Решение № 530 от 9.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4446/2008 г.

Решение № 530 от 9.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4446/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Образувано е по молба на Е. Н. Ш. и Д. Н. Ш. чрез адв. И. Д. от АК П. за отмяна на влязло в сила решение № 65 от 3.06.08 г., постановено по гр. дело № 487/08 г. на Пловдивския районен съд. С него молителите са осъдени да преустановят неоснователните действия по допускане на наематели в двете западни стаи от избата, находяща се в жилищна сграда в [населено място], [улица] без съгласието на ищцата И. А. С., с които са създали пречки за упражняването на правото й на собственост. Молителите се позовават на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Молят решението да бъде отменено. В хода на настоящото производство е починала молителката Е. Ш. и на нейно място са конституирани като страна наследниците й Н. Д. Ш. и Н. Д. Ш. -С. Ответницата по молбата И. С. чрез пълномощника си адв. Р. моли да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, приема, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение е неоснователна. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото. В случая не е допуснато нарушение на такива правила. Твърдението на молителите е, че не са били призовани и по този начин са били лишени от участие по делото. Разглеждането на делото е приключило с две съдебни заседания. За първото съдебно заседание на 27.03.08 г. съдът е констатирал, че молителите са редовно призовани чрез М. К. - майка на Е. Ш. и тъща на Д. Ш. За второто съдебно заседание, проведено на 19.05.08 г. е приложена разпоредбата на чл. 41, ал. 6 от ГПК (отм.) и нова призовка не е изпращана до молителите. Процесуалните действия на съда са правилни, тъй като призовките са връчени на постоянния им адрес при условията на чл. 46, ал. 2 от ГПК (отм.) на пълнолетно лице от домашните, посочена поименно и подписала призовките със задължение да им я предаде. Неизпълнението на това задължение не води до нередовност на призоваването. Твърдението, че М. К. не е получила призовките е несъстоятелно с оглед приложената по делото молба от 21.08.08 г., адресирана до районния съд за да върне съдебните книжа, съдържаща признанието й, че са получени от нея. Ето защо настоящият състав приема, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение е неоснователна. С оглед изхода на спора молителите следва да заплатят на ответницата по молбата разноските за това производство в размер на 300 лв, представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат. По изложените съображения, Върховният касационен съд, IV г. о.