразил установената по делото липса на укрити приходи в резултат на последваща реализация на получените стоки по неосчетоводените фактури, поради което е преизчислил данъчната основа на доходите от дейността като ЕТ. Съдът правилно е приел, че задълженията за ДОО и ЗО за периода 2007 г., 2008 г. и 2009 г. и 2010 г. не се дължат. Недължимостта на задължителните осигурителни вноски произтича от разпоредбата на чл. 124а от ДОПК, в сила от 15.02.2011 г., която е материално-правна и при липса на преходна разпоредба, която да и придава изрично обратно действие е неприложима по отношение на обществени отношения, възникнали преди приемането й. Тези задължения са определени по специалния ред на чл. 122 и сл. от ДОПК съгласно чл. 124а от ДОПК. Посочената норма е влязла в сила на 15.02.2011 г., същата е материално-правна и няма обратно действие, поради което не може да служи като основание за определяне на задълженията за ЗОВ по особения ред на чл. 122 от ДОПК за осигурителни периоди преди нейното влизане в сила. В този смисъл Тълкувателно решение № 1 от 18.05.2016 г. по т. дело № 3/2015 г. на ОСС на I и II колегия на Върховния административен съд. С оглед изложеното решението на Административен съд- П. следва да бъде оставено в сила в тази му обжалвана част. Разноски: С оглед изхода на спора на ЕТ "А. Г." като ответник по касация следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски в размер на 400 лв. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,