Решение № 237 от 6.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4975/2013 г.

Решение № 237 от 6.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4975/2013 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Пламен Стоев Производството е по чл. 307 ГПК. Образувано е по молба на Д. Г. М. и Т. Г. М. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № III-83 от 11.06.2012 г. по в. гр. д. № 932/12 г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 16 от 29.02.12 г. по гр. д. № 197/11 г. на Несебърския районен съд. Молителите поддържат, че между същите страни за същия правен спор е постановено преди това друго влязло в сила решение, което противоречи на атакуваното, поради което искат същото да бъде отменено на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Ответникът по молбата В. И. Д. счита същата за неоснователна. Върховният касационен съд, състав на II г. о., след като прецени данните по делото и доводите на молителите, приема следното: С посоченото решение на Несебърския районен съд е признато за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК в отношенията между страните, че В. Д. е собственик на 1/6 ид. част от поземлен имот с идентификатор 61056.65.9 в [населено място], [община] по кадастралната карта и кадастралните регистри. Със същото решение е отхвърлен искът на В. Д. против Д. М. и Т. М. по чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на т. 4 от нот. акт № 56/06 г., както и исковете на Д. М. и Т. М. за признаване за установено по отношение на В. Д., че те са собственици на посочената част от имота и за прогласяване нищожността на нот. акт № 35/04. поради липса на съгласие на прехвърлителя по сделката. Това решение е потвърдено с влязло в сила решение № III-83 от 11.06.2012 г. по в. гр. д. № 932/12 г. на Бургаския окръжен съд. С решение № 289 от 16.01.08 г. по гр. д. № 447/07 г. на Несебърския районен съд, което е оставено в сила с решение № 103 от 17.05.08 г. по гр. д. № 172/08 г. на Бургаския окръжен съд, е отхвърлен искът на В. Д. против Д. М. и Т. М. за унищожаване на договора, обективиран в нот. № 56/06 г., с който В. Г. М. е прехвърлила на Д. М. 1/6 ид. част от нива с площ от 5.098 дка в землището на [населено място], м. "Ч. тепе", като са изложени съображения, че разпореждането с чужда вещ няма вещнопрехвърлително действие, но не води до унищожаемост на сделката. Молбата за отмяна е неоснователна. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. При тази хипотеза е нужно да е налице пълно обективно и субективно тъждество между делата, по които са постановени двете решения, поради което повторното заведеното дело е подлежало на прекратяване, респ. решението по него - на обезсилване, като противоречието трябва да е между решенията, а не между техните мотиви или между едното решение и мотивите на другото решение. В разглеждания случай обективен идентитет между двете дела не е налице, тъй като по първото дело е предявен и разгледан иск по чл. 27 ЗЗД за унищожаване на сделка, а с второто са предявени и разгледани установителни искове за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК и за прогласяване нищожност на сделки по чл. 26 ЗЗД, т. е разгледаните по двете дела искове са различни, като обстоятелството, че и по двете дела исканията на ищцата В. Д. са основани на твърдението, че прехвърлителката на ответниците не е могла да им прехвърли права, които преди това е прехвърлила на самата ищца, не води до друг извод. С оглед изложеното молбата за отмяна следва да се остави без уважение. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК молителите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответницата по молбата направените от нея в настоящото производство разноски в размер на 600 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, II г. о.