Решение № 6276 от 15.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11371/2017 г.

ВАСVIII отделение15.05.2018 г.докладчик Петя Желева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5166/7.08.2017 г., постановено по адм. дело № 2028/2017 г. по описа на Административния съд - С. град. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 6276 от 15.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11371/2017 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Център за обучение и квалификация" ООД - гр. П., подадена чрез пълномощник адв. А. А. срещу Решение № 5166/7.08.2017 г., постановено по адм. дело № 2028/2017 г. по описа на Административния съд - С. град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № F282515/31.01.2017 г., издадена от и. д. директор на Дирекция "Контрол" в ТД на НАП - С.. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, като са изложени доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че съдът е постановил решението при неправилно установена фактическа обстановка, тъй като по делото било установено, че сумата от 150 лева, платена от проверяващите органи при контролна покупка, за която не е издаден фискален бон не е платена на служител на дружеството, а на друго лице - Д. Р. - Кръстева, намиращо се на същия адрес, която е приела сумата по настояване на проверяващите, за да я предаде на "Център за обучение и квалификация" ООД - гр. П.. Обосновава се извод за недоказано нарушение и незаконосъобразност на издадената ПАМ. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени решението на Административния съд - С. град и реши спора по същество, като отмени издадената заповед. В съдебно заседание са представени за сведение решение на Радомирски районен съд, с което е отменено НП, издадено на "Център за обучение и квалификация" ООД - гр. П. за същото нарушение, както и решение на Административен съд - П., с което решението на Радомирския районен съд е оставено в сила. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - С., чрез юрк. Раева оспорва жалбата и моли съдът да остави в сила оспореното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, намира жалбата процесуално допустима, а разгледана по съществото за неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административния съд - С. град (АССГ) е била Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № F282515/31.01.2017 г., издадена от и. д. директор на Дирекция "Контрол" в ТД на НАП - С., с която на "Център за обучение и квалификация" ООД на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "запечатване на търговски обект" - офис - училища "Европа", находящ се в гр. Р., ул. "Дупнишка", стопанисван от "Център за обучение и квалификация" ООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. С обжалваното решение на АССГ е отхвърлил жалбата на "Център за обучение и квалификация" ООД срещу Заповедта за налагане на ПАМ и осъдил дружеството да заплати разноски на ТД на НАП - С. в размер на 100 лева. Приел е, че заповедта е издадена от компетентен орган, при надлежно упълномощаване, в предписаната от закона форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. При преценка за съответствието на заповедта с материалния закон, АССГ е приел за установено, че при извършена проверка на 15.11.2016 г. в 10:15 часа на офис - училища "Европа", находящ се в гр. Р., ул. "Дупнишка", стопанисван от "Център за обучение и квалификация" ООД е установено, че при извършена контролна покупка преди легитимация на контролните органи на услуга (курс по английски език) на стойност 150,00 лв., заплатени в брой от проверяващите, не е издадена фискална касова бележка от регистрираното в обекта ФУ или касова бележка от кочан. Била издадена единствено квитанция № 204 от Д. К. - приела плащането. Посочил е, че наличието или отсъствието на виновно поведение от страна на служители на дружеството не е елемент от фактическия състав, обуславящ прилагането на принудителната административна мярка, поради което то се явява ирелеватно за делото. Въз основа на протокола за извършена проверка, съдът е приел, че в проверения обект е налице фискално устройство, регистрирано на "Център за обучение и квалификация" ООД, поради което не кредитирал показанията на свидетелката Кръстева, че проверката е извършена в офис на дружество, различно от "Център за обучение и квалификация" ООД. Освен това приел, че самата свидетелка Д. К. приела плащането на сумата от 150 лева в хода на проверката не е заявила, че не е служител на проверяваното дружество, а обстоятелството, че е обслужило клиенти от името на "Център за обучение и квалификация" ООД, чиито служител не е, е ирелевантно за спора и не може да обоснове незаконосъобразност на оспорената ПАМ. При тези факти, съдът е приел, че административният орган, действащ при обвързана компетентност, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, след съставянето на акт за установяване на нарушението, е трябвало на наложи процесната ПАМ и последната е наложена законосъобразно. Решението валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. При установените, неопровергани в хода на оспорването пред първоинстанционния съд факти, обосновано първоинстанционния съд е преценил оспорения административен акт като законосъобразен. Дружеството не е опровергало установената в акта за установяване на нарушението фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото доказателства. Въз основа на протокол за извършена проверка от 15.11.2016 г. и АУАН от 23.11.2016 г., правилно съдът е приел за установено, че при извършена проверка от органи по приходите на посочения обект на 15.11.2017 г. в 10:15 часа, за извършена контролна покупка на услуга - курс по английски език на стойност 150 лева, заплатена в брой не е издадена фискална касова бележка от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство. Неоснователен е довода на касатора, че нарушението не е установено, тъй като лицето Д. К., която е приела плащането на сумата от 150 лева не е била служител на дружеството и е работила за друга фирма на същия адрес. П. съдът е приел за безспорно доказано от протокола за извършена проверка и снетите данни от регистрираното на името на дружеството фискално устройство, че проверката е извършена в обект на "Център за обучение и квалификация" ООД, сумата е платена на Д. К., която е била единственото лице намиращо се в търговския обект и приемащо плащанията от името на "Център за обучение и квалификация" ООД, както и че към момента на проверката същата не е заявила, че не е служител на проверяваното дружество. При тези факти обосновано съдът е приел, че по делото е без значение дали самото дружество е назначило лицето Д. К. на трудов договор и липсата на трудов договор не обосновава незаконосъобразност на оспорената ПАМ. Факта, че в последствие е издаден фискален бон за полученото от Д. К. плащане на сумата от 150 лева е в подкрепа на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка за продажба на услуга от "Център за обучение и квалификация" ООД в обект, стопанисван от същото дружество, при която не е издаден фискален бон от намиращото се в обекта фискално устройство. Правилно съдът е приел, че в случая са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС и приложението на чл. 187 ЗДДС. Фактическият състав на налагане на принудителната административна мярка не съдържа резултат от административното нарушение, още по-малко преценка за размера на причинените от конкретното нарушение вреди за фиска. Законът допуска издаването на ПАМ, наред с наказателно постановление, съдържащо имуществена санкция и същественото затруднение за стопанската дейност на жалбоподателя е в резултат на създадената от него самия организация на търговската дейност. Приложените решения на Радомирския районен съд и на АС - П., с които наказателното постановление, издадено за нарушението е отменено, не обуславят автоматично отмяна на издадената заповед за налагане на ПАМ. Налагането на принудителните административни мерки по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187 ЗДДС не е обвързано с издаване на наказателно постановление за нарушението. Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. За наказателните постановления и решенията, с които са отменени или оставени в сила няма аналогичен текст, поради което представеното, влязло в сила решение за отмяна на наказателното постановление не обвързва доказателствено съда, а представлява доказателство, наред с останалите доказателства по делото. С представените за първи път пред касационната инстанция решение на Радомирския районен съд, оставено в сила с решение на Административен съд - П. е прието от фактическа страна, въз основа само на показанията на св. Кръстева, че продажбата на услуга - курс по английски език не е извършена от "Център за обучение и квалификация" ООД и в обект на това дружеството, а от Д. К., като служител на друго дружество, която ги е приела само за да ги предаде на "Център за обучение и квалификация" ООД. Тези фактически констатации не се установяват по настоящото дело, а показанията на св. Кръстева правилно не са кредитирани с доверие от АССГ. Наложената принудителна административна мярка съответства на чл. 22 ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. При налагането на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС органът по приходите действа при обвързана компетентност. Предвид изложеното, съдебното решение не е постановено при пороците, обосновани в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,

Цитирани разпоредби

2