Решение № 5096 от 11.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14534/2010 г.
ВАСIII отделение11.04.2011 г.докладчик т Николай Урумов
Диспозитив
Оставя в сила решение № 1681 от 28.07.2010 г., постановено по адм. дело № 1056 от 2010 г. на Административния съд - Варна. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 5096 от 11.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14534/2010 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от Агенцията за икономическо развитие със седалище гр. Варна против решение № 1681 от 28.07.2010 г., постановено по адм. дело № 1056 от 2010 г. на Административния съд - Варна. В бланкетна жалба се твърди за допуснато нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - кметът на община Варна, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мнение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С посоченото по-горе решение Административният съд - Варна, е отхвърлил оспорването на Агенцията за икономическо развитие - град Варна, срещу заповед № 0985 от 3.04.2009 г. на кмета на община Варна, с която на основание чл. 65, ал. 1 от ЗОС е било наредено изземване на общински недвижим имот, представляващ част от втория етаж на сграда, находяща се на ул. "Шипка" № 2, ъгъла с бул. "Княз Борис I" № 15, 8-ми п. р., кв. 18, състоящ се от коридор (помещение № 10), три стаи (помещения № 5, 6 и 7, килер (помещение № 9) и санитарен възел (WC № 1) с обща площ 58,21 кв. м - гр. Варна. Съображенията за това са били, че между страните липсва наемен договор, имащ за предмет въпросния недвижим имот. Съдът е посочил, че договорът за отдаване под наем на общинския имот след няколко удължавания на срока е изтекъл 24.07.2008 г. Направен е извод, че при тази фактическа обстановка жалбоподателят държал същия без правно основание. Развити са съображения, че административният акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия по чл. 65 от Закона за общинската собственост (ЗОС). Така приетото е законосъобразно. Изложените мотиви за наличие на условия за издаване на заповед за изземване се споделят напълно от Върховния административен съд - трето отделение. По силата на чл. 65, ал. 1 от ЗОС заповеди за изземване се издават при кумулативното наличие на следните предпоставки: да се касае за общински имот и същият да се владее или държи без основание, да не се използва по предназначение или необходимостта от него да е отпаднала. В настоящия случай всичките тези изисквания са били налице. Това е така, защото между страните няма сключен наемен договор за този общински имот. Оплакванията, развити в касационната жалба, не могат да бъдат основание за отмяна на постановеното решение. Това е така, защото обстоятелството, че жалбоподателят е инициирал гражданскоправен спор за окончателно сключване на договор, не е факт с правно значение, който може да установи легитимацията му като държател на общинския имот. По делото не са били представени данни (а такива не са представени и с касационната жалба) да е налице влязло в сила решение на Общинския съвет - гр. Варна, правният резултат от което би могъл да промени фактическата обстановка по оспорването на индивидуалния административен акт. Тежестта на доказване на правно значимите факти и обстоятелства тежи върху жалбоподателя, който черпи права от евентуалното решаване на гражданскоправния спор. След като по делото е установено по безспорен начин, че имотът - предмет на оспорената заповед, е общинска собственост - АОС № 244 от 2.09.1997 г., а жалбоподателят не е могъл да докаже правно основание, въз основа на което държи същия, то явно са били налице основанията на чл. 65 ЗОС за издаване на заповедта. С оглед изложеното дотук правилно административният съд е счел, че следва да отхвърли жалбата срещу атакуваната заповед. Решението е законосъобразно и като такова следва да се остави в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - III отделение,