Решение № 99 от 16.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6443/2007 г.

Решение № 99 от 16.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6443/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на адв. Г. Б. на М. Д. К.,Г. К. К. и М. К. К. всички от гр. С. срещу въззивно решение № 358/20.08.2007 г. на Окръжен съд - Б. по гр. д. № 335/2007 г., потвърждаващо решение № 276/28.02.2007 г. на Районен съд-гр. Сандански по гр. д. № 515/2004 г.в частта, с която е признато за установено по отношение на М. И. А. и А. Д. К., че М. Д. К.,Г. К. К. и М. К. К. не са собственици по наследство от К. Г. К. - б. ж.на гр. С. на нива/лозе/с площ от 1,104 дка, находяща се в м."Н", землището на гр. С. и съставляваща имот с № 0* по картата на землището, при съседи: имот № 0*, имот № 0*, имот № 0* и имот № 0*. В касационната жалба са повторени доводите развити във въззивната жалба, на които въззивният съд е отговорил мотивирано, под формата на касационни доводи -за необоснованост и неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и на съществените процесуални правила - касационни основания по чл. 218б ал. 1 б. "в" ГПК, както и за недопустимост на отрицателния установителен иск, предвид прекратяване на производството по установителния иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, който е преюдициален по отношение на иска по чл. 97, ал. 1 ГПК. Твърди се, че въззивният съд не е взел отношение по направените доводи в писмените бележки за допуснатото по реда на чл. 116 ГПК изменение на иска. А по съществото на спора се поддържа, че ищците не са доказали наследодателят им да е бил собственик на спорния имот, поради което и позитивното решение на ОСЗГ в тяхна полза е незаконосъобразно, а представените от доверителите му доказателства за право на собственост на наследодателя им имат по-голяма доказателствена стойност. Иска се отмяната му и прекратяване на производството, поради недопустимост. Ответниците в производството - М. И. А. и А. Д. К., чрез пълномощника си адв. Е. П. оспорват жалбата, като неоснователна по съображения подробно изложени в писмени бележки и молят решението, като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК (отм.). Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. При служебно извършената проверка касационната инстанция не откри пороци, водещи до нищожност или недопустимост на обжалваното решение. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че отрицателния установителен иск е допустим, тъй като е обусловен от разрешаването на преюдициалния спор за принадлежността на правото на собственост към образуването на ТКЗС и не следва да се отрича правния интерес на ищците при защита правото им на собственост в по-ограничен обем, позовавайки се на своето определение от 20.03.2006 г.постановено по ч.гр. д. № 166/06 г., поради което не е обсъждал отново въпроса. Тъй като спорът за материално право по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ между страните е възникнал пред ПК, прието е, че органът е действал незаконосъобразно като е възстановил правото на собственост в реални граници и на двете страни, преди спорът да бъде разрешен по съдебен ред. Отчитайки доказателствената тежест на ответника за установяване на фактите от които черпи права е приел, че не е доказано придобивното основание на наследодателя им към момента на кооперирането, тъй като молбата на З. Д. до УС на ТКЗС гр. С., в която е заявила, че през пролетта на 1958 г. е продала 1 дка лозе в м."Н" на К. К. Х. не може да служи за установяване на начало на давностно владение на наследодателя им в хипотезата на чл. 12, ал. 7 ЗСПЗЗ, още повече, че Д. е внесла процесната земя при влизането й в ТКЗС и той не е бил негов владелец. Позитивното им решение на ПК е непротивопоставимо на ищците. Решението е правилно. Изводите на въззивния съд, че иска е допустим и е налице правен интерес за ищците от водене на настоящия спор са законосъобразни. Съгласно разпоредбата на чл. 97, ал. 1 ГПК всеки може да предяви иск за установяване на съществуването или несъществуването на едно правоотношение или право, ако има интерес от това. Ответникът по установителния иск се определя също от интереса по този иск. Поначало като ответник по установителния иск следва да бъде конституирано онова лице, което с поведението си неоснователно оспорва правото на ищците и е предизвикало правния спор. Предмет на иска в настоящия случай е отричаното от ищците право на собственост на ответниците върху процесния недвижим имот. Налице е правен интерес за ищците от предявяване на отрицателен установителен иск, с цел да получат съдебна защита на признатите им с решението на поземлената комисия права, защото единствено от тяхната преценката зависи в какъв обем да потърсят искова защита. Вярно е, че ако предявят положителен установителен иск, ищците биха получили по-пълна по обем защита, но те биха могли да се задоволят и с по-малка по обем, но ефикасна защита на признатите им с позитивното решение права, а именно съдебно отречено правото на собственост, претендирано от ответниците. Въззивната инстанция е втора по съществото на спора, сама изгражда фактическите и правни изводи и съпоставя своя краен извод с този на първата инстанция, като се съобразява с пределите - обективни и субективни в предмета на жалбата, поради което не е изложила мотиви на довода наведен от процесуалния представител на касаторите едва в писмената му защита. Въведените касационни оплаквания за необоснованост на обжалвания съдебен акт и постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила са неоснователни. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната цялост, отчел е доказателствената тежест на ответниците-касатори и е формирал обосновани изводи за релевантните факти по спорното правоотношение, а именно липсата на придобивно основание за ответниците - касатори. Разпоредбата на чл. 12, ал. 7 ЗСПЗЗ урежда случаите, когато придобивната давност е започнала да тече в полза на владелеца на земеделската земя, който основава владението си на писмен договор, доброволна делба или друг писмен документ. Законът има предвид двустранен писмен документ, чрез който се предава владението върху имота, като основание, на което владелецът започва да упражнява фактическа власт върху имота с намерение да го придобие. Не е представен частен писмен договор за продажба, на който се позовават касаторите-ответници, а молбата на З. Д. до ТКЗС съдържаща едностранното твърдение за продажба на процесния имот на наследодателя на ответниците не е основание за признаване собственически права върху имота, респ. основание за владение и начален момент за придобивна давност започнала да тече в полза на владелеца по смисъла на чл. 12, ал. 7 ЗСПЗЗ. Опис - декларацията на лицето З. Д. за внасяне на имот, представляващ лозе с площ от 1 дка в м."Н"и заявлението - декларация за влизане в ТКЗС не представляват доказателства по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ удостоверяващи правото на собственост на наследодателя на ответниците - касатори. Правилни са и формираните изводи, че позитивното решение на ПК в полза на ответниците е непротивопоставимо на ищците, тъй като този орган е действал незаконосъобразно, при развилия се пред него и не приключил по съдебен ред спор за материално право между страните. Касаторите не могат да се позоват и на наследяване, като производен способ за придобиване право на собственост, защото то предпоставя наследодателя им да е собственик. Разсъжденията на касаторите относно мотива на ищците да не предявят положителен установителен иск, а именно правната стойност на завещанието от 1981 г., направено от М. Д. не следва да бъдат обсъждани, защото предмет на спора е установяване на тяхното право на собственост. Тъй като не са налице релевираните пороци на въззивното решение по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.), касационната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение - в сила. Разноски не се търсят. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,