Решение № 12402 от 3.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6854/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на В. Х. А., от гр. Свиленград, срещу решение 3798/15.04.2025 г., постановено по адм. дело 728/2024 г. по описа на Административен съд Хасково в частта, отхвърляща оспорването срещу ревизионен акт (РА) Р-16002623003914-091-001/14.05.2024 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) Пловдив, потвърден с решение 314/12.07.2024 г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) Пловдив при Централно управление (ЦУ) на НАП и в частта на присъдените разноски в полза на НАП. В отменителната му част съдебното решение е влязло в сила и не е предмет на касационен контрол. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът изразява несъгласие със съдебните изводи и констатациите на органите по приходите за извършване на ревизията по реда на чл. 122 и сл. ДОПК. Твърди че решаващият съд не е обсъдил надлежно възраженията за неправилно определяне на данъчната основа за ревизираните периоди. В тази насока изтъква, че допуснатите грешки и противоречия в РА и ревизионния доклад водят до абсолютна неяснота в мотивите за издаването на акта, представляващо основание за неговата нищожност. Отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение и при условията на евентуалност, РА да бъде отменен или делото се върне на административния съд с указания за ново разглеждане. В проведеното съдебно заседание на 19.11.2025 г. касаторът, редовно призован, не се представлява и не взема становище по хода на делото. Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк. Мехмед, я оспорва като неоснователна по съображения в писмено становище от 03.06.2025 г. и молба по хода на делото. Моли съдебното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, при което в полза на ответника се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност при претендирано адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба със становище за отсъствие на наведените в нея отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, Осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението на заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея в съответната част и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд Хасково е бил РА Р-16002623003914-091-001/14.05.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден и изменен с решение 314/12.07.2024 г. на директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, в частта на определените на В. А. по реда на чл. 122 и сл. ДОПК допълнителни задължения за данък върху общата годишна данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2019 г. в размер на 1 138 лв. - главница и законна лихва в размер на 607,86 лв., за 2020 г. в размер на 1 552 лв. главница и 640,26 лв. лихви, за 2021 г. в размер на 1 262 лв. главница и 404,79 лв. лихви; вноски за ДОО за 2019 г. в размер на 1 383,06 лв. главница и 689,71 лв. лихви, за 2020 г. в размер на 2 604,06 лв. главница и 979,25 лв. лихви, за 2021 г. в размер на 1 347,15 лв. главница и 414,34 лв. лихви; вноски за ЗО за 2019 г. в размер на 747,60 лв. главница и 350,07 лв. лихви, за 2020 г. в размер на 1 407,60 лв. главница и 529,35 лв. лихви, за 2021 г. в размер на 728,19 лв. главница и 223,96 лв. лихви; вноски за ДЗПО-УПФ за 2019 г. в размер на 2 597,91 лв. главница и 1 272,77 лв. лихви, за 2020 г. в размер на 879,75 лв. главница и 330,84 лв. лихви, за 2021 г. в размер на 455,12 лв. главница и 140,02 лв. лихви. По фактите съдът е установил, че ревизионното производство със съответния предметен обхват е възложено със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) Р-16002623003914-020-001/03.07.2023 г., изменена впоследствие със ЗИЗВР Р-16002623003914-020-002/09.10.2023 г. и ЗИЗВР Р-16002623003914-020-003/09.11.2023 г. След анализ на информацията и събраните доказателства за доходите и имуществото на ревизираното лице от органите по приходите са констатирани основания по чл. 122, ал. 1 ДОПК за провеждане на ревизията, изразяващи се в неподаване на данъчни декларации до започване на съответното производство - т. 1, наличие на данни за укрити приходи или доходи - т. 2 и липса или повреда до степен негодна за ползване на необходимата документация за установяване основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурително вноски. За тези обстоятелства в хода на ревизията на 09.10.2023 г. на В. А. са връчени уведомление по чл. 124, ал. 1 ДОПК и искане за представяне на обяснения и документи, чрез които е бил надлежно информиран, че производството е по особения ред на облагане на доходите съгласно чл. 122 - чл. 124а ДОПК. Предложенията за установяване на задължения са обективирани в РД Р-16002623003914-092-001/16.04.2024 г. По искане на жалбоподателя по делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), чието заключение е приобщено като част от доказателствения материал в с.з. на 20.03.2025 г. Констатациите и отговорите на вещото лице Дайлерян са дадени в решението и са обсъдени в мотивите по същество. От правна страна административният съд е приел жалбата за допустима и след извършена проверка по реда на чл. 160, ал. 2 ДОПК е потвърдил възлагането на ревизията и издаването на РА от компетентни органи по приходите. Изготвените ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са съставени като електронни документи и са подписани от издателите с валидни квалифицирани електронни подписи при спазване на изискванията за форма и съдържание. При проверката не са намерени допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на акта. В отхвърлителната част на решението съдът е достигнал до крайно заключение за неоснователност на жалбата след преценка на фактите и събраните доказателства. Съгласно изяснената фактическа обстановка по делото, през ревизираните периоди В. А. е упражнявал свободна професия като адвокат и не е подал годишни данъчни декларации по чл. 50 ЗДДФЛ по нормативно установения в чл. 53, ал. 7 ЗДДФЛ електронен път за реализираните доходи от дейността. В тази връзка съдът е уточнил още, че жалбоподателят не е подал и тримесечни декларации по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 ЗКПО (обр. 4001), декларации обр. 1 и обр. 6 за дължимите осигурителни вноски за периода от 01.01.2019 г. до 31.05.2023 г. Отделно от изложеното, от него са били изискани, но не са представени договорите за правна помощ, фактури и платежни документи относно получени доходи и разходи. Направен е извод, че постъпилите отговори от Агенцията по вписванията, Бюрото за правна помощ и редица съдилища (ВАС, ВКС, Административен съд Хасково, Окръжен съд Хасково, Апелативен съд Пловдив, Районен съд - Димитровград, Районен съд Харманли, Районен съд Свиленград), представляват данни за укриване на приходи/доходи от данъчно облагане. На следващо място в мотивите са обсъдени възраженията на жалбоподателя, че не е получил суми от конкретни физически и юридически лица - Сталев и сие ЕООД, Стройбилд ЕООД, Тера Реал ЕООД, М. Ч., Г. Г. Й. и др. Договорите за правна защита и съдействие са подписани от лицата и като частни документи следва да бъдат ценени, доколкото не са оспорени по реда на чл. 193 ГПК във вр. с § 2 ДР ДОПК. Ангажираните доказателствени средства в хода на съдебното производство не опровергават изводите на приходните органи относно обстоятелствата по чл. 122, ал. 1 ДОПК и начина на формиране на данъчната основа и дължимия данък. Извършената съпоставка между процесния РА и ССЕ е довела до потвърждаването му като правилен по отношение на установените задължения за ЗОВ при съответното приложение на чл. 124а ДОПК. Обжалваното решение на Административен съд Хасково е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са оплакванията на касатора допуснати фрапиращи технически грешки, неправилни изчисления и противоречия в РА и РД към него, водещи до нищожност. Административният съд е разгледал последователно и правилно е отхвърлил всеки един от доводите в тази насока. Обоснован се явява съдебният извод, че РД от 16.04.2024 г. и РА от 14.05.2024 г. отговарят на изискванията по чл. 117, ал. 2 ДОПК, респективно чл. 120, ал. 1 и ал. 2 ДОПК, тъй като са издадени от компетентни органи по приходите в предписаната от закона писмена форма, както и с необходимото съдържание, от което стават ясни фактическите и правни основания. Наведеното твърдение от касатора би могло да представлява порок, който е основание за нищожност, но само когато е толкова съществен, че практически се приравнява на липсата на форма и оттам на липсата на волеизявление, което в случая категорично не е налице. Всички останали несъответствия на административния акт са основания за неговата отмяна като незаконосъобразен, но не и за обявяването му за нищожен. При разрешаването на главния въпрос, свързан със законосъобразността на установените с РА допълнителни задължения за данък върху общата годишна данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ и ЗОВ, не са допуснати наведените с касационната жалба пороци. Аргументите на жалбоподателя, релевантните факти и ангажираните доказателства в хода на делото са взети предвид при постановяване на решението за отхвърляне на оспорването на В. А. в съответната част. Извършената касационна проверка сочи, че доказателствената тежест е разпределена правилно от съда съгласно оборимата презумпция на чл. 124, ал. 2 във вр. с чл. 124а ДОПК, при което крайните му изводи са верни и правно издържани. В хода на съдебния процес жалбоподателят не е отрекъл установените от органите по приходите данни във връзка с упражняването на свободната професия през периода от 2019 г. до 2021 г. и неподаването на ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за ревизираните данъчни периоди по реда на чл. 53, ал. 7 ЗДДФЛ - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г. В касационната жалба не са развити различни съображения, налагащи критична оценка на установените факти и изводите на първостепенния съд. Основният аргумент по същество е, че съдът си е послужил с недопустими предположения относно размера на реализирания доход от А.. Изявленията в края на стр. 1 от КЖ не могат да бъдат квалифицирани като отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Настоящият състав споделя заключенията на решаващия съд за наличие на визираните в РА хипотези по чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 5 ДОПК. В случая е установено не само неспазването на задължението за подаване на ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за 2019 г., 2020 г. и 2021 г., но и на тримесечните декларации по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 ЗКПО (обр. 4001), което не се отбелязва от касатора. Конкретни доводи липсват и по отношение на резултатите от извършените проверки от ревизиращия екип и получените данни от Бюрото за правна помощ и изброените по-горе съдилища. Отказът на задълженото лице да представи изисканата му първична документация препятства обективното определяне на основите за облагане с данъци и осигуровки по общия законов ред. Заключението по ССЕ е преценено съгласно привилото на чл. 202 ГПК във вр. с § 2 ДР ДОПК. Чрез него жалбоподателят не е установил благоприятните за него факти в подкрепа на твърденията си и не е оборил презумцията по чл. 124, ал. 2 ДОПК. Крайното заключение на решаващия съд относно точните размери на дължимите ЗОВ се споделя, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК, следва да бъде направено препращане към съдебните мотиви, довели до отхвърляне на жалбата срещу процесния РА в тази част на спора. След проверка на заявените касационни пороци и служебна за приложението на материалния закон, настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК, следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и с оглед своевременната претенция от процесуалния представител на ответника, на НАП се дължат разноски в размер на 2 130 лв. за юрисконсултско възнаграждение в настоящата инстанция, определено на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК. Неоснователно е възражението за прекомерност на дължимите разноски предвид обема на извършената от юрисконсулта работа. В писменото становище на юрисконсулта е изразена аргументирана позиция по всички релевирани касационни оплаквания. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,