Решение № 299 от 11.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5456/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на П. Пенчев срещу Решение 57 от 23.02.2023 г. на Административен съд - Стара Загора по адм. дело 751/2022 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) РД-14-4194 от 18.10.2022 г. временно отнемане на удостоверение на водач на лек таксиметров автомобил серия ВТ 036317 за срок от една година, издадена от директора на Регионална дирекция Автомобилна администрация Стара Загора. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е указал на жалбоподателя, че за някои обстоятелства от съществено значение за решаване на спора не сочи доказателства и не е обсъдил всички оплаквания, изложени в жалбата. Твърди, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение (АУАН) е извършено съществено нарушение на чл. 40, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Счита, че по делото не е доказана наличието на материалноправната предпоставка за прилагане на мярката, а размерът на наказанието е определен, без да е спазен принципът за съразмерност в нарушение на чл. 6, ал. 2 АПК. Иска се отмяна на съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд или отмяна на същото и постановяване на ново, с което актът да бъде отменен. Претендират се направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът директорът на Регионална дирекция Автомобилна администрация Стара Загора, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е Заповед за прилагане на ПАМ РД-14-4194 от 18.10.2022 г. временно отнемане на Удостоверение на водач на лек таксиметров автомобил серия ВТ 036317 за срок от една година, издадена от директора на Регионална дирекция Автомобилна администрация Стара Загора. За да отхвърли жалбата, съдът е приел за доказано от фактическа страна, че на 18.10.2022 г. около 10 часа и 40 мин. в село Бузовград, община Казанлък, ул. 608 Средна гора при извършване на проверка за спазване на разпоредбите на Закона за автомобилните превози (ЗАвтП), Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и издадените въз основа на тях подзаконови нормативни актове, от инспектор в отдел Контрол към РД Автомобилна администрация Стара Загора е установено, че П. Панчев като водач извършва таксиметров превоз на пътници с лек таксиметров автомобил, приведен в работен режим с открит знак ТАКСИ, без табела НЕ РАБОТИ, марка Дачия, от категория М1 с рег. [рег. номер], негова лична собственост, като след наемане на автомобила водачът не е включил таксиметровия апарат ЕС025093 в режим на регистриране на превоза. Съдът е приел за установени фактите, релевантни за приложението на чл. 106а, ал. 1, т. 7, б. а ЗАвтП. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е направил извод за законосъобразност на акта, като същият е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Необосновани са касационните оплаквания за допуснато от страна на съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила. С разпореждане от 10.11.2022 г. съдът е разпределил доказателствената тежест и на страните е указано за кои обстоятелства следва да представят доказателства в съответствие с чл. 170, ал. 3 и чл. 171, ал. 5 АПК. Въз основа на съвкупен анализ на събраните по делото доказателства съдът е установил релевантната фактическа обстановка, като е обсъдил възраженията на страните. Решението съответства на материалния закон и е обосновано. За преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителните административни мерки, предвидени в чл. 106а, ал. 1 ЗАвтП. Принудителната административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 7, б. а ЗАвтП изисква от фактическа страна водач на лек таксиметров автомобил да извършва таксиметров превоз на пътници без включен таксиметров апарат в режим на регистриране на превоза. Съгласно легалната дефиниция, дадена в т. 26 от § 1 от ДР на ЗАвтП, Таксиметрови превози са превозите на пътници срещу заплащане, извършвани от регистрирани превозвачи или от водачи, извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка, с леки автомобили до седем места, включително мястото на водача, които водачите държат в готовност, за да изпълнят пътуване до определена от клиента цел. За да приложи процесната административна мярка, в тежест на административния орган е длъжен да докаже, че е извършен таксиметров превоз на пътници без включен таксиметров апарат. В конкретния случай от събраните по делото доказателства, включително писмените обяснения на пътниците безспорно се установява, че автомобилът е бил приведен в работен режим с открит знак ТАКСИ, със същия са превозвани пътници в село Бузовград срещу заплащане и таксиметровият апарат не е бил включен. Следователно прилагането на конкретната ПАМ е фактически обосновано и доказано от гледна точка наличието на материалноправните предпоставки по чл. 106а, ал. 1, т. 7, б. а ЗАвтП. Срокът на мярката от една година е фиксиран от закона, поради което няма възможност за индивидуализиране на нейния размер. Наведените от касатора оплаквания за допуснати нарушения при съставяне на АУАН касаят административнонаказателното производство и са неотносими към настоящия спор. По горните съображения постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,