Решение № 2119 от 11.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7073/2019 г.

ВАСII отделение11.02.2020 г.докладчик Илияна Дойчева

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 2325 от 04.04.2019 г., постановено по адм. д. № 665/2019 г. по описа на Административен съд София – град и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ заповед № РМЛ18-РД09-424/19.12.2018 г. на кмета на Район "Младост" – Столична община. ОСЪЖДА Столична община да заплати на министерство на финансите и министерство на регионалното развитие и благоустройство, на всяко от тях по 170 лв. (сто и седемдесет лева), представляващи направени по делото разноски в касационното производство. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 2119 от 11.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7073/2019 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на министъра на финансите и министъра на регионалното развитие и благоустройството против решение № 2325 от 04.04.2019 г., постановено по адм. д. № 665/2019 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторите навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон – отменително основание съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Молят за отмяната му и претендират присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – кметът на район "Младост" – Столична община, чрез процесуалния си представител, оспорва касационните жалби. Моли същите да бъдат отхвърлени и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът – П. Попова, чрез процесуалния си представител, оспорва касационните жалби. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационните жалби. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, а разгледани по същество за основателни, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София - град отхвърля жалбите на министъра на финансите и министъра на регионалното развитие и благоустройството против заповед № РМЛ18-РД09-424/19.12.2018 г. на кмета на Район "Младост" – СО, с която на основание чл. 16, ал. 6 ЗУТ вр. ал. 4 е индивидуализиран УПИ І -272 – "за жилищно строителство и магазини", кв. 42, м. ЖГ "Камбаните – Младост 4", с определен идентификатор на поземления имот, площ и граници, като е посочено, че собственици на имота са П. Стефаново Попова и държавата, представлявана от министерство на финансите и министерство на регионалното развитие и благоустройството. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът правилно приема, че административният орган е обвързан от данните по плана и е длъжен да се ограничи в рамките на съдържанието на влезлия в сила ПУП при посочване на собственика на имота, но прави незаконосъобразен извод, че това не означава пълно игнориране на представените от заинтересуваните лица доказателства относно собствеността на имота, с които се установяват конкуриращи се права за собственост на същия, като спора следва да се реши по общия исков ред. Неправилен е изводът на съда за материална законосъобразност на оспорената заповед. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че ПУП е изработен и одобрен на основание чл. 16, ал. 1 ЗУТ с решение на Столичен общински съвет от 31.05.2012 г., влязло в законна сила на 05.06.2014 г. Установено е, че кадастралната основа на плана е влязла в сила кадастрална карта за територията на район "Младост", одобрена със заповед от 06.03.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, като процесния ПИ пл. № 1260 е нанесен като ПИ с идентификатор 68134.4090.272, имотът попада в обхвата на ПУП, изработен по реда на чл. 16 ЗУТ и одобрен с описаното по-горе решение на СОС. Безспорно е, че по одобрената КК и КР имотът е вписан като собственост на "Елитбанк" АД, а впоследствие след проведено производство по несъстоятелност на банката е придобит от държава (възложен на бившата Агенция за държавни вземания, чийто правоприемник е НАП в производство по несъстоятелност с решение, влязло в сила на 21.02.2003 г., постановено по гр. д. № 22/1997 г. по описа на Софийски градски съд.) Ответницата П. Попова се легитимира като собственик на имот с решение на ОСЗ, влязло в сила на 12.02.2013 г. При тези данни изводът на първоинстанционния съд за материална законосъобразност на оспорената заповед, е неправилен. Съгласно императивното изискване на чл. 16, ал. 2 ЗУТ подробният устройствен план по ал. 1 се изработва на базата на кадастрална карта, одобрена по реда на ЗКИР. Към датата на изработване и приемане на решението за одобряване на ПУП в КК не е нанесен имот, собственост на П. Попова. Със заповедта по чл. 16, ал. 6 ЗУТ се конкретизира съответния новообразуван УПИ, но собствеността се определя по данните залегнали в ПУП, чиято основа е действащата КК и КР. След като е налице влязла в сила заповед за одобряване на кадастралната карта съгласно чл. 16, ал. 2 и чл. 115, ал. 2 ЗУТ, ПУП се изработва въз основа на нея, като същата съдържа данни за местоположението, границите, размерите, трайното предназначение и начина на трайно ползване на поземлените имоти и сградите. Фактът, че имотът на П. Попова е възстановен с влязло в сила решение след одобряване на ПУП не е основание същата да бъде вписана като собственик на новообразувания УПИ. ПУП е изработен при вярна кадастрална основа в съответствие с влязлата в сила кадастрална карта, а евентуалното последващо нанасяне на имота на Попова в КК, не обосновава вписването й като собственик в заповедта по чл. 16, ал. 6 ЗУТ. От изложеното следва, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като постановена в нарушение на материалния закон, а обжалваното решение е неправилно, поради което същото следва да се отмени като се постанови друго решение по съществото на спора, с което оспорената заповед да се отмени. Предвид изхода на делото и направените своевременно искания за присъждане на разноски следва да се осъди Столична община да заплати на министерство на финансите и министерство на регионалното развитие и благоустройство по 170 лв., от които 100 лв. юрисконсултски възнаграждения и 70 лв. внесени държавни такси. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,

Цитирани разпоредби

1