Решение № 4394 от 25.4.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Главния архитект на Столична община, подадена чрез старши юрисконсулт Павлов. Оспорва се Решение 6118/24.10.2022 г., постановено по административно дело 12598/2021 г. по описа на Административен съд София град, с което по жалба на И. Балканджиев, е отменена Заповед РА-30-876/04.11.2021 г. на Главния архитект на Столична община, нареждаща премахване на незаконен строеж. В касационната жалба се сочи неправилност и необоснованост на съдебното решение, като по същество се оспорва изводът на съда, приел търпимост на строежа. Иска се отмяна на решението, след което да се отхвърли жалбата срещу заповедта, както и се присъдят сторените разноски. Ответната страна - И. Балканджиев, се представлява от адвокат Лютфиева, която оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение по съображения, изложени в писмени бележки. Претендира разноски за настоящото производство за платено адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С предметната заповед, компетентния административен орган е наредил на И. Балканджиев да премахне констатиран незаконен строеж, представляващ Жилищна сграда с идентификатор 00357.5354.1045.3 , находяща се в поземлен имот с идентификатор 00357.5354.1045, УПИ XXV-343, кв. 144, гр. Нови Искър, [жк], [улица], район [район] СО. Първостепенният съд е събрал относимите за спора доказателства, изслушал е заключение по съдебно-техническа експертиза, анализирал е същите задълбочено, въз основа което е извършил правилни фактически установявания и съответните им правни изводи. За да отмени процесната заповед, съдебният състав на Административен съд София град е приел, че е издадена в нарушение на материалния закон, тъй като е разпоредено премахването на незаконен строеж, който се явява търпим по смисъла на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ. Настоящият съд напълно споделя възприетите от първостепенния изводи относно материалната незаконосъобразност на оспорената заповед. Не е спорно, че строежът е извършен без строителни книжа, поради което се явява незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, който обаче за да подлежи на премахване, не следва да бъде квалифициран като търпим по смисъла на закона. Установен е и периодът на неговото извършване, а именно преди 1966 г., което обуславя необходимостта от изследване на търпимост в хипотезата на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ, съгласно която строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. По този въпрос, правилно съдът е ценил заключението на вещото лице, изготвило съдебно-техническа експертиза, като обективно, компетентно и неоспорено от страните, според което процесната сграда е допустима съгласно действалите през 1965 г. и през 1984 г. градоустройствени планове, а като разположена на калкан с друга сграда в съдения УПИ VIII, отговоря на нормативните изисквания за местоположение, действали към момента на изграждането й. Видно от приложената към експертното заключение извадка от плана от 1965 г. е, че другата сграда, находяща в поземления имот, която е с идентификатор 00357.5354.1045.2, не е била предвидена, поради което неоснователно е възражението в касационната жалба за неспазено отстояние между същата и процесната. На следващо място, неотносимо към преценката за търпимост на предметната сграда се явява несъответствието между описанието й по документа за собственост като паянтова постройка и действителното й състояние като жилищна сграда. Строежът се явява търпим съгласно действалите към момента на изграждането му градоустройствен план и строителни правила и норми, поради което без значение е дали е допустим и съгласно сега действащия план и нормативи, доколкото разпоредбата на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ не поставя такова изискване за кумулация. По изложените мотиви и като съобрази, че оспореното решение е валидно, допустимо и правилно, същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на ответника по касационната жалба И. Балканджиев се дължат сторените разноски в размер на 1200 лева за платено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,