Решение № 11402 от 2.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6624/2012 г.

Решение № 11402 от 2.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6624/2012 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производство по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Сдружение "ВВФ - Световен фонд за дивата природа, Дунавско-Карпатска програма България", срещу решение № 287 на Министерския съвет на Република България от 11.04.2012 г. за приемане на план за управление на Природен парк "Персина" (обн., ДВ, бр. 31 от 20.04.2012 г.). В жалбата и в хода на процеса, чрез процесуален представител, се правят оплаквания за незаконосъобразност на цитираното решение поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона - основания за отмяна по чл. 146, т. т. 3, 4 и 5 АПК. Сочи се, че обжалваното решение е прието в противоречие на нормите на Закона за защита на териториите (ЗЗТ) и Наредбата за разработване на планове за управление на защитени територии (Наредба за ПУ), както и при нарушение на процедурата за приемане на планове за управление. Иска се отмяна на решението и връщане на преписката на административния орган с указания за произнасяне, съобразно чл. 60, ал. 1 от ЗЗТ. Претендират се разноски. Ответникът - Министерски съвет, чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Заинтересованата страна - Министърът на околната среда и водите, чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, а по същество - за неоснователна. С обжалваното в настоящото производство решение Министерският съвет е приел плана за управление на природен парк "Персина", като в диспозитива на обжалвания административен акт е вписано, че се приема план за управление на природен парк "Персина". Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като извърши служебна проверка за валидността и законосъобразността на обжалваното решение на основанията по чл. 146, т. т. 1 - 5 АПК и като разгледа оплакванията в жалбите, намира, че не са налице основания за отмяна на административния акт по следните съображения: Основните доводи на жалбоподателя касаят силно снишаване и нарушаване на стандарта за участие на обществеността в приемането на плана за управление; приемането му от МС в противоречие с изискванията на закона за осигуряване на експертно качество, както и приемането на плана за управление в нарушение на забраните на ЗЗТ и заповедта за обявяване на защитената територия. Неоснователни са доводите на жалбоподателя за нарушение на чл. 58 от ЗЗТ. Текстът на разпоредбите урежда начина за възлагане на плановете за управление на защитени територии - от Министерството на околната среда и водите, като същите могат да се възлагат и от собствениците, общини, неправителствени организации или сдружения и други след съгласуване с министъра на околната среда и водите или с оправомощено от него длъжностно лице. Заданията за плановете за управление се утвърждават от министъра на околната среда и водите. От изложеното следва извода, че начинът на възлагането на планове за управление на територии има алтернативен, а не кумулативен характер. От доказателствата по делото е видно, че ПУ е възложен от Министъра на Околната среда и водите, както и че заданието за ПУ е утвърдено от него. Следователно е спазена разпоредбата на чл. 58 от ЗЗТ. Соченото нарушение на чл. 59 от ЗЗТ е неоснователно. Разпоредбата предвижда в процеса на разработване на планове за управление на национални и природни паркове и поддържани резервати изпълнителите организират обществени обсъждания с участието на представители на заинтересованите централни и местни органи на властта, на собствениците или на техни сдружения, на научни, академични и неправителствени организации и други. От представените по делото доказателства настоящата инстанция констатира, че покани за обществено обсъждане са били изпратени на организациите, включени в обхвата на разпоредбата - представители на министерства, областни управители, представители на общини, неправителствени организации и висши учебни заведения с което е реализиран. Неоснователни са доводите на жалбоподателя за нарушение на разпоредбите на чл. 60 от ЗЗТ относно възможността за внасяне на промени в плана. Правото на окончателна преценка за условията и режимите, които следва да включва ПУ на ПП "Персина" принадлежи на МС, който е обвързан не само от заключението на ВЕЕС, но и от получените становище от членовете на МС. Като неоснователни следва да се считат и доводите на жалбоподателя за либерализиране на режима за строителство в ПУ с оглед разпоредбата на чл. 56, т. 2. Режимите по ЗЗТ, заповедта за обявяване и ПУ се реализират самостоятелно и проверката за допустимост на строителство се прави с оглед йерархията на актовете. Предвид изложеното, жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на спора в полза на Министерски съвет и министерство на околната среда и водите следва да бъдат присъдени и направените по делото разноски. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,