Решение № 16029 от 29.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10734/2010 г.

Решение № 16029 от 29.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10734/2010 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 87 от ЗУБ във вр. с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Сина Фахам - гражданин на Иран, срещу решение № 367 от 17.08.2010 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България. В жалбата се възразява, че административният орган при постановяването на своето решение не е обсъдил всички факти и обстоятелства по преписката и е приложил неправилно чл. 8 и 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Ответната страна - председателя на ДАБ, не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - трето отделение, като взе предвид данните по делото и наведените от страните доводи, намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение на председателя на ДАБ на Сина Фахам е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 във връзка с чл. 8 и 9 от ЗУБ. Административният орган е приел, че в случая не са налице материалноправните предпоставки за уважаване на молбата за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут предвид липсата на представени доказателства за наличието на основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, нито за конкретна и реална опасност от тежки посегателства, като смъртна заплаха, екзекуция, наказание или изтезание на кандидата. Обжалваният административен акт е законосъобразен. Издаден е от компетентен орган в предвидената от закона форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От проведените с кандидата интервюта се установява, че същият по време на следването си е поддържал виртуален интернет блог, чрез който е агитирал студентите по различни въпроси. Бил е включен в предизборния щаб на Мусави, за когото е трябвало да набира гласоподаватели. Месец след това е избран за чл. на изборната секция на Мусави. Разказва, че в изборния ден бил изгонен от секция, а след това върнат отново. По-нататък в интервюто разказва, че бил задържан по време на една от демонстрациите (масови протести). Жалбоподателят не може да каже от кого, а само, че са били хора с цивилни дрехи. Освободили са го на 11 декември 2009 г. срещу подкуп, даден от чичото на кандидата. Веднага след това избягал от родината си и заминал за Турция. Там останал два дни, след което с помощта на трафиканти пристигнал нелегално в Република България, защото е "свободна и демократична страна и е първата от европейските страни". Иранският гражданин не обосновава страх от преследване по причините, посочени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. В административното производство кандидатът е представил присъда на Иранския съд, от която се установява, че Сина Фахам е бил обвинен в участие в незаконни протестни митинги и шествия, предизвикване на безредици, както и за сблъсък със силите на обществения ред и възпрепятстването им при изпълнение на служебните им задължения. Обвинен е за престъпление по чл. 512, 607 и 609 от Ислямския наказателен кодекс, за което е осъден на три години лишаване от свобода. При това положение настоящата съдебна инстанция намира, че историята на иранския гражданин има чисто криминален характер. Освен това изнесените от него факти във връзка със задържането му по време на демонстрациите не могат да се възприемат като достоверни. Кандидатът заявява, че не знае кой го е задържал, а видно от представените официални документи, задържането е осъществено заради криминални действия от негова страна срещу официалните власти. Поради това съдът намира, че за Сина Фахам не съществува заплаха за неговата сигурност и същият няма пречки да се завърне в Иран, която за него е сигурна страна по произход. Що се касае до отказа за предоставяне на хуманитарен статут, то решението на административния орган в тази му част също е законосъобразно. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Причина за напускане на Иран за жалбоподателя са съображения относно получени заплахи с неизяснен мотив, за които доказателства не са представени. Тъкмо обратното - срещу жалбоподателя е било образувано наказателно производство за извършени от него престъпления съгласно наказателния кодекс на страната. Установената фактическа обстановка не дава основания да се приеме, че той е бил принуден да отпътува от Иран поради реална опасност от тежки посегателства. Въпреки твърдяната опасност спрямо жалбоподателя във връзка с налагане на наказание, противоречивите факти, които жалбоподателят излага, налагат извода, че представената бежанска история е недостоверна. С оглед изложеното правилно в решението е посочено, че не са налице предпоставки за предоставяне на бежански и хуманитарен статут по отношение на жалбоподателя съобразно предпоставките по чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,