Решение № 15589 от 17.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7618/2010 г.

Решение № 15589 от 17.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7618/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Койчо Тенев Коев от гр. Стара Загора против решение № 4425/06.04.2010 г., постановено по адм. дело № 14848/2009 г. по описа на ВАС, тричленен състав, с което е отхвърлено оспорването на Заповед № ЛС-05-53/16.10.2009 г. на министъра на правосъдието, с която, на основание чл. 89, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 2, вр. чл. 21, ал. 1 и ал. 2, чл. 22 и чл. 24, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение като и. д. началник отдел "Обществени поръчки" (ООП), дирекция "Инвестиции, обществени поръчки, управление на собствеността и стопанските дейности" (ДИОПУССД) в Министерство на правосъдието. Твърди се, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което оспорената заповед бъде отменена. Ответникът - Министърът на правосъдието, редовно призован, чрез процесуалния си представител ангажира писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение Върховният административен съд, тричленен състав е отхвърлил като неоснователно оспорването от Койчо Тенев Коев на Заповед № ЛС-05-53/16.10.2009 г. на министъра на правосъдието, с която, на основание чл. 89, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 2, вр. чл. 21, ал. 1 и ал. 2, чл. 22 и чл. 24, ал. 1 от ЗДСл. му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение като и. д. началник отдел "Обществени поръчки", дирекция "Инвестиции, обществени поръчки, управление на собствеността и стопанските дейности" в Министерство на правосъдието. За да постанови този резултат, съдът е приел, че жалбоподателят е нарушил служебните си задължения, като не е организирал дейността по съхранение на досиетата по проведените процедури по обществени поръчки, не е въвел ред и организация на работата в отдела, ръководен от него, не е предоставил на одитния екип за проверка две досиета, включени в предоставената от него справка и не е представил 20 досиета на обществени поръчки, изискани от Сметната палата. Изложени са мотиви, че дисциплинарното производство е образувано и проведено в съответствие със ЗДСл. и при провеждането му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Крайният извод на съда е, че оспорената заповед е законосъобразна. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд намира така постановеното решение за правилно, като изцяло споделя изложените правни изводи в него. Административнопроизводствените правила при налагане на дисциплинарни наказания са визирани в нормата на чл. 93 от ЗДСл., която съдържа изброяване на задължителните за административния орган процедурни действия, които в съвкупност представляват производството за налагане на дисциплинарни наказания. Редакцията на нормативния текст води до извода, че е дължимо те да бъдат извършени с възможност за алтернативно прилагане на някои от тях. Изслушването на държавния служител или определянето на срок за изготвяне на писмените му обяснения са действия на наказващия орган, които са предвидени като гаранция за обективното провеждане на дисциплинарното производство, така че в най-голяма степен да бъде предотвратена възможността за съществено увреждане на законни права и интереси на дисциплинарноотговорните лица. Целта на закона е да бъде предоставена възможност на държавния служител за защита на законните му права и интереси. ЗДСл. е предоставил на служителя, спрямо когото е образувано дисциплинарно производство две възможности за защита, като задължение на наказващия орган е да създаде условия за тяхното реализиране. Право на служителя е да се възползва от тях или не, докато за административния орган остава задължението да осигури тези възможности. По делото е установено по категоричен начин, и страните не спорят, че от служителя са дадени писмени обяснения, именовани становища, заведени под рег. инд. № 91-00-117/09/07.10.2009 г. и рег. инд. № 91-00-117/09/08.10.2009 г. и допълнително такова, както и че на 07.10.2009 г. същият е изслушан от министъра. Видно от събраните по делото доказателства, Коев е уведомен за откритата процедура за ангажиране на дисциплинарната му отговорност, запознат е с образуваното дисциплинарно дело и е изслушан от дисциплинарния съвет/състав, като е представил и свое становище рег. инд. № 91-00-117/09/07.10.2009 г. Изложеното налага извода, че при издаване на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на дисциплинарнопроизводствените правила. Спазена е разпоредбата на чл. 93, ал. 1 ЗДСл., според която дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. Обясненията на Коев са приложени по делото и взети пред вид от административнонаказващия орган. Разпоредбата на чл. 93, ал. 1 ЗДСл. е предвидила това изискване именно с цел наказваният държавен служител да може чрез писмени обяснения да защити правата си, да изложи своята теза, което да бъде взето пред вид от дисциплинарнонаказващият орган. След като писмените обяснения на служителя са обсъждани от дисциплинарнонаказващия орган, то целта на разпоредбата на чл. 93, ал. 1 ЗДСл. е постигната и не е налице допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Следва да бъде отбелязано, че заповедта е издадена от компетентния съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗДСл. орган, който е органът по назначаване. Спазена е предвидената в чл. 97, ал. 1 ЗДСл. писмена форма за издаването на акта и са изложени мотиви. Заповедта съдържа предвидените в цитираната разпоредба реквизити. Заповедта съответства и на материалния закон, тъй като са осъществени релевантните факти, с настъпването на които правната норма свързва определени правни последици. Извършеното от Коев правилно е квалифицирано като виновно нарушение на служебни задължения по смисъла на чл. 89, ал. 1 ЗДСл., изразяващо се в тяхното неизпълнение. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗДСл. държавният служител е длъжен да изпълнява задълженията си точно, добросъвестно и безпристрастно в съответствие със законите на страната и устройствения правилник на съответната администрация, а чл. 22 от същия закон предвижда, че държавния служител е длъжен активно да подпомага и съдейства на органите на държавната власт при осъществяване на техните правомощия, както и да изпълнява законосъобразните актове и заповеди на по-горестоящите органи и държавни служители - чл. 24. Невръчването на длъжностната характеристика не освобождава държавния служител от задълженията които има, които са му били служебно известни и са относими към работата на отдела, на който той е назначен за и. д. началник. В административния акт са изложени подробни мотиви, включително и относно основанията по чл. 91, ал. 1 от ЗДСл., поради което неизлагането на подробни мотиви по тези обстоятелства в обжалваното решение не съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Видно от протокола от с. з., проведено на 10.03.2010 г., касационният жалбоподател и неговия пълномощник не са направили доказателствени искания и не са представени доказателства. Процесуалното бездействие на касационния жалбоподател в хода на съдебното производство относно ангажирането на необходимите доказателства за доказване на тезите му, не дава основание да се приеме, че е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила от съда, като се е произнесъл въз основа на събраните по делото доказателства, съгласно чл. 168, ал. 1 АПК. От представените доказателства по административната преписка не се констатират допуснати съществени нарушения, които да опорочават решението на дисциплинарния състав. Съставът му е съобразен със заповедите на МП и в него не е участвало неоторизирано лице. Не са ангажирани доказателства, че са допуснати нарушения по чл. 95, ал. 3 ЗДСл. при определяне на новите членове на дисциплинарния съвет. Освен това касационният жалбоподател не е направил такива възражения в хода на дисциплинарното производство и не е направил отвод на някой от членовете. Като е достигнал до същият извод ВАС, тричленен състав е постановил решението си при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон. По изложените съображения, Върховният административен съд, петчленен състав намира, че не са налице касационните основания за отмяна на обжалваното решение. Разноски в полза на министерство на правосъдието не следва да бъдат присъждани, тъй като не са представени доказателства за направени такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав