Решение № 6944 от 9.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5487/2018 г.

Решение № 6944 от 9.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5487/2018 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на К. Стоянов против решение № 197 от 07.02.2018 г. по адм. дело № 2789/2017 г. на Административен съд – Бургас. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – Т. Атанасов, изразява становище, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените основания за отмяната му. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е подадена в законния срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд – Бургас е отхвърлил жалбата на К. Стоянов против заповед за задържане на лице рег. № 3388 зз-320/23.09.2017 г., издадена от полицейски орган - инспектор Т. Атанасов, разузнавач V степен при Пето Районно управление – Бургас, с която жалбоподателят е задържан за срок до 24 часа. Съдът правилно е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание, в съответствие с административнопроизводствените правила и материалния закон. По делото е установено, че жалбоподателят е задържан за срок до 24 часа поради постъпили данни за съпричастност и участие на лицето в телефонна измама на територията на кв. Черно море, за което има образувано досъдебно производство № 3388-255/2017 г. по описа на Пето РУ – Бургас. Жалбоподателят е задържан заедно с неговия вуйчо С. Стоянов, за когото също имало данни за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1 НК – измама, а впоследствие е бил привлечен като обвиняем. По отношение на жалбоподателя, след задържането му не е била установено участие в престъпно деяние и е бил освободен. Съдът с оглед фактическите установявания по спора, правилно е приел, че касаторът е задържан на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР - поради наличие на данни за извършено престъпление, като в акта са посочени фактическото и правно основание за задържането му. На жалбоподателя са разяснени правата и е спазена административната процедура при задържането му. Съдът обосновано е посочил, че наличието на данни по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР не изисква висок интензитет на доказуемост на инкриминираното деяние и неговия извършител, достатъчно е да съществува достоверна и обективно обоснована индиция за съпричастност на лицето към извършване на престъпление под някоя от формите, предвидени в Наказателния кодекс. Не е необходимо също като условие за законосъобразност на акта на задържане, в резултат на задържането да бъде потвърдено участието на лицето в престъплението. В този контекст, съдът правилно е приел, че в случая са били налице данни, обосноваващи преценката на полицейския орган за участие на жалбоподателя в извършването на престъпление, за чието изясняване е решил, че е необходимо да бъде задържан. Обжалваната заповед за задържане е издадена в съответствие с целта на закона, наложената принудителна административна мярка не е създала по-големи ограничения на правата на лицето от предвидените в закона с оглед обезпечаване на работата на полицейските органи по разкриване и предотвратяване на престъпленията. Действително обстоятелствата, свързани с други актове за задържане на лицето през същия период при аналогични данни, биха могли да бъдат само косвен аргумент при преценката на полицейския орган за издаване на обжалваната заповед, но това не води до извод за незаконосъобразност на акта за задържане, както правилно е счел решаващият съд. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение,