Решение № 7452 от 21.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12973/2020 г.

Решение № 7452 от 21.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12973/2020 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 237 - чл. 244 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на "Мая 2701" ЕООД със седалище гр. Търговище, представлявано от управителя М. Г., подадено чрез процесуалния му представител адв. П. М., за отмяна на влязлото в сила решение № 12264/6.10.2020 г., постановено по адм. дело № 7039/2019 г. по описа на ВАС, четвърто отделение, с което е отменено решение № 699/5.04.2019 г. постановено по адм. д. № 3034/2018 г. на Административен съд -Варна и вместо него е отхвърлена неговата жалба срещу заповед № 77/17.01.2018 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело". В искането се сочат основания за отмяна по чл. 239, т. 1 и т. 4 АПК. По първото- като ново писмено доказателство от съществено значение за делото по смисъла на т. 1 на чл. 239 АПК молителят счита заповед от 1.10.2019 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" за обявен нов търг с променен предмет, включващ и останалата част на площта на отдаваната външна лятна градина, поради което "придадената отново още една площ от 200 кв. м. от тази градина" безспорно доказвала, че "директорът на изпълнителната агенция бил наясно коя част от градината отдава по първата тръжна процедура и коя по втората". По второто-намира, че е налице и основание за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК, защото с влязло в сила решение № 1946 от 6.11.2017 г. по адм. д. № 2447/2017 г. по описа на Административен съд – Варна е прието, че нямало основание за прекратяване на процедурата. Излага доводи, че решение № 1946 от 6.11.2017 г. по адм. д. № 2447/2017 г. на Административен съд – Варна и решението на ВАС, чиято отмяна се иска, са две окончателни съдебни решения, които разрешавали по различен начин процесния спор, т. е. са постановени по отношение на същите страни, за същото искане и на същото основание, но споровете са решени противоречиво. Моли решението да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане, алтернативно- на основание чл. 239, т. 4 АПК - отмяната му като неправилно. В откритото съдебно заседание на ВАС процесуалният представител на искателя- юрк. М. поддържа направеното искане за отмяна. Претендира присъждане на разноски по настоящото производство. Ответникът по искането за отмяна- Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело", с писмено възражение чрез юрк. Х. А., изразява становище за неоснователност на искането. Претендира присъждане на разноски. Другият ответник по искането за отмяна -"Софе" ЕООД -не изпраща процесуален представител. Върховният административен съд, петчленен състав, намира, че искането за отмяна е подадено в срока по чл. 240 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е неоснователно по следните съображения: С решението, чиято отмяна се иска, ВАС е отменил решение № 699/5.04.2019 г. постановено по адм. д. № 3034/2018 г. на Административен съд Варна/с което е обявена нищожността на заповед № 77/17.01.2018 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело", за повторно прекратяване на процедура за провеждане на търг с явно наддаване за отдаване по наем на недвижим имот - публична държавна собственост, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 73626.507.327. 1 - кафе-сладкарница с площ 184 кв. м, ведно с открит вътрешен двор с площ от 200 кв. м с идентификатор 73626.507.327, находящ се в гр. Търговище, ул. "Васил Левски" № 1 и вместо него е отхвърлил жалбата на "Мая 2701" ЕООД със седалище гр. Търговище срещу заповед № 77/17.01.2018 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело". Постановено е по реда на чл. 226 АПК-при условията на повторност, след като по оспорване от "Мая 2701" ЕООД на заповед № 77/17.01.2018 г., издадена от изпълнителния директор на ИА "ВКВПД", по адм. д. № 526/2018 г. на АС-Варна е постановено решение № 815/17.04.2018 г. - за отхвърляне на жалбата като неоснователна, но при касационното му обжалване това решение е отменено с решение № 12910/24.10.2018 г. по адм. д. № 7244/2018 г. на ВАС, четвърто отделение, с мотиви, че първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не се е произнесъл по релевираните с първоначалната жалба твърдения за нищожност на административния акт при условията на чл. 177, ал. 2 АПК и делото е върнато делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В производството по отмяна съдът следва да установи единствено налице ли са твърдяните от молителя отменителни основания, които му дават право на отмяна на съдебния акт. Приложението на извънредния способ за отмяна на порочни, влезли в сила съдебни решения по чл. 237 АПК е допустимо само когато е налице някое от изчерпателно посочените в чл. 239, т. 1 - 6 от АПК отменителни основания. В молбата, по която е образувано настоящото производство на първо място е посочено основание за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК, според което съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Новите обстоятелства или доказателства следва да са от съществено значение за правилното решаване на делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. Под нови обстоятелства следва да се разбират факти на действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти, т. е. същите да са от значение за решаване на делото по същество. Разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК има предвид обстоятелства, които са съществували към момента на постановяване на съдебното решение, но не са били известни на страната по обективни причини и въпреки полагането на дължимата грижа за активно участие в производството по делото. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност актът му да е неправилен. Релевираните в молбата за отмяна доводи не отговарят на предвидената в нормата хипотеза и не осъществяват нейния фактически състав, тъй като заповедта от 1.10.2019 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" за обявяване на нов търг, след двукратното му прекратяване, не представлява "ново обстоятелство" или "ново писмено доказателство" по смисъла на нормата на чл. 239, т. 1 от АПК, още по-малко от съществено значение за решаване на делото, което при решаването му не е могло да бъде известно на страната. Другите доводи на молителя в тази връзка по същността си представляват касационни отменителни основания, с които се оспорва законосъобразността на влязлото в сила съдебно решение, което е недопустимо в рамките на извънинстанционното производство по чл. 237 от АПК. По изложените съображения не е налице първото твърдяно основание за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК и искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено. По второто наведено основание: Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 4 АПК, актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска.. Само при установяване на комулативно наличие на тези предпоставки, съгласно чл. 244, ал. 2 АПК, съдът отменя неправилното решение. Настоящият случай не е такъв: В случая е вън от съмнение, че двете дела са образувани по жалби на същия оспорващ, но срещу различни заповеди, поради което е налице субективна, но не и обективна тъждественост на делата, което е необходима предпоставка по чл. 239, т. 4 от АПК за отмяна на процесното решение на тричленния състав на ВАС на това основание. Твърдението на страната за наличие на идентичност на спора на посочените от искателя две дела, при положение, че предмет на спора по противопоставеното решение № 1946 от 6.11.2017 г. по адм. д. № 2447/2017 г. на Административен съд – Варна е първата заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" за прекратяване на процесния търг, а решението на ВАС, чиято отмяна се иска, е втората-отново за прекратяване, е неоснователно. Налага се несъмнен извод за липса на пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делата, по които са постановени влезлите в сила съдебни решения. Противно на твърдяното, в случая не е налице пълен субективен и обективен идентитет между заявените от молителя решения по посочените дела. Следва да се посочи, че противоречие между два съдебни акта е налице, когато те се отнасят до един и същ спорен предмет между едни и същи страни, но го установяват различно. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 6 от 25.11.2010 г. на ВАС по т. дело № 4/2010 г. по тълкуване на чл. 239, т. 4 АПК. Освен това, както бе посочено по-горе, производството по реда на Глава четиринадесета от АПК е извънинстанционен контрол за отмяна на влезли в законна сила съдебни актове на изчерпателно изброените в чл. 239 АПК основания за отмяна и разширително тълкуване на тези основания е недопустимо. Останалите оплаквания в искането за отмяна за неправилност на изводите на съда са доводи, относими към касационните основания по чл. 209 от АПК, но не и към посоченото основание за отмяна по реда на чл. 239, т. 4 от АПК, на които се основава искането, поради което не се следва да се обсъждат в настоящото производство. По изложените съображения не са налице основания за отмяна на посочените правни основания- чл. 239, т. 1 и т. 4 АПК и искането като неоснователно, следва да се отхвърли. При този изход на спора искането на молителя, чрез процесуалния му представител, за присъждане на разноски по настоящото производство е неоснователно и следва да се остави без уважение. Своевременно направеното искане на ответника за присъждане на разноски за настоящата инстанция, с оглед чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 249 АПК, е основателно. С оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ, за производството по настоящето дело следва да бъдат определени разноски в размер на 100 лв. Поради това молителят следва да бъде осъден да заплати посочената сума на тази страна. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предложение първо АПК настоящият петчленен състав на Върховният административен съд, Първа колегия