Решение № 21 от 7.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 89/2021 г.

Решение № 21 от 7.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 89/2021 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Боян Балевски Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на М. Т. Г. и Е. Н. Г., наследници на починалия в хода на процеса ищец Н. Х. Г. ЕГН: [ЕГН], срещу решение № 3578/18.06.2020 г. по гр. д. № 426/2020 на СГС, Втори Б състав, с което е потвърдено решение № 183645 от 04.08.2019 на Софийски районен съд по гр. д. № 9566/2019 г., в частта, с която е бил отхвърлен искът на наследодателя им срещу ЗАД "Армеец" АД-София за присъждане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл. 432, ал. 1 от КЗ за разликата между 6 000 лева и 20 000 лева, за претърпени болки и страдания от телесни увреждания в следствие на настъпило на 02.02.2018 г. пътно-транспортно произшествие /ПТП /, както и за законната лихва върху сумата, считано от 10.05.2018 г. до окончателното плащане. Претендира се и възнаграждение за процесуално представителство по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение: необоснованост и незакосъобразност/ неправилно приложение на материалния закон - чл. 52 ЗЗД, относно определяне по справедливост на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Твърди се, че приетият от съда размер не съответства на интензивността и продължителността на претърпените, вследствие на процесното ПТП, болки и страдания на пострадалия, нито на последиците от психическо естество. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на иска изцяло-до пълнопредявения размер от 20 000 лева, ведно със законните последици. Ответникът по касационната жалба не депозира отговор на същата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 5 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. Постановеното първоинстанционно решение е влязло в сила в осъдителната част и се ползва със СПН относно механизма на ПТП, виновното противоправно деяние на водача на МПС, причинени телесни увреждания на ищцата и причинната връзка между последните. Въззивният съд е приел, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключенията на приетите по делото САТЕ и СМЕ, се установява наличието на фактическите обстоятелства, съставляващи основание на предявените искови претенции по чл. 432, ал. 1 КЗ, а именно - реализирано застрахователно събитие - ПТП на 02.02.2018 г. около 13: 00 часа на [улица]в [населено място], по вина на водача на товарен автомобил "Рено Канго", рег. СА 1907 ХС А. И., при което е пострадал пешеходеца Н. Х. Г.. Установен е механизмът на настъпване на ПТП- водачът на товарния автомобил "Рено Канго" предприел маневра за движение на заден ход по [улица], с посока от [улица]към [улица]в нарушение на правилата на чл. 40 ЗДвП, предвиждащ, че преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, както и че по време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности. Вследствие на това на Н. Х. Г. са причинени травматични увреждания. Установено е, че отговорността на водача на товарния автомобил е бил застрахован при ответното дружество по застраховка "Гражданска отговорност" с валидно застрахователно покритие към датата на произшествието; претърпени от първоначалния ищец неимуществени вреди и причинно-следствената им връзка с процесното събитие. Относно претендираните неимуществени вреди по делото са приети заключения на СМЕ и са събрани гласни доказателства: Вещото лице, изготвило СМЕ, дава констатации, че получените от пострадалия травматични увреждания са: мозъчно сътресение със загуба на съзнание; две разкъсно-контузни рани в лицевата област; посттравматичен стрес, интензивни болки и страдания непосредствено след инцидента. Установено е чрез СМЕ и показанията на разпитания свидетел, че състоянието на пострадалия се е стабилизирало и подобрило за около един месец, макар все още да имал оплаквания от безсъние, напрегнатост, болки по хода на гръбнака, особено в лумбалната област, както и болки и скованост в долните крайници. Налице били остатъчни видими следи – цикатрикси от проведените реконструктивни операции на лицето, като белезите по лицето са избледнели, фини и се сливат с естествените бръчки на лицето на ищеца, поради което се забелязват само при нарочно вглеждане отблизо. От констатациите на експерта по СМЕ е установено, че появилите се при пострадалия признаци на заболяването "Паркинсонов синдром" не се намират в причинно-следствена връзка с получения удар при процесното ПТП. От приетите 2 бр. епикризи издадени от МБАЛ "С. Н. " [населено място] на 30.07.2019 г. и 16.09.2019 г. не се установяват изложените във въззивната жалба фактически твърдения за настъпило влошаване на здравословното състояние на пострадалия /ексцес/ изразяващо се в причиняване на заболяване "Алцхаймер" в резултат на ПТП и травмите от него. Въззивният съд е счел, че сочените твърдения като направени за първи път пред въззивната инстанция не са част от предмета на спора и по тях съдът не дължи произнасяне. Изложил е съображения, че при установено влошаване на здравословното състояние на пострадалия, каквото в случая се твърди да е налице, е на разположение друг път на защита указан в чл. 51, ал. 3 ЗЗД доколкото сочените неимуществени вреди се явяват новонастъпили такива при положително установяване, че същите пряка и непосредствена последица от деликта, за които не е определено от съда обезщетение. С изложеното и искът е счетен за основателен до размера от 6 000 лева-обезщетение за неимуществени вреди, като за остатъка до пълнопредявения размер от 20 000 лева е отхвърлен. С определение № 60535 от 04.11.2021 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по въпроса за критериите при определяне по справедливост на обезщетение за неимуществени вреди/болки и страдания, с оглед противоречие в отговора на въпроса от страна на въззивния съд със задължителната практика на ВКС- ППВС 4/68. По отговора на правния въпрос и основателността на касационната жалба: Касационната жалба е основателна. Основателно е оплакването в касационната жалба за неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон- разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Съгласно т. 11 от ППВС 4/68 при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, както и значението им за размера на вредите. В случая, въззивният съд, не е отчел в достатъчна степен тежестта на болките и страданията, които са понесени от пострадалия Н. Х. Г., вследствие на виновно причиненото ПТП, включително мозъчно сътресение със загуба на съзнание и наличните остатъчни явления: пострадалият е продължавал да се оплаква от болки в гръбнака, безсъние, напрегнатост и болки и скованост на долните крайници. При това положение и с оглед възрастта на пострадалия към датата на настъпване на процесното ПТП / почти 68 години/, настоящият състав на ВКС счита, че общият размер на обезщетението за конкретните неимуществени вреди на ищеца възлиза на 12 000 лева, поради което и решението в обжалваната отхвърлителна част следва да се отмени частично като неправилно и съответно- прекият иск срещу застрахователя да се уважи като се присъдят още 6 000 лева. Върху обезщетението се дължи и законната лихва от 10.05.2018 г. до окончателното плащане. С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваното въззивно решение следва да се отмени в обжалваната част, съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК и тъй като не се налага събиране на нови доказателства, ВКС е длъжен да се произнесе по същество на спора. По отношение на разноските: Ответникът по касация следва да заплати припадащата се част от внесената от касатора държавна такса-280 лева, съобразно уважената от ВКС част от иска, т. е. -в размер на 120 лева, както и 341, 49 лева- възнаграждение за процесуална защита в касационната инстанция в полза на адв. Я. С. от САК, определено на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв във вр. с НМРАВ, съобразно уважената от ВКС част от претенцията. Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 3578/18.06.2020 г. по гр. д. № 426/2020 на СГС, Втори Б състав, с което е потвърдено решение № 183645 от 04.08.2019 на Софийски районен съд по гр. д. № 9566/2019 г., в частта, с която е бил отхвърлен искът на М. Т. Г. [ЕГН] и Е. Н. Г. ЕГН: [ЕГН], наследници на починалия в хода на процеса ищец Н. Х. Г. ЕГН: [ЕГН], срещу ЗАД "Армеец" АД-София за присъждане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл. 432, ал. 1 от КЗ за разликата между 6 000 лева и 12 000 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ЗАД "Армеец"АД-София ЕИК[ЕИК] да заплати на М. Т. Г. [ЕГН] и Е. Н. Г. ЕГН: [ЕГН], наследници на починалия в хода на процеса ищец Н. Х. Г. ЕГН: [ЕГН] сумата от още 6 000-шест хиляди лева, общо на двете, ведно със законната лихва върху тази сума от 10.05.2018 г. до окончателното плащане. ОСЪЖДА ЗАД"АРМЕЕЦ"АД-София ЕИК[ЕИК] да заплати 341, 49 лева- възнаграждение за процесуална защита в касационната инстанция, в полза на адв. Я. С. от САК, определено на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв във вр. с НМРАВ, съобразно уважената от ВКС част от претенцията. ОСЪЖДА ЗАД "Армеец"АД-София ЕИК[ЕИК] да заплати на М. Т. Г. [ЕГН] и Е. Н. Г. ЕГН: [ЕГН] разноските пред настоящата инстанция в размер на 120 лева, съобразно уважената от ВКС част от иска. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3578/18.06.2020 г. по гр. д. № 426/2020 на СГС, Втори Б състав в останалата част. Решението е окончателно.