Решение № 12288 от 16.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15999/2013 г.

Решение № 12288 от 16.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15999/2013 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директорът на дирекция "ОДОП" гр. В. Търново, при ЦУ на НАП, против Решение № 520 от 15.10.2013 г., постановено по адм. д. № 863/12 г. по описа на Административен съд гр. В. Търново /АС/. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, обосноваващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени доводи касаторът моли да бъде отменено решението и по същество постановено ново, с което се отхвърли жалбата срещу РА, с присъждане на разноски за две инстанции. Ответникът по жалбата - "Росимпекс 02" ЕООД, гр. Лом, чрез адв. Д Павлова в съдебно заседание и в писмена защита, излага доводи за правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд счита, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна, а разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване пред АС е бил ревизионен акт (РА) № 121103554/09.04.2012 г. на ТД на НАП - Велико Търново потвърден с Решение № 441/15.08.2012 г. на и. д. директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (ОУИ) - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, с който на "Росимпекс 02" ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Мити" ООД и "Данимес 6" ООД в размер общо на 124 013.90 лв. и съответстващите им лихви в размер на 15 900.99 лв. За да постанови обжалваното решение, на първо място АС е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия, при извършването на която не са допуснати нарушения на процедурните правила, визирани в ДОПК. По същество на спора за установено относно отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 67 996.50 лв., по 35 броя фактури, издадени от "Мити" ООД за данъчни периоди м. 04, м. 05, м. 09, м. 10.2009 г., м. 01 - м. 07.2010 г., м. 11.2010 г., м. 12.2010 г. и м. 02.2011 г., съдът е приел, че предмет на доставките са различни видове месни продукти. Подробно съдът е обсъдил и кредитирал представените от доставчика в хода на извършената насрещна проверка ветеринарно медицински разрешителни за извършване на дейност, свързани със суровини и храни от животински произход, Удостоверения от РВМС, справка за притежаваните от дружеството МПС, ведно с копия от регистрационните им талони, извлечение от счетоводна сметка 207 "Машини и оборудване", извлечение от счетоводна сметка 421 "Персонал", справка за стоковия поток, доказателствата за извършено разплащане, както и фактури за придобиване на стоката от предходен доставчик. От приетата без оспорване икономическа експертиза съдът е приел за установено, че счетоводството е редовно водено, като доставчика е разполагал със стоки от вида и количествата на доставените към жалбоподателя. Предвид обстоятелството, че предмет на процесните фактури са родово определени вещи, съдът е приел, че прехвърлянето на собствеността върху тях става с предаването им, поради липсата на друг уговорен начин за индивидуализацията им. Последния факт съдът е приел за установен, въз основа на подробен анализ на приетите по делото писмени и гласни доказателства, както и от неоспореното заключение на икономическата експертиза, което по същество потвърждава верността на съдържанието на частните документи. От заключението на ССЕ съдът е приел за установено, че доставчикът е издал 35 броя фактури за меса и колбаси, които са придружени с приемо-предавателни протоколи, стокови разписки, експедиционни бележки и удостоверения за качество на предадените и приетите количества (като към различните фактури са съставени различни от изброените документи), като тези документи си кореспондират взаимно изцяло, както с фактурите, така и с взетите своевременно счетоводни записвания при жалбоподателя и доставчика досежно вида, количеството и датата на доставките по процесните фактури. На следващо място от заключението на допълнителната експертиза за установен съдът е приел факта на последваща реализация на продукцията от жалбоподателя чрез доставянето й на трети лица, което предвид данните за реалност на фактурираните стопански операции, навежда на извод, че са осъществявани доставки, свързани с основната икономическа дейност на жалбоподателя. Относно отказано право на данъчен кредит в размер на 56 017.43 лв. за данъчни периоди от м. 03.2011 г. до м. 07.2011 г. включително по 59 бр. фактури, издадени от "Данимес 6" ООД, съдът е приел за установено, че предмет на доставката са различни месни продукти. Обсъдил е декларираното от управителя на "Данимес 6" ООД, че транспортирането на стоките е за негова сметка със собствени и наети коли, и от клиента "Росимпекс 02" ЕООД за доставки по конкретно посочени фактури. Дружеството притежава собствена производствена сграда, стоките се съхраняват в хладилни камери, съобразно изискванията на системата за безопасност на храните. Обсъдени са представени от "Данимес 6" ООД копие на договор за покупко-продажба на стоки от 19.03.2011 г., по който жалбоподателят е купувач. Предмет на договора са "предварително заявени стоки", които да бъдат придружени от сертификати за качество. Договорено е при доставка в склада на купувача, стоките да се предават с фактура, стокова разписка и търговски документ, като цената на транспорта е за сметка на продавача. Подробно съдът е обсъдил представените и приети по делото фактурите, ведно с приложените към тях стокови разписки, търговски документи за произход и пътни листи, както и трудови договори и допълнителни споразумения на работници в "Данимес 6" ООД, и няколко договора за наем на транспортни средства. За безспорно съдът е приел, че при извършената насрещна проверка на доставчика са представени всички процесни фактури и съпътстващите ги документи - стокови разписки и търговски документи, които са специфични документи, удостоверяващи произхода и движението на стоки от вида на процесните - месни продукти, като тези документи са подписани, въпреки, че не всички сочат имената на лицата, положили подписите, ведно с представени пътни листи и фактури за заредено гориво. Досежно оспорената от представителя на Директора на дирекция "ОДОП" автентичност на подписите на доставчика, съдът се е позовал на разпита на служител в дружеството-доставчик св. Я. Андрова, която е потвърдила подписа, положен от нея в търговските документи, както и изписването на ръка от нея на конкретното транспортно средства или подчертаването му, след като извърши проверка на това кой точно товари. потвърждава подписа, положен от нея в търговските документи, както и изписването на ръка от нея на конкретното транспортно средства или подчертаването му, след като извърши проверка на това кой точно товари. На следващо място съдът е кредитирал съдържанието на търговските документи, тъй като същите си кореспондират като дати, вид на месните продукти и стойност с фактурите и са били и своевременно представени още в хода на ревизията. Въпреки че не са ангажирани доказателства за автентичността на подписите за предал в стоковите разписки, съдът е кредитирал същите, като се е позовал на извода на приетото без оспорване допълнително заключение на ССЕ, съгласно което е налице пълно съвпадение като време, стойност и вида на стоките съгласно фактурите, търговските документи и стоковите разписки. Посочените документи, съпровождащи стоката, съдът е приел, че кореспондират изцяло с писания механизъм на доставките описан от служителката на доставчика св. Андрова и обясненията на управителката на жалбоподателя, поради което е приел, че е установено реалното предаване на стоките. Настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 82, ал. 1 ЗДДС данъкът е изискуем от регистрирано по този закон лице - доставчик по облагаема доставка, с изключение на случаите по ал. 4 и 5 (случаите на изискуемост на данъка от получателя), а според чл. 86, ал. 1 ЗДДС регистрираното лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като: 1. издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред; 2. включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справката-декларация по чл. 125 за този данъчен период, и 3. посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период. Разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС предвижда, че данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрираното лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаеми доставки, а съгласно чл. 69, ал. 1 ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. От съдържанието на цитираните разпоредби се налага изводът, че изискванията за възникване на право на приспадане на данъчен кредит се отнасят до конкретната доставка, по която е претендирано спорното право, а не по всяка друга доставка на същата стока или услуга, осъществена между други лица в процеса на реализация на тази стока или услуга и именно реалното осъществяване на тази доставка следва да бъде установено. С оглед на изложеното е неоснователен довода на касатора, че в хода на ревизионното производство двамата доставчици не са представили първични счетоводни документи за заприхождаване на стоката, съответно за произведената продукция - колбаси от "Мити" ООД. Безспорно установено е от заключението на ССЕ, че стоките са били заприходени при доставчика "Мити" ООД по сметка 303/2 продукция колбасарски цех - анал. партиди, т. е. счетоводната сметка е водена с аналитични партиди по вид, количество и стойност на видовете готова продукция, а изписването на стоката е извършено на датата на издаване на фактурата за продажба с вземане на съответните счетоводни операции. За доставчика "Данимекс 6" ООД стоката е заприхождавана при покупка на едро и разфасовката по видове свински меса е отразено счетоводно дебитиране на с/ка 304 стоки и кредит с/ка 401, след което е дебитирана с/ка 304 стоки по аналитични партиди на добитото след разпад и кредит с/ка 304 стоки. При продажба на жалбоподателя е кредитирана с/ка 304 стоки - по аналитични партиди. Тези счетоводни отразявания налагат на извода за наличие на обезпеченост на дружеството да извърши доставки от вида и количеството на процесните, отразени в процесните фактури. В случая, изводите на съда относно спорните релевантни факти и обстоятелства са формирани при липса на допуснати съществени процесуални нарушения и в съответствие с доказателствената сила на събраните доказателства. Те са ценени в своята съвкупност, при съблюдаване на каузалните и логически връзки между тях, в резултат на което са формирани обоснови фактически и правни заключения. За процесния пред първоинстанционния съд РА не е приложима разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК, но съобразно общите правила за разпределение на доказателствената тежест в процеса жалбоподателят е страната, която следва да установи по реда на главното и пълно доказване осъществяването на тези положителни факти, от които тя черпи благоприятни за себе си правни последици. Реалността на спорните доставки е основният елемент от сложния фактически състав, чието проявление обуславя възникването на претендираното от дружеството право на приспадане на данъчен кредит, поради което в негова тежест е да установи тяхното обективното извършване. В изпълнение на доказателствената си тежест от ангажираните по делото доказателства, подробно обсъдени поотделно и в съвкупност правилно съдът е приел за установен факта на реалното извършване на доставката. Въпреки, че по отношение на оспорените частни документи - пътни листове, товарителници, "търговски документи" и стокови разписки не е следвало да се открива производство по оспорване на тяхното съдържание, настоящият състав намира, че това процесуално действие на решаващия състав не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като не е повлияло на формираните от него крайни фактически и правни изводи. При оспорване на частни документи производство по реда на чл. 193 от ГПК следва да се открива само за тяхната автентичност, но и не и относно верността им, тъй като същите не се ползват с обвързваща материална доказателствена сила и съдържанието им следва да бъде ценено с оглед всички доказателства по делото. Тъй като съгласно изложените подробни мотиви съдът е осъществил точно такава съпоставка на относимите доказателства, а не се е позовал единствено на тежестта на доказване съгласно чл. 193, ал. 3 от ГПК, то и формираните от него фактически констатации кореспондират с доказателствената сила на събраните доказателства. Същите са обосновани и спрямо тях правилно е приложен материалният закон, в съответствие с който е прието, че спорните доставки са реално извършени. Неоснователен е доводът на касатора, че доставчикът "Мити" ООД не е представил в хода на насрещната проверка всички изискани документи, вкл. договор, приемо-предавателни протоколи, складови и експедиционни бележки, тъй като такива са представени от жалбоподателя и са идентични с проверените от вещото лице при доставчика, което се установява от разпита му при приемане на заключението в съдебно заседание на 06.02.2013 г. Неоснователен е доводът, че съдът е игнорирал факта, че в представените от жалбоподателя експедиционни бележки е положен подпис на неизвестно лице, легитимирало се като шофьор, тъй като видно от разпита на св. Я. Андрова служител при доставчика "Данимекс 6" ООД номерът на транспортното средство, с което се извършва превоза се посочва от нея в търговските документи, които тя подписва и подпечатва. Фактът, че не е посочено в какви служебни правоотношения са лицата, подписали приемо-предавателните протоколи, не налага на извода, че същите не могат да се ползват с материална доказателствена сила, тъй като са представени други доказателства, ведно с приетите заключения на ССЕ, които подробно са обсъдени от съда и правилно е прието реалното предаване на стоката. Само факта, че доставчика "Мити" ООД и "Росимпекс 02" ЕООД са свързани лица не налага на извода, че между двете ЮЛ не е извършена реална доставка на стоки, което се установява и от последващата реализация от "Росимпекс 02" ЕООД на получените стоки и отчетени приходи от последващите продажби. Приетите по делото Удостоверенията за качество и експедиционните бележки обосновават точна дата и място на получавана на стоката, като съдържат и номера на автомобилното средство с което е извършен транспорта на стоката (л. 22 - л. 96) с подпис, макар и без име. Действително по делото не са представени товарителници, но от останалите доказателства, а именно договори за наети транспортни средства, които са посочени в търговските документи и отчетени разходи за гориво, съгласно заключението на допълнителната ССЕ може да се направи обоснован извод, че транспорта е реално извършен. Фактът, че липсват доказателства за заплащане на наема, е ирелевантен за процесните доставки. В тази насока следва да се приеме за правилен изводът на съда, че не е предмет на ревизията транспортирането на стоките до жалбоподателя, при наличие на останалите доказателства за реалното предаване на същата. С оглед на изложеното и при липса на релевираните в касационната жалба отменителни основания решението, като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид на изложеното, Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК