Решение № 5158 от 20.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11941/2009 г.

Решение № 5158 от 20.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11941/2009 г., IV о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета чл. 208 - чл. 228 от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Общински Съвет Стара Загора, чрез младши експерт Весела Стамболова против решение № 222 от 1.07.2009 г. на Административен съд Стара Загора по адм. дело № 97/2009 г. с което се отменя точка първа "секторно право на престой" на приложение № 5"Услуги, извършвани от Автогара Стара Загора" към Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Стара Загора, приета с решение № 346 по протокол № 22, на проведеното на 29.01.2009 г. заседание на Общински съвет Стара Загора като незаконосъобразна. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон с искане за отмяната му. Съображенията са, че съдът неправилно приема, че са нарушени изискванията на Закона за автомобилните превози, в чл. 22, ал. 3 на който са заложени такива за еднакви критерии за оценяване, а не за еднакви цени. Също така, се позовава на методика която не е одобрена, проект на който е представен в незаверено копие и без подпис, поради което не е доказателство. Ответникът "Арда - тур" ЕООД не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Решението е правилно тъй като в оспорваната норма е посочено, че цената на услугата секторно право на престой се определя според категорията на МПС и дължината на автобусната линия по маршрутното разписание. Разпоредбата на чл. 22, ал. 3 от Закона за автомобилните превози сочи, че собствениците на автогари задължително прилагат еднакви критерии спрямо всички превозвачи при определяне размера на цените за преминаване, за престой, за предоставяне на право за продажба на билети и за извършване на други услуги - т. е. цените са еднакви за всички превозвачи. Ползваните критерии от общинския съвет в оспорената норма правилно са приети за противоречащи на закона и като такива отменени. Върховният административен съд, Четвърто отделение намира касационната жалба за допустима като подадена в 14 дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба от ЕООД "Арда - тур" гр. Хасково чрез управителя Исмаил Себахтин Исмаил против § 25 от Наредбата за изменение и допълнение на Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Стара Загора, с което се създава ново приложение - услуги извършвани от автогара Стара Загора прието с решение № 346, протокол № 22 от 29.01.2009 г. на Общински съвет Стара Загора. Обосновава се противоречие нормата на чл. 22, ал. 3 от Закона за автомобилните превози, изискващ собствениците на автогарите да прилагат еднакви критерии при определяне на размера на автогаровите услуги а не както е в случая тези цени да зависят от маршрута и пробега при условие че услугата е еднаква за всички - секторно право на престой. Съдът е разгледал жалбата по същество и я приел за основателна като критериите въз основа на които ще се определят цените на автогаровите услуги - според категоризация на МПС и дължината на автобусната линия приел за противоречащи на разпоредбата на чл. 22, ал. 3 от Закона за автомобилните превози според който общинските съвети решават въпросите от местно значение които законът е предоставил в тяхна компетентност. Поради това общинският съвет има компетентността да определи цената на услугата секторно право на престой на територията на Автогара Стара Загора. При изисквания за еднаквост на критериите за определяне на цените за всички превозвачи, заложени в Закона за автомобилните превози, съдът е констатирал противоречие на точка първа "секторно право на престой" на приложение № 5 "Услуги, извършвани на автогара Стара Загора" към Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Стара Загора, приета с решение № 346, протокол № 22 от 29.01.2009 г. с чл. 22, ал. 3 от закона за автомобилните превози и на това основание я е отменил. Решението е правилно. Подзаконовите нормативни актове могат да се оспорват изцяло или в отделни техни разпоредби, правото за което принадлежи на граждани и организации, чиито права или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати. В случая се оспорва подзаконова уредба от превозвач по смисъла на Закона за автомобилните превози като противоречаща на чл. 22, ал. 3 от същия закон. Според чл. 22, ал. 1 всички превозвачи по автобусни линии задължително използват автогарите и автоспирките по изпълнявания маршрут и спазват установеното разписание, като собствениците на автогари са длъжни да допускат срещу заплащане всички превозвачи, извършващи превози по автобусните линии. Според ал. 3 собствениците на автогари задължително прилагат еднакви критерии спрямо всички превозвачи при определяне на размера на цените на преминаване, за престой, за предоставено право за продажба на билети и за извършване на други услуги. В случая като е определен ценообразуващ критерии според категоризацията на МПС и дължината маршрута по автобусната линия е нарушено изискването на закона чл. 22, ал. 3 от ЗАП. Поддържаните доводи, че законът има изискване за еднакви критерии, а не за еднакви цени са принципно правилни, но в случая неоснователни, тъй като не сочат на нарушение като касационно основание за отмяна на решението. Съдът правилно е приел, че в случая не може по никакви правни съображения да се приеме, че въведените критерии от Общинския съвет по отношение цената на секторното право за автогара Стара Загора е равна мярка според Закона за автомобилните превози за образуване на цената на това право. Методиката, приложена с касационната жалба в проект, неподписана и в незаверено фотокопие не подкрепя доводите на касатора за нарушение на материалния закон като касационно основание и при отсъствие на такива решението е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, ПР. 1 от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение