Решение № 392 от 5.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 1978/2011 г.

Решение № 392 от 5.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 1978/2011 г., II н. о., НК, докладчик съдията Теодора Стамболова С присъда № 168/19.04.11 г., постановена от ГС-София /СГС/, НО, 1 въззивен състав по В. Н. О. Х. Д. 1110/11 г., е отменена осъдителна присъда, постановена от РС-София /СРС/ на 3.11.10 г. по Н. О. Х. Д. 108/10 г. по описа на СРС, НО, 107 състав и подсъдимият Д. Н. Д. е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение за извършено от него престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1, т. 4, пр. 2 и т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 НК . Срещу така постановения съдебен акт е постъпил касационен протест от представител на СГП с оплакване за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на същия. В двете допълнения със съображения към постъпилия протест са направени уточнения за наличие на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Настоява се присъдата на СГС да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В съдебно заседание пред ВКС представителят на ВКП не поддържа протеста. Подсъдимият и неговият защитник молят атакуваният съдебен акт да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид протеста и отразените в него доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл. 347 НПК, намира за установено следното: Тъй като представителят на ВКП не поддържа прокурорския документ, сезиращ този съд, но същевременно не го оттегля, настоящата инстанция се счита задължена да вземе отношение по същия. Тя приема, че най-общо касационният протест отговаря на правилата за изготвяне на такъв, доколкото словното обосноваване на "необосноваността" на въззивната присъда в крайна сметка може да бъде изведено като касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. И това е така, тъй като видно от допълнителните съображения към протеста, се претендира некачествена оценка на събраните доказателствени материали, т. е., постановяване на атакувания съдебен акт при нарушаване правилата на чл. 13, 14 и чл. 107, ал. 5 НПК, откъдето е последвала порочно формирана съдебна воля, довела и до накърняване на материалния закон чрез постановяване на оправдателна присъда. По същество протестът е неоснователен. СГС е направил пространен и подчинен на процесуалните правила анализ на събрания в хода на цялостното производство доказателствен материал и на негова основа е стигнал до правилни изводи и по правото. В протеста не са представени съществени контрааргументи на изтъкнатите от въззивната инстанция доводи, а декларативно се изразява желание те да не бъдат възприети. Предвид това следва да се заяви, че ВКС споделя аргументацията на второстепенния съдебен състав и не намира за нужно да я повтаря детайлно. Първо, свидетелят Е. Н. е бил обвиняем в настоящото производство и тъй като делото срещу му е приключило със споразумение, по съответен процесуален ред депозираните от него в хода на досъдебното производство обяснения пред съдия, са били приобщени към годния за ценене доказателствен материал. СГС обаче е изразил сериозни доводи по отношение на неприемане на депозираното от Н. в посока на категорично установяване на авторство под формата на съизвършителство от страна на подсъдимия Д., обяснявайки подробно защо. Второ, свидетелите-полицаи никога не са твърдели, че са видели втория извършител на инкриминираната кражба, тъй като те са заловили само Н., а той им бил казал, че е бил с "Д. М". Така че от техните показания извод за авторство на престъплението от страна на дееца не е възможно да бъде направен. Наред с всичко казано от страна на въззивната инстанция, този съдебен състав желае да подчертае, че освен съобщаването на разследващия орган, че Н. е действал при извършената от него кражба с лицето "Д. М.", не са предприети никакви действия по отношение на установяване на съвпадение на Д. М. с подсъдимия Д. Д.. От доказателствата, приложени в кориците на досъдебното производство, не става ясно дали прякорът на Д. е такъв; нито дали управлява някакъв автомобил, с който Н. заявява, че са отишли да крадат; нито е проведено някакво процесуално-следствено действие, потвърждаващо обясненията на Н. с оглед авторството на другото лице, което да се установи, че е Д.. Дори не е изяснено дали Н. и Д. са в толкова топли приятелски отношения, както се твърди в прокурорския протест, че първият да се опитва да оневини втория, отричайки вече пред съда участието му. В хода на съдебното следствие набавяне на такива доказателства е невъзможно. Ето защо е състоятелно заключението на СГС за липса на потвърждаване на тезата за осъществяване на деянието от страна на Д., при неприсъствие на ясни положителни доказателствени материали в тази насока. Водим от изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение