Решение № 487 от 15.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5408/2013 г.

Решение № 487 от 15.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5408/2013 г., III о., докладчик съдията Петър Стоянов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/. Образувано е по касационната жалба на ЕТ "Елена Мелешевска" ЕИК 101066755, със седалище и адрес на управление гр. Благоевград, бул. "Св. Св. Кирил и Методий" № 23, вх. Б, представляван от управителя Елена Атанасова Мелешевска, чрез процесуалния представител адв. Росица Иванчева, против решение № 144 от 4.02.2013 г., постановено по адм. дело № 762/2012 г. на Административен съд гр. Благоевград. В касационната жалба са развити съображения по съществото на спора. Твърди се, че оспореното съдебно решение е неправилно, като постановено при допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се съдебното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъдат уважени предявените искове в техния пълен размер. Претендират се разноски. В съдебно заседание касаторът не се представлява. В писмена защита от 10.12.2013 г. подържа касационната жалба по изложените в нея основания. Ответната страна-Национална здравноосигурителна каса/НЗОК/ не изпраща отговор по касационната жалба и не се представлява в съдебно заседание. Представителят на Върховната административна прокуратура в мотивирано заключение сочи неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на трето отделение, намери касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК и срещу подлежащо на оспорване съдебно решение. Разгледана по същество същата е неоснователна. С оспореното решение, постановено по реда на чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ основният съд е отхвърлил предявеният иск от касатора против НЗОК- гр. София, ул. "Кричим" № 1, представлявана от управителя д-р Пламен Цеков за заплащане на имуществени вреди в резултат на обявеното за нищожно решение № РД-УС-04-12 от 17.01.2005 г. на Управителния съвет/УС/ та НЗОК, в размер на 13 829,88 лв., ведно със законната лихва, дължима за периода от 1.02.2005 г. до 6.11.2012 г., както и законната лихва от датата на завеждането на исковата молба, до окончателното изплащане. Отхвърлил е и претенцията за присъждане на разноски. За да постанови този резултат съдът е приел, че в исковото производство, ищецът не е успял да докаже наличието на предпоставките за основателност на иска. Прието е, че претенцията е за период, който е преди датата на прогласяването на решението на УС на НЗОК-6.06.2012 г. Оттук е направен извода, че претендираното обезщетение за имуществени вреди за посочения в искавата молба период е неоснователен. При спазване принципа на служебното начало и от проверката на съдебното решение, съобразно разпоредбата на чл. 218 от АПК, настоящия касационен състав установи, че същото е валидно, допустимо и е постановено в съответствие с материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, като основателността на иска предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при или по повод изпълнение на административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общината по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. В конкретната хипотеза се претендира обезщетение за имуществени вреди причинени от действието на отменен по установения ред, незаконосъобразен нормативен акт. Съдебното решение, с което се обявява нищожност или се отменя подзаконов нормативен акт, няма обратно действие. С него не се премахват породените от акта правни последици от датата на неговото издаване, а от деня, в който съдебния акт влезе в сила и в бъдеще, защото по силата на закона, такова съдебно решение има действие само занапред. Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от АПК и за разлика от действието на отмяната на индивидуален и общ административен акт, подзаконовият нормативен акт се счита за отменен от деня на влизане на съдебното решение за отмяната му в сила, а видно от чл. 194 от АПК, съдебното решение, с което се отменя нормативен административен акт, влиза в сила от деня на обнародването му. Безспорно е, че решение № РД-УС-04-12/17.01.2005 г. на УС на НЗОК в частта, въвеждаща 8% отстъпка от пределната цена на лекарствените продукти, заплащани частично от НЗОК, е обявено за нищожно с влязло в сила на 6.06.2012 г. съдебно решение. В случая се касае за обявен нищожен подзаконов нормативен акт и същият се смята за отменен от деня на влизане на решението в сила. Съдебното решение има действие само за напред, поради което правилно съдът е приел, че претенцията на ищеца за период от 1.02.2005 г. до 31.01.2008 г., т. е. за период преди прогласяване на решението на УС на НЗОК за нищожно, е неоснователна. Неоснователни са възраженията в касационната жалба, че вреди, причинени от прилагането на нищожен административен акт се дължат от причиняването им, а не от влизане в сила на съдебното решение за обявяване нищожността на акта, както е приел съда. Решението е обосновано, като съдът е обсъдил подробно в тяхната съвкупност и по отделно събраните доказателства и е изложил подробни мотиви, които настоящата инстанция споделя напълно и не намира за необходимо да преповтаря. Предвид изложеното, не са налице касационни основания за отмяна на първоинстанционното решение и същото следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото разноски не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,