Решение № 265 от 30.05.2012 г. на ВКС по н. д. № 728/2012 г.

Решение № 265 от 30.05.2012 г. на ВКС по н. д. № 728/2012 г., II н. о., НК, докладчик съдията Биляна Чочева Производство пред ВКС е по реда на чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на осъдения И. Н. Н. за възобновяване на НОХД № 2482/2011 г. на Русенския районен съд и отмяна на постановеното по него определение от 14.12.2011 г., с което е било одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство, водено срещу него за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, като подсъдимият се е признал за виновен в извършването му и при условията на чл. 54 от НК му е било определено наказание 3 години лишаване от свобода при първоначален строг режим. В лично изготвеното от осъдения искане, поддържано в с. з. пред ВКС от служебния му защитник, се сочи, че той не е извършил престъплението, а осъждането му е било основано върху лъжливите самопризнания на подсъдимия А. Твърди още, че е подписал споразумението, защото е бил излъган от прокурора, че наложеното му наказание ще бъде кумулирано с такива по други осъждания. Претендира се отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане на районния съд. Прокурорът от ВКП намира изложените в искането оплаквания за неоснователни. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Искането за възобновяване (формулирано като жалба) е допустимо, тъй като е било депозирано в изискуемия по чл. 421, ал. 3 от НПК 6-месечен срок, считано от постановяване на определението за одобряване на споразумението, което не е подлежало на проверка по касационен ред. Разгледано по същество обаче, то е НЕОСНОВАТЕЛНО, предвид следните съображения: От материалите по делото е видно, че с определението си от 14.12.2011 г., влязло в сила на същата дата, Русенският районен съд е одобрил споразумение, сключено в с. з. между прокурора и двамата подсъдими И. Н. Н. и П. Г. А., съответно защитниците им, съобразно което двамата са се признали за виновни в извършване на инкриминираното им престъпление по 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК за Н. и вр. чл. 20, ал. 4 за А., като във вр. с чл. 54 от НК на първия е било определено наказание лишаване от свобода за срок от 3 години, а на втория - във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК наказание 2 години лишаване от свобода. Липсват каквито и да са данни за допуснати процесуални нарушения при одобряване на това споразумение. Двамата подсъдими, вкл. Н. ясно са изразили волята си да се признаят за виновни, разбирайки последиците от този свой процесуален избор. Недвусмислено са се съгласили и с определените им за извършеното деяние наказания. Неоснователни са твърденията за осъждане на Н. единствено върху самопризнанията на другия съподсъдим, което поначало би било нарушение на чл. 116 от НПК. Съвсем видно е от материалите по ДП, интерпретирани и в обвинителния акт, че авторството на кражбата е било построено върху комплекс от доказателства и в никакъв случай единствено върху обясненията на подсъдимия А., които са били противоречиви, а по този повод и възприети като некореспондиращи с установената от другите доказателствени източници фактическа обстановка. Това е и основанието подсъдимите да изберат като опция за бързо приключване на делото споразумението, за чиято доброволност отсъстват съмнения. Твърденията на осъдения Н. за преговори с прокурора за приспадане на наложеното със споразумението наказание при последваща кумулация са извън обхвата на настоящото дело, поради което и ВКС не ги коментира. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение