Решение № 4427 от 29.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1814/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисията за защита на потребителите /КЗП/ против решение 20446/18.10.2024г. постановено по адм. д. 6407/2024 г. по описа на Административен съд София град. С решението е отменена Заповед 258 / 05. 06. 2024 г. на председателя на Комисия за защита на потребителите, с която е прекратено служебното правоотношение с Г. С. Г., заемащ длъжността главен инспектор, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител /ЗДСл./, поради съкращаване на длъжността, считано от датата на връчване на заповедта. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и постановено в противоречие с производствените правила. Иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В условията на евентуалност след отмяна на решението да бъде отхвърлено оспорването. Ответникът Г. Г. оспорва касационната жалба, излага съображения в подкрепа на обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски за касационното производство. Постъпила е и частна жалба от Г. Г. против Определение 24908/26.11.2024г., постановено по адм. д. 6407/2024 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлено искането му, основано на чл. 248 ГПК да бъде изменено посоченото по-горе решение, в частта относно разноските. Ответникът по частната жалба председателя на КЗП оспорва същата. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната и на частната жалби. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната и частната жалби за процесуално допустими, като подадени в срок и от надлежни страни. по касационната жалба Служебното правоотношение с Г. Г. прекратено със Заповед 258/5.6.2024 г. на председателя на КЗП, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл при съкращаване на длъжността, считано от датата на връчването заповедта. Последната е връчена на служителя на 12.6.2024г. при отказ на Г. да я подпише. Съдът от първа инстанция за да отмени оспорената пред него заповед е приел, че новото щатно разписание, както и поименното такова са в сила от 12.6.2024г. и следователно към датата на издаването на заповедта не било налице извършено съкращаване на щата което да послужи за прекратяване на служебното правоотношение. Така постановеното решение е неправилно. Видно от текста на заповедта служебното правоотношение се прекратява при съкращаване на щата, считано от връчването на заповедта. Вярно е, че заповедта е с дата 5.6.2024г. Издадена е във връзка с докладна записка от същата дата, изготвена от главния директор на дирекция Контрол на пазара с която се предлага трансформация на длъжността на Г. Г.. Точно поради тази причина и с оглед необходимостта от технологично време да бъдат изработени новите щатно разписание на длъжностите, така и поименното такова, в заповедта изрично е посочено, че правните й последици ще настъпят от дата на връчването й на служителя. Заповедта е връчена на 12.6.2024г. На тази дата е налице ново щатно разписание, което отразява предложението на главния директор съдържащо се в посочената докладна записка и следователно от формална гледна точка предложената трансформация е извършена. Дали е налице действително съкращаване на длъжността първоинстанционния съд не е изследвал, а се ограничил само с описаните констатации. Изложеното налага отмяна на оспореното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да изследва материалната законосъобразност на обжалваната заповед. При този изход на делото, претенциите за присъждане на разноски ще бъдат разгледани от съда от първа инстанция при новото разглеждане на делото чл. 226, ал. 3 АПК по частната жалба С оглед резултата по касационното оспорване а именно отмяната в цялост на оспореното решение, включително и в частта на същото относно разноските, както и че разноски ще бъдат присъдени в бъдеще при условията на чл. 226, ал. 3 АПК оспореното определение също следва да бъде отменено. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,