Решение № 9083 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10010/2019 г.

Решение № 9083 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10010/2019 г., III о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на П. Петров от [населено място], чрез процесуален представител, срещу решение № 98 от 28.06.2019 г., постановено по адм. дело № 119/2019 г. по описа на Административен съд - Търговище. Счита решението за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което се уважи предявения от него иск. Ответникът - Регионална дирекция по горите – гр. Шумен, представлявана от директора Е. Гелов, счита касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение Административен съд – Търговище е отхвърлил предявения от П. Петров, против Регионална дирекция по горите – гр. Шумен, иск за обезщетяване на претърпени имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с процесуално представителство по обжалване на наказателно постановление, издадено от директора на Регионална дирекция по горите – гр. Шумен, отменено с влязло в сила съдебно решение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че с наказателно постановление (НП) № 1811600327/31.08.2018 г., издадено от директора на Регионална дирекция по горите – гр. Шумен на ищеца е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева. Наказателното постановление е обжалвано от Петров и отменено с решение № 11 от 14.02.2019 г., постановено по НАХД № 230/2018 г. по описа на Районен съд – Попово, влязло в законна сила на 13.03.2019 г. В производството пред районния съд ищецът е представляван от адвокат Николова. Съгласно договор за правна защита и съдействие серия Т, № 0000029236 от 18.07.2018 г. ищецът е договорил възнаграждение в размер от 400 (четиристотин) лева. Съдът е приел, че в този договор не е посочен нито предмета на съдебна защита, нито е указан вида плащане на договореното адвокатско възнаграждение. При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че Петров не е доказал реално претърпяна вреда, изразяваща се в реалното заплащане на претендираното като вреда адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на отмененото наказателно постановление. По тези съображения е приел, че не са налице кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), и е отхвърлил предявения иск като неоснователен. Решение е валидно и допустимо, но неправилно. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния закон – ЗОДОВ - трябва да са налице точно изброени от законодателя в нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, в условията на кумулативност, а именно: 1. незаконосъобразен акт/действие или бездействие, отменени по съответния ред; 2. на държавен/общински орган или негови длъжностни лица; 3. извършени при или по повод изпълнение на административна дейност; 4. в резултат на незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила вреда за гражданина/юридическото лице; 5. да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. С Тълкувателно Решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. По делото не е спорно, че е налице отменен, с влязло в сила съдебно решение, акт - наказателно постановление, постановен в резултат на административната дейност на административния орган, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В производството по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ върху ищеца лежи доказателствената тежест и той, при условията на пълно и главно доказване, следва да установи по безспорен и категоричен начин наличието на твърдените в исковата молба обстоятелства и факти, и в случая това е направено. Доказана е реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на наказателно постановление, с което му е наложена глоба. Правната защита на ищеца, пред Районен съд – Попово е осъществена от адвокат с надлежна представителна власт. Пред посочения съд е представено и доказателство за заплащане на договореното за извършеното процесуално представителство адвокатско възнаграждение - договор за правна защита и съдействие от 18.07.2018 г., съгласно който сумата от 400 лева е била заплатена от Петров в брой при подписване на договора. Начинът на плащане изрично е уговорен от страните и е изпълнен. Изводът е, че в съдебното производство е представен изискуемия по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата договор между адвоката и клиента, основаващ възмездността на положения от адвоката труд и същия има силата на разписка за заплащане на договорената сума. Доказан е направен разход в размер на 400 лева, който представлява имуществена вреда, която е в пряка и непосредствена причинна връзка с отменения от съда, акт на администрацията. При установеното по делото обжалваното решение като постановено при неправилно приложение на закона следва да бъде отменено, като се постанови друго по съществото на спора, с което предявеният иск се уважи в претендирания размер от 400 (четиристотин) лева, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение