Решение № 6482 от 31.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1190/2021 г.

Решение № 6482 от 31.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1190/2021 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството се развива по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Водоснабдяване и канализация - Сливен" ("ВиК - Сливен") ООД, представлявано от управителя С. Р., чрез процесуален представител адв. С. Р., срещу Решение № 233/10.11.2020 г., постановено по адм. дело № 459/2019 г. по описа на Административен съд (АС) - Сливен, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 233/15.08.2019 г., издаден от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район". В подадените касационни жалби, втората от които с характер на "писмени бележки", се излагат доводи за неправилност на оспореното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се противоречие между законови и подзаконови разпоредби, тълкувани неправилно от съда. Оспорват се изводите на съда относно определените с акта лихви. Моли се Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС – Сливен, и вместо него – да постанови друго, с което да отмени оспорения АУПДВ. Претендира се присъждане на разноски за две съдебни инстанции съгласно представен списък. Ответникът – Директорът на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", чрез главен юрисконсулт Д. Б., оспорва касационната жалба и моли съдът да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение на АС - Сливен, както и да присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила оспореното решение на АС - Сливен. Върховният административен съд, състав на първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд - Сливен е бил АУПДВ № 233/15.08.2019 г., издаден от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", с който на "Водоснабдяване и канализация - Сливен" ООД е установено по основание и размер парично задължение за разрешено право за водовземане от подземни води по разрешително № 0709/12.12.2001 г., издадено от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г., в размер, както следва главница – 110 838, 72 лева, ведно с дължимата лихва за периода на забава общо в размер на 5 573, 17 лева. За да отхвърли жалбата срещу АУПДВ първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия. Според съда, при издаване на акта е спазено изискването за форма по чл. 59, ал. 2 АПК, както и процедурата по неговото издаване. Прието е и че АУПДВ е мотивиран, тъй като са посочени фактически и правни основания за издаването му. Прието е, че в изпълнение на чл. 195 б, ал. 2 от Закон за водите (ЗВ), АУПДВ е издаден въз основа на представена от оспорващото дружество справка за иззети водни количества по водоизточници за периода 2018 г. и покана за доброволно изпълнение (ПДИ). Прието е, че размерите на установените като изразходени количества вода са констатирани въз основа на подадената от самото дружество декларация и справки за използваните количества вода за конкретния период (л. 24 и сл.), представени от "ВиК - Сливен" ООД на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", с оглед на които справки са изчислени и задълженията. В съответствие с разпоредбата на чл. 48, ал. 1, т. 6 от ЗВ, според която водоползвателите - титуляри на разрешителни, имат задължение да измерват и да водят отчет за изземваните и използваните води, при налична информация за различно количество ползвана вода от установената от контролните органи, "ВиК - Сливен" ООД следва да представи същата по делото. В тази връзка съдът е посочил, че от страна на дружеството не са представени данни за други намерени или изчислени стойности, както и други данни за ползваните води по процесното разрешително, освен тези, установени от служителите на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" в констативен протокол № СЛ 187 от 19.06.2019 г., съставен също въз основа на информацията, предоставена от "ВиК - Сливен" ООД. В тази връзка съдът е кредитирал заключението на съдебно-техническата експертиза (СТЕ), потвърждаващо изцяло констатациите, направени в констативен протокол № СЛ 187/19.06.2019 г., както и в оспорения АУПДВ. На следващо място административният съд, съобразно разпоредбата на чл. 194 б, ал. 1 от ЗВ, е приел за установено, че "ВиК - Сливен" ООД е представил декларация и справка към административния орган за водовземане за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г., като посочените от дружеството количества в декларациите са идентични със стойностите, установени като количества с оспорения АУПДВ. В тази връзка е прието, че административният орган правилно е определил стойностите на таксите за процесния период съгласно приложимите Тарифи – обстоятелство, потвърдено и от заключението на вещото лице по назначената СТЕ. За неоснователно от АС – Сливен е прието и твърдението на оспорващото дружество за незаконосъобразност на акта в частта му относно формираното задължение за лихви. Съдът е посочил, че съгласно чл. 21, ал. 1 от приложимата за разглеждания случай Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 383 от 29.12.2016 г., обн., ДВ, бр. 2 от 06.01.2017 г., таксите за водовземане са годишни и се заплащат не по-късно от 31 март на следващата година, като така уреденият краен срок за заплащане на задължението обуславя изпадането в забава при неплащане и съответно - началната дата, от която се дължи законната лихва. Следователно, според съда лихвата върху установените задължения за 2018 г. е дължима, считано от 16.02.2019 г., независимо от липсата на изрично посочване в АУПДВ на началната дата на дължимите лихви за задълженията, доколкото началната дата на периода на забава е обусловена от определения в приложимия за случая нормативен акт краен срок за плащане. Кредитирано е заключението по назначената СТЕ и в тази част, като е прието, че изчислените от вещото лице лихви върху главните задължения от началната дата, от която се дължи законна лихва, до датата на издаване на АУПДВ, са съответни на стойностите, определени в оспорения акт. В заключение е прието, че АУПДВ е законосъобразен, а подадената срещу него жалба – неоснователна. Обжалваното решение е правилно постановено. Нормите на чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "б" и ал. 6 от Закона за водите предвиждат, че за правото на използване на водите се заплаща такса за водовземане от подземни води, чиито размер, начин и ред за изчисляване и заплащане се определя с тарифа на Министерския съвет. За дължимата годишна такса за водовземане за 2016 г. е приложима Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177/24.06.2011 г., обн. ДВ бр. 50 от 01.07.2011 г. и отм. с ПМС № 383/29.12.2016 г., а за 2017 г. - Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 383/29.12.2016 г., в сила от 01.01.2017 г. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от приложимата за 2016 г. Тарифа сочи, че таксите за водовземане от повърхностни води и от подземни води се определят на база отнетия обем вода и в зависимост от целта на използване на водата. Формулата, с която се определя таксата за водовземане от подземни, включително минерални води и от повърхностни води, освен в случаите на водовземане от повърхностни води с цел електропроизводство, е посочена в чл. 8, ал. 1 от Тарифата. Според чл. 10, ал. 1, т. 2, единичният размер на таксата за водовземане от повърхностни води с цел ползване за напояване на земеделски култури, животновъдство и аквакултури е 0, 001 лв. /куб. м. Съгласно чл. 3, ал. 1 от приложимата за 2017 г. Тарифа, таксите за водовземане от повърхностни води и от подземни води се определят на базата на отнетия обем вода, целта на ползване на водите и съответните норми за водопотребление по чл. 117 а от ЗВ. Формулата, с която се определя таксата за водовземане от подземни, включително минерални води, както и от повърхностни води, освен в случаите на водовземане от повърхностни води с цел електропроизводство от водноелектрическа централа, е посочена в чл. 11, ал. 1. Според чл. 195 б, ал. 1 от ЗВ, вземанията за незаплатените такси по този закон се определят с акт за установяване на публично държавно вземане от директорите на басейнови дирекции, издаден по реда на чл. 166 от Данъчно-осигурително процесуалния кодекс. Алинея втора сочи, че актът се съставя въз основа на писмени доказателства, включващи извлечения от сметките, по които постъпват таксите; платежни и други счетоводни документи, издадени от лицата, използващи водите; покана към лицето за доброволно изпълнение и констативни протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението. При така очертания нормативен регламент, първоинстанционният съд правилно е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за писмена форма и необходимите й реквизити, както и при липса на съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Обосновани и законосъобразни са изводите на съда за наличие на законовите предпоставки за възникване на вземане за такса за водоползване в установения с административния акт размер. По делото е безспорно установено, че касаторът е титуляр на Разрешително за водоползване № 0709/12.12.2001 г. за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г., издадено от Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", съгласно което на дружеството е предоставено право на водоползване от подземен воден обект: Кватернерен водоносен хоризонт (терасата на р. Тунджа), с цел на водоползването: питейно-битово водоснабдяване на гр. Нова Загора и селища в община Нова Загора от водоснабдителна група "Червенаково", с разпределение на разрешеното водно количество денонощно до 15 552 куб. м., в съответствие с месечния график за използване на водите, срок на действие на разрешителното до 12.12.2026 г. Съдът е събрал относимите към спора доказателства, обсъдил е подробно възраженията на страните и при изяснена фактическа обстановка е формирал съответстващи на нея и на материалния закон изводи. Разпоредбата на чл. 194 от ЗВ установява заплащането на такси за водоползване, когато се осъществява на основание издадени разрешителни. Таксите за водоползване по основание са установени със закон, а начинът им на изчисляване е определен в подзаконов нормативен акт – Тарифа за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект (ДВ, бр. 65 от 8.08.2000 г., в сила от 1.01.2001 г. отм., бр. 50 от 1.07.2011 г., в сила от 1.01.2012 г.) и Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и замърсяване (ДВ, бр. 50 от 1.07.2011 г., в сила от 1.01.2012 г., отм. ДВ бр. 2 от 6.01.2017 г. в сила от 01.01.2017 г.). Тези такси, съгласно чл. 4, ал. 1 от Тарифата от 2000 г. са годишни и се внасят от титулярите на разрешителни за водоползване не по-късно от 31 януари на следващата година, а съгласно чл. 15, ал. 1 от Тарифата от 2011 г. е следвало да се заплатят не по-късно до 31 март на следващата година. При извършената проверка на експерти на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" на 19.06.2019 г. във връзка с Разрешително за водоползване № 0709/12.12.2001 г., издадено от Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", обективирана в Констативен протокол № СЛ 187/19.06.2019 г., е установено, че не е заплатена дължимата такса за водовземане за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г., която е в размер на 110 838, 72 лева, определена въз основа на представените от "ВиК – Сливен ООД" пред административния орган справки за иззети водни количества и декларация по чл. 194 б от ЗВ за 2018 г. Съгласно чл. 194 б, ал. 1 от ЗВ ежегодно към 31 януари на следващата година титулярите на разрешителни, включително на комплексни разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда, представят информация за изчисляване на дължимата такса по образец, утвърден от министъра на околната среда и водите и обявен на интернет страниците на басейновите дирекции и на Министерството на околната среда и водите. Съгласно ал. 2 Образецът по ал. 1 съдържа данните съгласно тарифата по чл. 194, ал. 6, въз основа на които се изчислява таксата. Това е сторено с подадените справки към административния орган за 2018 г. Посочените количества в тези справки са идентични със стойностите, установени като задължение с АУПДВ. Първоинстанционният съд правилно се е позовал и на извършената по делото СТЕ. Видно от заключението на вещото лице, размерът на задълженията е правилно определен въз основа на подадените от дружеството справки и декларация. Обоснованите фактически констатации на административния акт не са опровергани, а в подкрепа на жалбата не са представени доказателства, които да ги оборят с насрещно доказване. Тук е мястото да се посочи, че необосновани са и твърденията на касационния жалбоподател за наличие на противоречие между законови и подзаконови разпоредби, които са тълкувани неправилно от съда. Разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от Тарифата не противоречи на нормативен акт от по висока степен, не влиза в колизия с термини, употребени в ЗВ, нито се различава смислово от него. Поради това, че в ЗВ не съществува разпоредба, регламентираща размера на таксите за водовземане от повърхностни води, подземни води и минерални води, както и редът и начинът за тяхното изчисляване и заплащане, същите се регламентират с подзаконов нормативен акт - тарифа на Министерския съвет, като в този смисъл противоречие между подзаконови и законови разпоредби не съществува. Неоснователен е и другият касационен довод за неправилност на решението по отношение на потвърдените задължения за лихви. Съдът е изложил подробни съображения по материалноправните предпоставки за издаване на оспорения акт и обосновано е приел, че задължението за заплащане на таксите за водовземане от подземни води по чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗВ възниква по силата на закона, а не от писменото уведомяване на титуляра на разрешителното. Предвиденото в чл. 194 б, ал. 4 ЗВ задължение на директора на Басейнова дирекция за уведомяване, не е определено в закона като правопораждащ юридически факт за ликвидност и изискуемост на таксите за водовземане. Срокът за плащане на таксите е определен в относимите към периода действащи Тарифи. Нормативно определеният краен срок за заплащане на таксите, определя и момента на изпадане в забава, както законосъобразно е приел и първоинстанционният съд. Нещо повече - изрично е посочено в чл. 195 в, ал. 1 ЗВ, че невнесените в срок такси по закона се събират заедно с лихвите. С оглед гореизложеното при постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал нарушения, тъй като е приложил относимите към правния спор материалноправни разпоредби на ЗВ и е обсъдил всички събрани по делото доказателства, въз основа на които е постановил и крайния си съдебен акт. Решението като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски в размер на 3694, 12 лева за касационната инстанция, определено съгласно чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размера на адвокатските възнаграждения. По разноските пред първата инстанция Върховният административен съд не дължи произнасяне. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение,