Решение № 6820 от 25.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2675/2010 г.

Решение № 6820 от 25.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2675/2010 г., II о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на РДНСК Кюстендил и по касационна жалба на Красимира Лозева Братанова срещу решение № 335 от 09.11.2009 г. по адм. дело № 327/2009 г. на Кюстендилския административен съд, като са изложени доводи за неговата незаконосъобразност и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответницата по касационната жалба Василка Стоянова Палешева изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими, а разгледани по същество са основателни. Върховният административен съд, второ отделение обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното: С обжалваното решение на Кюстендилския административен съд е отменена като незаконосъобразна заповед № ДК-02-КН-23 от 12.05.2009 г. на началника на РДНСК гр. Кюстендил, с която на основание чл. 225, ал. 1 във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, представляващ "санитарни възли-2 бр., В и К инсталация към тях и отоплителна инсталация в съществуващо МЖ, извършен без одобрените строителни книжа и документи, находящ се в УПИ VI-318, кв. 33 по плана на с. Коново, община Кюстендил. За да стигне до този резултат съдът е приел, че в случая е приложима нормата на т. 3, ал. 1 на чл. 151 от ЗУТ, съгласно която не се изисква разрешение за строеж на "вътрешни преустройства, при които не се засяга конструкцията на сградата, не се извършват дейности като премахване, преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, когато засягат конструкцията на сградата и не се променя предназначението на помещенията и натоварванията в тях". Съдът неправилно е приложил материалния закон. В случая съдът необосновано е игнорирал приложимостта на разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗУТ, според която изменение на съществуващи общи инсталации или прокарване на нови инсталации в съсобствени сгради или в сгради - етажна собственост, се извършва с изрично писмено съгласие на всички съсобственици, съответно собственици на етажната собственост, тъй като в случая извършеното строителство в сградата е без съгласието на единия от съсобствениците - случая на Красимира Братанова. Посочените в заповедта фактически основания съответстват на цитираната разпоредби от ЗУТ за извършването на строежа без необходимите строителни книжа и документи, в нарушение на чл. 137, ал. 3, чл. 148, ал. 1 и чл. 169, ал. 1 от ЗУТ, с което строителството е незаконно по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ. Съдът се е позовал на заключението на вещото лице, в което се сочи, че обособяването на баня в сутеренното помещение на сградата чрез изграждане на преградни стени от "итонг" върху бетонова настилка не натоварва допълнително сградата в конструктивно отношение и от тук е изведен необоснования извод, че не е допуснато нарушение, тъй като е приложима разпоредбата на чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗУТ - не изискваща разрешение за строеж. От събраните по делото доказателства се установява, че в случая с изграждането на баня в сутеренното помещение се променя предназначението на сутеренното помещение, изградените преградни стени от "итонг", обособяващи банята е извършено в съсобствен имот. За тази промяна на предназначението на съответното помещение от сградата се изисква съгласието на другия съсобственик, което не е дадено. Изграден е и друг санитарен възел на жилищния етаж, до съществуващите стълби, като е налице същата хипотеза - промяна предназначението на съответното помещение, без съгласието на съсобственика на имота. Не се касае за подмяна на ВИК и отоплителна инсталация, както необосновано е приел съда, а за новоизградени такива инсталации, като обстоятелството, че сградата не е имала такава инсталация не се оспорва и от вещото лице. Данните сочат, че къщата е построена през 1949 г., с конструкция - гредоред, като вещото лице излага, че към момента на изграждането на сградата освен по част архитектурна, проекти по другите части не са били задължителни, а не се сочи, че такива е имало. При липсата на В и К инсталация и санитарни възли по време на изграждането на сградата преди 60 г., неправилно съдът е приел, че се касае за текущ ремонт по смисъла на § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ, тъй като данните сочат, че се касае за новоизградени В и К инсталация и санитарни възли, също при липса на съгласие от съсобственика на сградата - в нарушение на чл. 186 от ЗУТ. Заповедта е издадена от компетентния орган при спазване на административнопроизводствените правила, обстоятелство което е установено от първоинстанционния съд. Фактическите основания в заповедта, както и тези в констативния акт № 8 от 08.04.2009 г., предхождащ издаването на заповедта, който е неразделна част от заповедта, не са опровергани пред съда от жалбоподателката Василка Палашева, а изводът на съда за незаконосъобразност на заповедта не се подкрепя с доказателства. Ето защо, налага се извод противоположен на този до който е стигнал съда, а именно - за законосъобразност на оспорената заповед, поради изграден незаконен строеж, по отношение на който правилно е разпоредено премахването му. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение приема, че обжалваното решение е постановено при неправилно прилагане на материалния закон и следва да се отмени. Вместо него следва Върховният административен съд да постанови друго решение по съществото на спора, с което да отхвърли като неоснователна жалбата на Василка Палашева против заповед № ДК-02-КН-23 от 12.05.2009 г. на началника на РДНСК гр. Кюстендил. С оглед изхода на делото, който е благоприятен за касаторката Красимира Лозева Братанова, следва да й се присъдят направените от нея пред тази инстанция деловодни разноски. Същата пред ВАС се е представлявала от адв. Сапунджиева, видно от договор за правна защита и съдействие от 14.12.2009 г., от който е видно, че е заплатено адвокатско възнаграждение от 150 лв., претенцията за заплащането на тази сума е направена своевременно в производството пред ВАС до приключването на делото, като е приложен и списък за разноските в размер на сумата 150 лв., която сума не е оспорена. Претенцията е основателна и следва да се уважи, като Василка Стоянова Палашева следва да заплати на Красимира Лозева Братанова сумата 150 лв., представляваща деловодни разноски пред ВАС. Воден от изложеното, Върховният административен съд, второ отделение на основание чл. 221, ал. 2 от АПК