Решение № 7599 от 23.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9983/2015 г.

Решение № 7599 от 23.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9983/2015 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на О. - О. А. Ф., гражданка на Нигерия, лично и като законен представител на О. У. Ш., против решение № 4727 от 03.07.2015 г. по адм. дело № 4341/2015 г. на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата й, подадена лично и като законен представител на малолетната О. У. Ш. против решение № 1408 от 04.03.2015 г. на зам. председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България, с което е отказано да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут. Излага доводи за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон. Поискано е отмяна на обжалваното решение и връщане на преписката на органа за ново произнасяне, като се дадат указания за предоставяне на бежански или хуманитарен статут на касаторката и малолетната й дъщеря. Ответникът - зам. председателят на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), представлява се от юрк. Кулинова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд - София-град, е отхвърлена жалбата на О.- О. А. Ф., гражданка на Нигерия, лично и като законен представител на О. У. Ш., против решение № 1408 от 04.03.2015 г. на зам. председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 от ЗУБ е отказано предоставянето статут на бежанец и хуманитарен статут на О.- О. А. Ф. и малолетното й дете О. У. Ш. За да отхвърли оспорването на административното решение, съдът е приел, че същото е издадено от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. От материалите по делото е установено, че в първото си интервю на 13.01.14 г. чужденката е посочила, че двете й деца са родени във великобритания; от Турция дошла с влак в България, където била задължена от българските власти; в същото интервю било посочено още, че през 2007 г., 2009 г. и 2010 г. е била в Англия с виза и е споменала за проблеми с група хулигани, които идвали да искат пари от първия й съпруг, която група била именована "хуулъмбс". Съдът е констатирал още, че в интервюто си на 01.10.14 г. чужденката е посочила, че не е имала проблеми заради принадлежността си към етническата група "йоруба"; като религиозна принадлежност от 2006 г. била християнка, преди това- мюсюлманка; вследствие покръстването си твърди да е имала проблеми с хулигани- мюсюлмани- група от влиятелни хора без име. Установил е също, че според разказа на жалбоподателката вторият й съпруг, за когото била омъжена от 2011 г., имал разрешително за пребиваване във Великобритания, където живее от 2001 г.; другите й две деца също били във Великобритания, но в социален дом. По- нататък в мотивите на съдебното решение административният съд е установил, че О.- О. А. Ф. е напуснала Нигерия легално през 2013 г., като по данни, предоставени от нея, тя избягала от там, защото хотела бил нападнат, като нямала преди това нагласа да дойде в България. Като причина за напускане на Нигерия чужденката е посочила хулиганите, които от 2008 г. започнали периодично да й създават проблеми заради приемането на християнската религия. На 15.01.2008 г. прерязали гърлото на съпруга й Д. търсила съдействие от полицията, но не получила такова. О.- О. А. Ф., е заявила, че предполага, че ако се завърне в Нигерия ще бъде убита. Съдът е обсъдил представените към административната преписка брачно свидетелство между жалбоподателката и Д. О. О.; Писмо от 11.03.14 г., с което МВР на Великобритания е уведомило Дирекция "Миграция", че по силата на регламент 604/2013 г. молителката не може да бъде приета във Великобритания, като в писмото е посочено, че съпругът й е с изтекъл срок на разрешителното за пребиваване; второ писмо- отговор от страна на МВР на Великобритания от 31.03.14 г. до Дирекция "Миграция", от което се установява, че макар съпругът на жалбоподателката да се намира там, за да влезе същата в страната следва да получи съответното разрешително за влизане с оглед изискванията на Имиграционното законодателство на Обединеното кралство. В мотивите на съдебното решение са разгледани още международен паспорт на жалбоподателката; удостоверение от 07.07.14 г., издадено от Център за подпомагане на хора, преживели изтезание- АСЕТ, което съдът е обсъдил изготвена не по установения ред в АПК и ГПК психиатрична експертиза. Обсъдена е още и представената Справка за обстановката в Нигерия. Съдът е намерил за обоснован извода на административния орган за липсата на предпоставките за приложение на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като в процесния случай по отношение на О.- О. А. Ф., не са налице конкретни данни и доказателства, които да обосноват несъмнен извод за основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. Не е кредитирал бежанската история на жалбоподателката, като е конкретизирал обстойно наличието на противоречия в изложеното от нея в двете й интервюта. По отношение на представеното за първи път пред съда удостоверение, в което е отразена порезна рана като причина за смъртта на първия съпруг на жалбоподателката, съдът не е кредитирал същото поради липса на данни то да изхожда от компетентен орган. Все във връзка с липсата на доказателствена сила на горепосочения документ, съдът е посочил противоречието на същия с представения в административното производство акт за смърт. В самостоятелни, подробни мотиви, съдът е разгледал писмените документи досежно пребиваванията на жалбоподателката във Великобритания в светлината на дадените от нея данни и обяснения. Съдът е приел за установено по несъмнен начин, че още през 2002 г. О.- О. А. Ф. е получила документ от Обединеното кралство като партньор на лице, което се е установило на територията му, което налага и извод за стремежа й да се установи там, включително посредством раждане на две от децата й именно там, както и за факта, че макар да е била формално омъжена за първия си съпруг, то жалбоподателката е поддържала отношения с втория си съпруг отпреди датата на смъртта на първия й съпруг. Според съда, последното обстоятелство внася съмнение досежно факта, че през 2008 г., когато е бил убит първия съпруг на жалбоподателката, тя изобщо е живяла с него. В реда на изложеното административният съд е обосновал и тезата си за неубедителност на бежанската история на лицето досежно разказаното относно проблемите с хулиганите - мюсюлмани. Според съда твърдяните действия на хулиганите, респективно хулиганите- мюсюлмани не са достоверни, много общи са, с противоречия между двете интервюта, а дори и да се направи извод, че такива действия действително е имало, не се налага извод, че същите са в резултат на промяната на религията на лицето. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденеца по чл. 9 от ЗУБ съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Безспорно е установено, че О.- О. А. Ф., не е била принудена да напусне страната си на произход поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Съдът е отбелязал, че в разглеждания случай, предвид разказаната бежанска история и справките за обстановката в страната на произход, приложени към делото, не се установява по безспорен начин О.- О. А. Ф. да е била обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето й, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Първоинстанционният съд е приел, че ситуацията в страната на произход на чужденците не може да се определи като немеждународен/ вътрешен въоръжен конфликт, тъй като не се характеризира с елементи, включени в определението, дадено в Допълнителния протокол към женевските конвенции от 12 август 1949 г. относно защитата на жертвите на въоръжени конфликти с немеждународен характер, според което немеждународен вътрешен конфликт е налице, когато съществува "продължително въоръжено насилие между държавната власт и организирани въоръжени групи или между такива групи на територията на държавата". В случая се касае за вътрешни нарушения на реда, конфронтация в рамките на една държава, характеризираща се с определена сериозност и продължителност и включваща актове на насилие (терористични актове), а не до въоръжен конфликт. Настоящата съдебна инстанция след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международно право намира, че решението на Административен съд - София-град, е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Видно от бежанската история на чужденката спрямо нея не е установено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, не се установяват и факти за наличието на заплаха за живота или свободата по причини на раса, религия, националност, политически възгледи или принадлежност към дадена социална група. Същата не е членувала в политически партии. Липсват данни да е била лично преследвана в родината си и поради етническа принадлежност, раса, религия, социална група или убеждения, да е била заплашена от смъртно наказание, изтезание, нечовешко или унизително отношение, лични заплахи срещу личността му или поради наличие на международен конфликт в страната му по произход. Относно оплакването на касаторката за необоснованост на изводите на съда досежно твърдяното преследване, съдът намира същото за неоснователно. Правилно съдът е констатирал, че по отношение на твърдяните от жалбоподателката заплахи за живота й в държавата й по произход, са налице противоречия, които обуславят извод за недостоверност на изявленията й в тази връзка. В двете проведени интервюта нито между причините за настъпването на конфликта с група хулигани (първото интервю) и хулиганите "Худлъмбс" (второ интервю), нито в развоя на събитията с тях е налице логичност и идентитет. Не може да се направи извод за наличие на заплаха от групировка по причина религия, още повече, че по собствените думи на лицето в интервюто от 01.10.14 г. чужденката е заявила, че в Нигерия има свобода да се избира религия. Тези противоречия, както и несъответствията в изложеното от лицето досежно причините за смъртта на първия съпруг, липсата на последователност както в изложението, така и в данните от представените писмени доказателства по отношение причините за смъртта на първия съпруг на лицето налагат извод за правилност на направената преценка от административния съд за законосъобразност на оспорения пред него акт за отказ на бежански статут. Настоящият състав на касационната инстанция споделя и изводите на решаващия състав досежно всички останали, обсъдени в решението, индиции за недостоверност на твърденията на О.- О. А. Ф. Именно на това основание не може да се наложи друг извод, различен от изведения от административния съд, а именно - за липса на основание за предоставяне на бежански статут по чл. 8 от ЗУБ. Правилен е изводът, че не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, тъй като молителката не е била изложен на смъртна опасност или екзекуция, на изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или на други тежки посегателства. Няма доказателства, от които да се направи извод, че ситуацията в Нигерия достига границите на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. Също така, както правилно административния съд е посочил, чужденката е представила една доста противоречива бежанска история. Не би могло да се направи убедително предположение, че чужденката и детето й биха били застрашени от посегателства при завръщането си в Нигерия. По делото е представена информация, според която в Нигерия има вътрешно напрежение и ситуация на несигурност, но реално не е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт, водещ до безогледно насилие, както е възприето в решението на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на заплахи може да се счита за установено, когато степента на протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи, каквато в разглеждания случай няма. Действително, съгласно чл. 9, ал. 8 от ЗУБ хуманитарен статут може да се предостави и по други причини, извън изрично посочените от закона, но макар и неназовани, тези причини следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната. В случая успешно доказване на такива причини не е проведено. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че процесното решение противоречи на чл. 30а ЗУБ. Съгласно чл. 30а ЗУБ (редакция съгласно ДВ, бр. 52 от 2007 г.) при прилагане на разпоредбите на този раздел се отчита особеното положение на чужденците от уязвима група като малолетни или непълнолетни, бременни жени, възрастни хора, самотни родители, придружени от малолетните или непълнолетните си деца, лица с увреждания и такива, които са били обект на тежки форми на психическо, физическо или сексуално насилие. Разпоредбата попада в размер II "Права и задължения на чужденците, търсещи закрила, по време на производството", което означава, че въвежда задължение към органите и длъжностните лица на Държавната агенция за бежанците за полагане на специална грижа към лицата, попадащи в уязвими групи. Критериите, които отличават лицата от уязвимата група обаче, не представляват основание за предоставяне на статут, каквато теза застъпва касаторката. Касационната инстанция не споделя и оплакването в касационната жалба за игнориране от страна на съда на факта, че при постановяването на оспореното административно решение органът не събрал доказателства относно положението на децата в Нигерия. Видно от приложените по делото справки, ситуацията в Нигерия е сравнително спокойна и не може да се характеризира като безогледно насилие поради въоръжен конфликт, вследствие на което търсещите закрила биха били изложени на реална опасност от тежки посегателства. Положението в държавата по произход не се диференцира в зависимост от от възрастта на населението, а според начина, по който се третира една или друга социална група или личност с определена расова, религиозна политическа или национална принадлежност, както и според ефективността на закрилата, която държавата предоставя. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - трето отделение,