Решение № 6378 от 15.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14754/2017 г.

Решение № 6378 от 15.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14754/2017 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на председателя на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" срещу решение № 5668 от 19.10.2017 г. по адм. д. № 8950/2017 г. на Административен съд С.- град, с което е отменен отказ в писмо № 53 -00-4706 от 26.06.2017 г. на председателя на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" за преиздаване на разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение № 337/09.05.2011 г. по искане рег. № 53-00-408/10.05.2017 г. на "Интерреклама" ЕООД. Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Неправилно съдът приел, че преписката съдържа две разрешения за експлоатация на две различни рекламни съоръжения, не взел предвид, че разрешение № 516 от 04.06.2010 г. е за изграждане на рекламното съоръжение, а разрешение № 337 от 09.05.2011 г. е за експлоатация на рекламното съоръжение. В констативния протокол № 85/17.05.2017 г. изрично е посочено, че действителният километър на рекламното съоръжение на път I -2 е км 176+700 дясно по разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение, за чието преиздаване е подадено заявление вх. № 53-00-408/10.05.2017 г., в което разрешението фигурира под т. 3. Неправилно съдът приел, че разрешението за експлоатация е изградено в съответствие с издаденото разрешение № 337/09.05.2011 г., тъй като разрешението за изграждане е № 516/04.06.2010 г., което сочи за неправилна преценка на фактите по делото. Видно от отказа за преиздаване на Разрешение за СПП чрез експлоатация на РС, с оглед изчерпателност на мотивите, са посочени и фактите установени с Констативния протокол: "РС функционира от 2011 г. и е изградено в съответствие с условията на издаденото от Агенция "Пътна инфраструктура" разрешение за специално ползване на пътища чрез изграждане на рекламно съоръжение № 516/04.06.2010 г. В описателната част на акта, са изследвани нормативните предпоставки за функциониране на рекламното съоръжение, както и предвидените нормативни изисквания за преиздаване на административния акт. В производството не се спори, че процесното рекламно съоръжение отстои на по-малко от 500 метра от пътен възел, което е и фактическото основание за издаване на административния акт. Това обстоятелство е посочено в оспорения пред съда акт, с изрично посочване и на пресичащия път: "На разстояние по-малко от 500 м след РС има пътни кръстовища - пътно кръстовище с път 111-2009 при км 176+740. " Неправилно съдът приел, че "е налице пълно объркване по отношение на номера и вида на акта, чието подновяване се иска". Наредбата за специално ползване на пътища допуска преиздаване единствено на разрешение за СПП чрез експлоатация. Затова и в заседанието на Управителният съвет е разгледано искането за преиздаване на разрешението за експлоатация на процесното РС. В оспорения административен акт за пълнота е разгледан и актът, който предшества издаването на разрешението за експлоатация, а диспозитивът на акта, визира единствено разрешението за експлоатация, което е и предмет на административното производство. В отказа за преиздаване на Разрешение за СПП чрез експлоатация на РС изрично е посочено, че "не са изпълнени изискванията на чл. 17 б, ал. 2 от Наредбата за специално ползване на пътищата /НСПП/ - РС е изградено и се експлоатира в нарушение на разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 2 от НСПП (Разрешение за изграждане на рекламни съоръжения се издава, когато рекламното съоръжение в обхвата на пътя отстои не по-малко от 1500 м от пътни възли - за автомагистралите и скоростните пътища, и 500 м от пътни възли и кръстовища - за останалите пътища). " Неспазването на изискванията на чл. 15, ал. 1, т. 2 от НСПП е фактическото основание за издаване на административния акт, тъй като РС отстои на по-малко от 500 м от пътно кръстовище. По делото са събрани достатъчно доказателства, които удостоверяват спазването на правилата при издаването на административния акт. За изграждането на PC е издадено разрешение за специално ползване на пътища чрез изграждане на рекламно съоръжение № 516/04.06.2010 г. В следващия етап от функционирането на същото рекламно съоръжение и по искане на жалбоподателя, е издадено разрешение за специално ползване на пътища чрез експлоатация на рекламно съоръжение № 337/09.05.2011 г. В първоинстанционното производство по делото е представена цялата административна преписка и са удостоверени всички действия на административния орган, които съпровождат процедурата по преиздаване на разрешението за експлоатация: заявление за преиздаване на разрешението за експлоатация на PC, извършена е проверка, за която е съставен констативен протокол, коитообуславят издаването на окончателния акт - отказ за преиздаване на разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация. Посочените документи са издадени от надлежен орган, като тяхната истинност и съдържание не са оспорени и оборени по надлежния ред в производството. Ответната страна не е взела становище. Прокурорът дава заключние за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е процесално допустима, подадена на 6.11.2017 г., в законоопределения срок, при връчено съобщение за решението на 23.10.2017 г. Разгледана по същество е основателна. За да отмени оспорения акт съдът е приел, че актът е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Изготвеният констативен протокол от служителите при ОПУ-В. касае извършена проверка на съоръжение с разрешение за поставяне № 516/2010 г., на заседанието на УС на АПИ е разгледано искане относно разрешение № 337/2011 г., като по делото не е приложено искане за продължаване на действието на другото разрешение и не е разглеждано, а въпреки това крайният акт визира и двете разрешения включително с цитираните номера, поради което няма яснота за кое от двете разрешения за специално ползване на пътя се отнася оспорения акт. Съдът приел, че изложеното в констативния протокол и в оспореното писмо, че на разстояние по-малко от 500 м след пътното съоръжение има пътни кръстовища очевидно е мотивът на органа да приеме, че не са изпълнени изискванията и да откаже преиздаване на разрешението, но липсва яснота за кое съоръжение се отнася акта. Нормата на чл. 15, ал. 1, т. 2 от Наредбата за специалното ползване на пътищата е приета през 2001 г. и е изменена през 2013 г. и 2016 г. Решението е неправилно. Неправилно съдът е приел, че в заявлението следва да фигурира искане за преиздаване на разрешение № 516/2010 г., тъй като разрешението за изграждане на рекламно съоръжение не подлежи на преиздаване. Неправилно съдът е приел, че посочените в оспореното писмо две разрешения № 516/2010 г. и № 337/2011 г., с титуляр жалбоподателя пред съда имат за предмет различни рекламни съоръжения, тъй като първото разрешение е за изграждане на рекламно съоръжение, а второто разрешение - за екплоатация на същото рекламно съоръжение. С разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение № 337 от 09.05.2011 г. на "Интерреклама" ЕООД е разрешено да експлоатира рекламно съоръжение в обхвата на път I-2, километър 176+700 -дясно. В констативния протокол № 85/17.05.2017 г. в абзац 3 е посочено, че рекламното съоръжение е изградено в съответствие с разрешението за специално ползване на пътищата чрез изграждане на рекламно съоръжение с № 516/04.06.2010 г. В абзац 6 от протокола е посочено, че на разстояние по- малко от 500 м след РС има пътни кръстовища - пътно кръстовище с път III -2009 при км 176+ 740. В абзац 9 от протокола е посочено, че не са изпълнени изискванията на чл. 17б, ал. 2 от Наредбата за специално ползване на пътищата - РС е изградено и се експлоатира в нарушение на разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 2 от НСПП (Разрешение за изграждане на рекламни съоръжения се издава когато рекламното съоръжение в обхвата на пътя отстои не по-малко от 1500 м от пътни възли - за автомагистралите и скоростните пътища, и 500 м от пътни възли и кръстовища - за останалите пътища). За рекламното съоръжение не може да бъде издадено разрешение за специалното ползване на пътя чрез експлоатация. В констативния протокол има известно противоречие, тъй като е в абзац 3 е посочено, че рекламното съоръжение е изградено в съответствие с разрешението за специално ползване на пътищата чрез изграждане на рекламно съоръжение с № 516/04.06.2010 г., а в абзац 9, че РС е изградено и се експлоатира в нарушение на разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 2 от НСПП. Не е изяснено от административният орган дали кръстовището е съществувало към момента на издаване на разрешението за специално ползване на пътищата чрез изграждане на рекламно съоръжение с № 516/04.06.2010 г. и разрешение за експлоатация № 337/09.05.2011 г. или кръстовището последствие е изградено, или са променени нормативните изисквания с изменението на чл. 15, ал. 1, т. 2 от Наредбата за специално ползване на пътищата. Това е могло да бъде обяснено от административния орган на заявителя за преиздаване на разрешението. Но от значение е само дали към момента на издаване на оспорения пред съда отказ рекламното съоръжение отговаря на изискванията на чл. 15, ал. 1, т. 2 от Наредбата за специално ползване на пътищата към момента на издаване на отказа. Съдът е възприел мотивите за отказ за преиздаване на разрешението за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение посочени в административния акт, тъй като е приел, че изложеното в констативния протокол и в оспореното писмо, че на разстояние по-малко от 500 м след пътното съоръжение има пътни кръстовища очевидно е мотивът на органа да приеме, че не са изпълнени изискванията и да откаже преиздаване на разрешението. Неправилно съдът е приел, че не е ясно за кое разрешение се отнася отказът за преиздаване. Видно е, че е за разрешението за специално плзване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение, чието преиздаване е поискано, разрешението за специално ползване на пътищата чрез изграждане на рекламно съоръжение не подлежи на преиздаване. В констативния протокол е направена констатацията, че на разстояние по- малко от 500 м след него има пътни кръстовища - пътно кръстовище с път III -2009 при км 176+ 740, макар, че не е посочено на колко точно метра от рекламното съоръжение има изградено кръстовище, записано е, че е на по- малко от 500 м. Жалбоподателят пред съда не е оспорил тази констатация и не е твърдял и не е представил доказателства, че рекламното съоръжение на разстояние по- голямо от 500 м пред пътно кръстовище с път III -2009 при км 176+ 740. Съдът не е приел за установена констатацията на административния орган, че разстояние по- малко от 500 м след рекламното съоръжение има пътни кръстовища - пътно кръстовище с път III -2009 при км 176+ 740, съответно не е указал доказателствената тежест и не е дал възможност на жалбоподателя пред съда да вземе становище дали след рекламното съоръжение на разстояние по- малко от 500 м с има пътно кръстовище с път III -2009 при км 176+ 740, евентуално да представи доказателства, ако счита, че фактите са други. С оглед забраната за фактически установявания в касационното производство решението следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Налице е посоченото касационно основание съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Като има предвидизложените мотиви и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение