Решение № 16211 от 21.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5256/2018 г.

Решение № 16211 от 21.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5256/2018 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Образувано е по касационна жалба на С. И., от гр. [населено място], [улица], против решение № 58 от 21.03.2018 г., постановено по адм. дело № 425/2017 г. по описа на Административен съд (АС) – Сливен, с което е отхвърлена жалбата против заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 17-0306-000220/12.11.2017 г. на началник Районно управление "Полиция" (РУП) Нова Загора към Областна дирекция на МВР (ОДМВР) – Сливен. По оплаквания, подробно изложени в жалбата, счита обжалваното решение за неправилно, като постановено в противоречие с приложимия материален закон - касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1-во АПК. Претендира отмяна на съдебното решение и заповедта за прилагане на ПАМ. Ответникът – началникът на РУП Нова Загора към ОДМВР – Сливен, не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови атакуваното решение решаващият съд е констатирал, че на С. И. е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) 552282/12.11.2017 г. за това, че на същата дата около 1. 40 ч. в гр. Нова Загора, по ул. "Козлодуй" до дом № 14 е управлявал МПС "Ланчия Делта" с рег. [рег. номер на МПС], при подаден сигнал за спиране от контролните органи със стоп палка не спира и не изпълнява указанията да спре плавно в най-дясната част на платното за движение, отказва да бъде изпробван с техническо средство - "Дрегер Алкотест" 7410 за наличие на алкохол, както и отказва да подпише издадения му талон за медицинско изследване № 0024590/12.11.2017 г. Със заповед № 17-0306-000220/12.11.2017 г. на началник РУП - Нова Загора към ОДМВР Сливен, отказът е квалифициран като виновно нарушение на разпоредбата на чл. 174, ал. 3, предл. 1-во ЗДвП и по отношение Иванов е приложена предвидената в чл. 171, т. 1, б. "б" ПАМ до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. При описаната фактическа обстановка решаващият съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Въз основа на данните по делото е формирал извод за наличие на твърдяното нарушение, позовавайки се на констатациите, описани в акта и показанията на разпитания свидетел Ж. С., и като е приел за осъществена предпоставка по смисъла на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП е отхвърлил жалбата против оспорената заповед. Решението е правилно. Съгласно чл. 171, т. 1, б. "б", предл. 2-ро ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо водач, който откаже да бъде проверен с техническо средство или да даде биологични проби за медицинско изследване за наличие на наркотици в кръвта му, се прилага ПАМ "Временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца". А съобразно предписанието на чл. 172, ал. 1 ЗДвП мерките на административна принуда по чл. 171, т. 1 се прилагат от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед № 81213-48/16.01.2015 г. министърът на вътрешните работи е определил ОДМВР като служби, осъществяващи контрол по ЗДвП, а със заповед № 343 з-86/20.01.2017 г. директорът на ОДМВР Сливен е възложил правомощия за издаване на заповеди за прилагане на ПАМ на посочени длъжностни лица, в т. ч. началниците на РУ, какъвто е издателят на оспорения административен акт. Фактическото основание за издаването на заповед по реда на чл. 171, т. 1, б. "б", предл. 2-ро ЗДвП е отказът да бъде извършена проверка на водача с техническо средство или да даде биологични проби за извършване на медицинско изследване. Разпоредбата не изисква кумулативното наличие на двете хипотези (отказ за проверка с техническо средство и отказ да се даде биологична проба за медицинско изследване), поради което осъществяването на която и да е от тях обосновава съставомерност на деянието и дава възможност за прилагане на ПАМ. В настоящия казус пред АС – Сливен е установен основният релевантен за спора факт - отказът на водача да бъде проверен за употреба на алкохол с техническо средство при съществуващи индикации за шофиране в нетрезво състояние. Конкретните факти, субсумиращи се в хипотезата на чл. 171, б. "б" ЗДвП са установени с АУАН, съставен от компетентни длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. В контекста на описаната нормативна уредба и при вярно установените правнозначими факти по делото, решаващият съд обосновано е приел за реализиран фактическия състав на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП за прилагане на оспорената ПАМ. В заповедта са изложени фактическото основание и правната квалификация, въз основа на които административният орган е приложил ограничителната мярка. Освен това, в заповедта е налице и препращане към фактическите установявания с АУАН № 552282/12.11.2017 г., в който надлежно са посочени констатираните факти и нарушените законови разпоредби. Описаните в него обстоятелства не са оборени от жалбоподателя, при което въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, първостепенният съд е извел верен извод относно правомерността на упражнената от органа властническа компетентност с цел преустановяване на констатираното нарушение на правилата за движение по пътищата. При това положение касационното оплакване, че не са налице изискуемите се от закона материалноправни предпоставки за прилагане на ПАМ, не се оправдава от фактическа страна. В контекста на изложеното, първоинстанционният съд е направил точен анализ на представените доказателства в съответствие с приложимата правна уредба и обосновано е приел за осъществен нормативният състав, създаващ необходимост от прилагането на мярката, като по този начин се изпълняват целите на закона. При липсата на нарушения на правораздавателната дейност на решаващия съд, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, АПК Върховният административен съд, седмо отделение,