Решение № 711 от 17.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8906/2017 г.

Решение № 711 от 17.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8906/2017 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Общинския съвет - М., подадена чрез председателя Л. К. срещу решение № 230 от 29.06.2017 г. постановено по адм. д. № 238/2017 г. по описа на Административен съд - В.. Касаторът твърди недопустимост на съдебното решение, като постановено по недопустима жалба и иска неговата отмяна - касационно основание по чл. 209, т. 2 от АПК. Неправилно съдът бил приел, че "Български правозащитен алианс" гр. П. има правен интерес от депозираната жалба, по която е образувано производството и постановено обжалваното съдебно решение. Позовава се на съдебна практика - определение по адм. д № 3297/2017 г. на ВАС. Р. призован за датата на съдебното заседание, касаторът не се представлява и не взема становище. Ответникът - Сдружение с нестопанска цел "Български правозащитен алианс", чрез процесуалния си представител адв. Йорданов в съдебно заседание и в представена писмена защита оспорва касационната жалба и счита същата за неоснователна. Поддържа подробни доводи относно наличието на правен интерес за сдружението от търсената съдебна защита. Позовава се на ТР № 2 от 02.12.2010 г. на ВАС на РБ, по т. д. № 4/2009 г., в което съдът е постановил, че правния интерес за такива сдружения, е обоснован от предмета на дейност и целите за които са създадени. Основния извод е, че този вид сдружения могат да оспорват подзаконови нормативни актове в случаите, когато с него се засягат или могат да бъдат засегнати общи права, свободи или законни интереси. Мотивира се допълнително и с разпоредбата на чл. 13 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. По силата на тази разпоредба международните договори са нормативни актове на вътрешното право, въпреки че са актове, приети от органи които не принадлежат на законодателната власт. В представената писмената защита излага подробни доводи в подкрепа на становището си. Върховна административна прокуратура, поддържа доводи също за неснователност на касационната жалба. Счита, че посоченото определение от касатора не е от вида актове по чл. 130, ал. 2 ЗСВ, които са задължителни и могат предопределят крайното решение по основателността на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е подадена срещу съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване, от страна в съдебното производство, за която същият е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения: С решението си Административния съд - В. в производство по чл. 185 и следващите от АПК, инициирано по жалба на Сдружение с нестопанска цел"Български правозащитен алианс", е отменил чл. 4, ал. 1, т. 4 и 5 от Наредба № 11 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на О. М.. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, на първо място че оспорването направено от сдружението е допустимо с оглед разпоредбата на чл. 120 от Конституцията, която дава права и на юридическите лица да обжалват всички административни актове, които ги засягат освен тези които изрично са изключени от обжалване със закон. По същество е приел, че сдружението, което има качеството на "организация" по смисъла на АПК, съгласно дадената от законодателя легална дефиниция на това понятие в § 1, т. 2 от ДР на АПК и по силата на ТР № 2/12.02.2010 г. на ВАС има правен интерес да обжалва подзаконовия нормативен акт предмет на настоящото съдебно производство. Мотивирал е извода си с представеното по делото удостоверение установяващо предмета на дейност на сдружението. Прието е, още, че сдружението независимо, че няма характер на регионална структура, то развива дейност в национален мащаб, поради което правния му интерес от съдебното оспорване на наредбата на ОбС - М., като подзаконов нормативен акт, произтича от предмета му на дейност и целите за което е създадено. Първоинстанционния съд по същество на спора е приел, че нормативния акт на ОбС - М. е постановен от надлежен орган, в кръга на неговата компететност по чл. 9 от ЗМДТ, в изискуемата се форма и при спазване на процесуалните правила досежно изискванията за к и мнозинство, предвидени в разпоредбите на чл. 27, ал. 2 и ал. 4 от ЗМСМА. Оспорените разпоредби на чл. 4, ал. 1, т. 4 и 5 от Наредба № 11 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на О. М. са в противоречие с материалноправни разпоредби. Счетено е, че с оспорените разпоредби ОбС - М. недопустимо е разширил кръга от принципи, които ЗМДТ с разпоредбата на чл. 8, ал. 1 е определил за да бъдат спазвани при определяне на местните такси и цени на услуги в община М.. Изложени са подробни мотиви в смисъл, че с наредба не могат да се създават разпоредби, които да влизат в колизия и да противоречат на нормативен акт от по- висока степен. Решението е недопустимо. Основния спорен въпрос, който е бил предмет на обсъждане и в първоинстанционното решение е свързан с допустимостта на съдебното производство. В тази насока административния съд е изложил подробни мотиви, които не се споделят от настоящата съдебна инстанция. Безпорно е, че съгласно цитираното и от двете страни по делото ТР № 2/12.02.2010 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд, юридическите лица с нестопанска цел могат да оспорват подзаконови нормативни актове при наличие на правен интерес, обоснован от предмета на дейност и целите за които са създадени. Правото на обжалване е процесуална възможност и се реализира от носителя на това право при определени предпоставки. Наличието на правен интерес от оспорване на административните актове е конституционно изискване, изрично посочено в чл. 120, ал. 2 от КРБ. Тази конституционна разпоредба определя обжалваемост на всички административни актове, но при задължителното условие - обжалваният акт да засяга лицето, което го обжалва. Този конституционен принцип е заложен в разпоредбата на чл. 147, ал. 1 и чл. 186, ал. 1 от АПК т. е съдът не е освободен от задължението да преценява наличието на правен интерес по всеки отделен казус. От удостоверението на Пловдивския окръжен съд и удостоверението от Министерство на правосъдието № 152 от 02.09. 2016 г. приложени като доказателства по делото, се установява, че Сдружение с нестопанска цел за обществено полезна дейност "Български правозащитен алианс" е вписано в регистъра за юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на обществено полезна дейност с предмет на дейност включващ анализ за съответствие на действащи подзаконови нормативни актове издавани от ОбС с нормативни актове от по- висока степен, съдебно оспорване на незаконосъобразни актове с оглед утвърждаване на принципите на правовата държава, повишаване на правното съзнание на гражданското общество. Настоящия съдебен състав не споделя доводите, че посочените цели и предмет на дейност сами по себе си са достатъчни да обосноват правния му интерес. З. да се прецени наличието на правен интерес е необходимо да се има предвид и сферата, в която се проявяват правните последици на оспорения акт, или оспорените негови разпоредби и дали те засягат интересите на сдружението и неговите членове. Съгласно чл. 186, ал. 1 АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Няма спор, че нормативният административен акт засяга широк кръг от граждани, чиито законни интереси не само са засегнати, но и могат да бъдат засегнати. Затова и чл. 186, ал. 1 АПК е посочил, че право да обжалват имат и лицата, които могат да бъдат засегнати от него. Когато нормативният административен акт регламентира положението на определен кръг физически или юридически лица - в случая жителите на община М., легитимирани да го обжалват са само тези, чиито права актът засяга или би могъл да засегне. Липсата на правен интерес, не може да бъде преодоляна с доводите на сдружението изложени в писмената защита, че правния интерес на сдружението произтича от целта да се защитават общочовешки права чрез оспорване на подзаконови нормативни актове ограничаващи тези права. Както се посочи по- горе в мотивите единствено целите на сдружението и посочените средства за постигането им не освобождава съда от преценката му за наличието на тази задължителна процесуална предпоставка за образуване на всяко едно съдебно производство. С оглед на законовата уредба на правото на обжалване на подзаконовите нормативни актове, настоящия съдебен състав счита че за конкретния случай, липсва правен интерес от оспорване, което сочи за недопустимост на жалбата на основание чл. 159, т. 4 АПК. В тази насока е и последната съдебна практика на трето отделение - адм. д. № 9919/2017 г., адм. д. № 9918/2017 г., адм. д. № 12075/2017 г. и адм. д. № 9953/2017 г., която е непротиворечива. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 3, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав,