Решение № 1199 от 28.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9149/2008 г.

Решение № 1199 от 28.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9149/2008 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Данка Петкова Сарадулаку от гр. Русе против Решение № 25/7.05.2008 г., постановено по адм. д. № 456/2007 г. по описа на Административен съд гр. Русе, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед № ДК-02-РС-07/16.07.2007 г. на началника на РДНСК - Русе, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, представляващ "плътна ограда", изпълнен в поземлени имоти № 811 и № 813 по кадастралния план на гр. Русе, с административен адрес гр. Русе, ул. "Гоце Делчев" № 46. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Началника на ДНСК - София, редовно призован, не се явява и представлява и не ангажира становище по касационната жалба. Заинтересованите страни Боряна Тодорова Тодорова, редовно призована, не се явява и представлява и не ангажира становище по жалбата. Албена Стефанова Маркова, редовно призована, не се явява и представлява. Чрез процесуалния си представител ангажира писмено становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна адмнистративна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства и обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С решението по цитираното дело Административен съд гр. Русе е отхвърлил като неоснователна жалбата на Данка Петкова Сарадулаку от гр. Русе против Заповед № ДК-02-РС-07/16.07.2007 г. на началника на РДНСК - Русе, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, представляващ "плътна ограда", изпълнен в поземлени имоти № 811 и № 813 по кадастралния план на гр. Русе, с административен адрес гр. Русе, ул. "Гоце Делчев" № 46. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателката е изградила "плътна ограда" в ПИ № 811 и № 813 по кадастралния план на гр. Русе, с височина от 1, 70м. до 2, 50м без наличието на строителни книжа. Изложени са мотиви, че оградата е недопустима, тъй като неурегулираните поземлени имоти могат да се ограждат само с леки огради, при наличието на приети изисквания за тях съгласно чл. 48, ал. 2 от ЗУТ, а процесната ограда не е от такъв вид. Крайният извод на съда е, че оспорената заповед е издадена в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, материалноправните разпоредби, в съответствие с целта на закона и е законосъобразна. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са правилни. Първоинстанционният съд е направил обосновани изводи, след преценка на доказателствата по делото, относими към предмета на спора, за което е изложил подробни мотиви, които се споделят от настоящата инстанция. При точно прилагане на материалния закон и обосновано, административният съд е изтъкнал в мотивите си, че изграденият обект в ПИ № 811 и № 813 по кадастралния план на гр. Русе е "плътна ограда" с височина от 1, 70м. до 2, 50м. и е строеж, различен от този, за който е издадено разрешение за строеж № 1380/20.12.1993 г. Според легалното определение, дадено в § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, оградата представлява строеж. Строежи могат да се извършват само ако са разрешени, както сочи чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Изключенията от това правило са изрично изброени в чл. 151 от ЗУТ, като оградата не е сред тях. Съгласно разпоредбата на чл. 48, ал. 8 от ЗУТ извън границите на урбанизираните територии и в неурегулираните части на населените места се допуска поземлените имоти да се ограждат само с леки огради, съобразени с изискванията на ал. 2 на същия текст. Тази разпоредба не изключва издаването на разрешение за строеж за изграждането на лека ограда. Така цитираната нормативна уредба налага извода, че независимо от вида на ограждания имот, за изграждането на ограда се изисква издаването на разрешение за строеж. Такова разрешение в случая е налице, но не за изградената "плътна ограда", а за лека такава, което от своя страна определя строежа като незаконен и подлежащ на премахване. Настоящата инстанция намира наведените в касационната жалба доводи за неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил относимите правни норми и е направил законосъобразен извод за правилността на административния акт. По делото е установено, че е извършен строеж, в отсъствие на строителни книжа, поради което статутът на обекта правилно е определен като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд гр. Русе съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение