Решение № 109 от 5.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9631/2010 г.

Решение № 109 от 5.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9631/2010 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С Решение № 1020/19.05.2010 г., постановено по административно дело № 371/2009 г., Административен съд - Варна е: отменил Решение № 2 от 29.12.2008 г. на Директора на ТП на НОИ - Варна, с което е оставено в сила разпореждане № 390/17.11.2008 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО на РУСО - Варна, с което настъпилата на 02.10.2007 г. злополука с лицето Димитър Ганчев Павлов не е приета за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО; разпоредил е връщане на преписката на административния орган за произнасяне съгласно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението; присъдил е направените деловодни разноски в размер на 235 лв. на физическите лица - жалбоподатели в производството пред него. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от Директора на ТП на НОИ - Варна, подадена от пълномощника му адв. Станев, с която се претендира то да бъде отменено като неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон (касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК). Касационна жалба срещу решението е подадена и от Военноокръжна прокуратура - Варна. Касаторът твърди, че то е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано (т. е. сочи наличието и на трите основания за отмяна поради неправилност от касационния съд по чл. 209, т. 3 от АПК). Моли решението да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд с указание като страна да бъде конституирана Прокуратурата на Република България, а в условията на евентуалност моли решението да бъде отменено и ВАС да се произнесе по същество, като отхвърли жалбата на Искра Николова Павлова и Галина Димитрова Павлова от гр. Русе срещу Решение № 2 от 29.12.2008 г. на Директора на ТП на НОИ - Варна, с което е оставено в сила разпореждане № 390/17.11.2008 г. С допълнително депозиран писмен отговор се изразява подкрепа на становището, изразено в другата касационна жалба и са развити подробни съображения, обосноваващи теза за неправилност на съдебното решение. Формулираните искания в тази насока са подкрепени и с представено по делото становище, в което са изложени аргументи, аналогични на тези в касационната жалба и в писмения отговор. Ответниците по касация Искра Николова Павлова и Галина Димитрова Павлова чрез пълномощника си адв. Димитриева в писмена защита и в съдебно заседание оспорват касационните жалби и молят същите да бъдат оставени без уважение поради неоснователност, като инвокират възражения срещу изложеното в тях и релевират доводи за законосъобразност на съдебното решение, което предлагат да бъде оставено в сила. Претендира се и присъждане на направените деловодни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби и правилност на решението. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в законоустановения преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страни с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които оспореното с тях решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като извърши служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс и въз основа на фактите, установени от Административен съд - Варна, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. След като провери решението и по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК, ВАС, VI-то отделение, намира касационните жалби за неоснователни. Атакуваният с тях съдебен акт е правилен и не страда от твърдяните от касаторите пороци, представляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Решението на Варненския административен съд, с което жалбата на Искра Николова Павлова и Галина Димитрова Павлова (наследници на починалия в резултат на процесната злополука Димитър Ганчев Павлов) до него е уважена като основателна и е приета незаконосъобразност на описаните по-горе административни решение и разпореждане, е постановено в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба, при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от касационната инстанция. Оспореният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията за необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон. Спорът по делото пред първата инстанция се е свел до това, дали процесната смъртна злополука е трудова. В хода на съдебно-административното производство пред първата инстанция безспорно е установено, че пострадалият Димитър Ганчев Павлов, заместник на военноокръжния прокурор на Варненска военноокръжна прокуратура, е осигурено лице по чл. 4 от КСО и при него на 02.10.2007 г. в работно време - 13.40 часа, в резултат на пътно-транспортно произшествие е настъпило внезапно увреждане на здравето, при съществуване на причинна връзка между телесното увреждане и настъпилата впоследствие негова смърт. Кореспондира с установените факти по делото приетото от решаващия съдебен състав, че увреждането на здравето и настъпилата смърт са във връзка и по повод на извършваната работа от прокурор Павлов, което на свой ред, предвид изложеното по-горе, обуславя извода, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 55, ал. 1 от КСО и процесната злополука е трудова. ПТП-то се е случило близо до мястото на извършено престъпление, по което Павлов е бил наблюдаващ прокурор. Предприетото от покойния пътуване е било с цел извършване на пореден оглед на местопрестъплението, за да може в 14.00 часа, когато е била насрочена среща със защитника на единия от задържаните по досъдебното производство, да бъде достатъчно подготвен за обсъждане на следващите процесуални действия. В тази връзка с основание са кредитирани свидетелските показания на Стоянов и Димитров като логични, непротиворечиви и в унисон с останалия доказателствен материал, при анализа на които поотделно и в съвкупност по несъмнен начин се е установява, че пътуването на пострадалия е било служебно, планирано за изпълнение от предния ден, и в този смисъл е налице функционална и причинна връзка между увреждането и изпълняваната от прокурор Павлов работа, за чиято педантичната изпълнителност на служебните му задължения има категорична индиция по делото. Наведените доводи от касаторите, че в случая Павлов е пътувал с оглед своя лична работа, не предвид изпълнение на служебните му задължения, предвид горното не могат да бъдат споделени - от гласните доказателства недвусмислено се установява по какъв повод Павлов е излязъл от работното си място в работно време, къде и защо е отишъл, и правилно съдът е приел, че той е предприел това пътуване в интерес на работата си, което означава, че е трудова злополука. От данните по делото явства, че по пътя Варна - Девня се намира мястото на престъплението, по повод на което е образувано дознанието с наблюдаващ прокурор Павлов, а наблизо до него е и мястото на пътно-транспортното произшествие, вследствие на което Павлов е починал. Ето защо е неоснователно възражението за материална незаконосъобразност на решението. Същото се обосновава от гласните доказателства, събрани при съдебния контрол за законосъобразност, които подкрепят извод за настъпило внезапно увреждане на здравето, станало през време на извършваната работа и по повод на нея, като е причинена смърт на пострадалото лице. Липсата на данни за други хипотези, освен тази, подкрепена от показанията на свидетелите Стоянов и Димитров за намерение на пострадалия в деня на увреждането във връзка с работата да пътува до Девня, обосновава извода на съда за наличие на всички кумулативно предвидени предпоставки по чл. 55, ал. 1 от КСО и липса на хипотезата по ал. 3 от същия член, предвид установеното при разследването отсъствие на умишлено увреждане на здравето. При осъщественият от първоинстанционния съд цялостен, всеобхватен и мащабен анализ на установените факти с основание е формулиран извод за допуснато от административния орган съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в неспазване на разпоредбата на чл. 58, ал. 3 от КСО, задължаващ разследващите трудовата злополука да установят причините и обстоятелствата за възникването й, вида на уврежданията и други сведения, които ще подпомогнат съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт да се произнесе за характера на злополуката. Това разследване не е извършено съобразно изискванията на чл. 58, ал. 3 от КСО. Действайки по този начин, администрацията е допуснала съществено нарушение на административнопроизводствените правила, довело до постановяване на акт в противоречие с приложимите в случая материалноправни разпоредби. Установяването на наличието/липсата на трудова злополука с административен акт е изцяло в правомощията на съответния компетентен административен орган, поради което съдът в съответствие с чл. 173, ал. 2 от АПК е постановил изпращането на преписката за произнасяне по същество съобразно дадените в мотивната част на съдебния акт конкретни задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Неоснователно е и оплакването в касационната жалба на Варненската военноокръжна прокуратура за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила по чл. 27 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК досежно конституирането на страните, които съдът в изпълнение на вмененото му от законодателя с разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от АПК процесуално служебно задължение правилно е конституирал. Разпореждането за квалифициране на злополуката е изпратено на Варненската военноокръжна прокуратура по реда на чл. 60, ал. 3 от КСО, като административният орган е съобразил, че тази прокуратура е регистрирана като осигурител по смисъла на чл. 5, ал. 1 и ал. 3 от КСО, с код на осигурител, посочен в разпореждането. Като страна в административното производство Военноокръжна прокуратура - Варна е конституирана като заинтересовано лице по смисъла на чл. 153, ал. 1 от АПК - страна по делото. Доводите за неправилно конституиране на страна по смисъла на чл. 27 от ГПК са неоснователни, защото в случая тази разпоредба е неприложима, доколкото в АПК има изрична уредба в чл. 153, ал. 1 във връзка с чл. 15 от АПК и с § 1 от ДР на АПК. Съгласно чл. 153, ал. 1 от АПК, страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица, като съдът конституира страните служебно, с оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от АПК.