Решение № 11545 от 14.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14695/2019 г.

Решение № 11545 от 14.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14695/2019 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Ултрафарм" ООД, ЕИК 202943382, със седалище и адрес на управление гр. Варна, район Младост, бул. "Република", сграда на "Медицински Център Младост Варна" № 15, представлявано от управителя В. Марешка, срещу решение № 1963 от 23.10.2019 г., постановено по административно дело № 1042/2019 г. по описа на Административен съд – Варна, с което съдът е отхвърлил оспорването с жалба вх. № 6253/12.04.2019 г. на "Ултрафарм" ООД - гр. Варна на заповед № РД-19-175/21.03.2019 г. на директора на РЗОК /Районна здравноосигурителна каса/ - Стара Загора и е осъдил "Ултрафарм" ООД - гр. Варна да заплати на РЗОК - Стара Загора сумата от 100 /сто/ лева за юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба са изложени твърдения и са наведени доводи за неправилност на оспореното съдебно решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Релевирани са аргументи, че процесните рецептурни бланки не попадат в обхвата на ИД /индивидуалния договор/, с оглед разпоредбата на чл. 42, ал. 2 от същия, като към датата на налагане на издаване на заповедта рецептурните бланки не са били заплатени и за тях не може да бъде наложена санкция. Обективирано е несъгласие с изводите на съда и административния орган за невъзможност за въвеждане на реквизитите на повече от две изпълнявани рецепти в един и същи час и минута от един магистър-фармацевт и същевременното осъществяване на необходимите действия по отпускане на предписаните в тях лекарствени продукти. Инвокирани са твърдения за липсата на описана конкретна фактическа обстановка и доказателства за извършено нарушение в констативния протокол и процесната заповед, обстоятелство, ограничаващо правото на защита на касатора. Иска се отмяна на първоинстанционното решение. Претендира и присъждане на направените съдебно-деловодни разноски. Ответникът по касация - директорът на РЗОК - Стара Загора, чрез процесуалния представител гл. юрисконсулт И. Вътева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на оспореното съдебно решение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение, поради което предлага оставянето му в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Първоинстанционният съд е постановил решението при правилно установена фактическа обстановка по делото. Дружеството-касатор е сключило договор № 241773/18.04.2016 г. за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗОК със срок на действие от 01.04.2016 г. до 31.03.2017 г. С допълнителни споразумения № 1/29.12.2016 г., № 2/31.03.2017 г. и № 3/18.04.2018 г., са изменени някои от клаузите в договора. Със споразумение № 2/31.03.2017 г. е уговорено, че влиза в сила от 01.04.2017 г. и е със срок на действие до 31.03.2018 г. Изменени са и някои клаузи в ИД, сред които е и чл. 15, ал. 1, съгласно който изпълнителят се задължил да въвежда в софтуера по чл. 20, ал. 1 реквизитите от изпълняваните рецепти. Изискванията към софтуера е уговорено, че се определят съвместно от представителите на НЗОК и БФС /Българския фармацевтичен съюз/ по реда на чл. 45, ал. 15 от ЗЗО /Закона за здравното осигуряване/, а съгласно чл. 15, ал. 2 въвеждането на информацията по ал. 1 се извършва в момента на отпускане на лекарствените продукти, медицинските изделия и диетичните храни за специални медицински цели в приемното помещение на аптеката от магистър-фармацевта, който ги отпуска. С това споразумение са отменени ал. 3 и ал. 4 на чл. 15 от договора, а в чл. 42, ал. 1, т. 9 и т. 10 текста "ал. 1" се заменя с "ал. 2" и т. 15 на чл. 42, ал. 1 е отменена. С допълнително споразумение № 3/18.04.2018 г. е изменен чл. 45, като е променен срока на ИД - до сключване на нов договор, но не по-късно от 31.03.2019 г. Със заповед № РД-18-184/06.02.2019 г. директорът на РЗОК - Стара Загора, на основание чл. 72, ал. 9 във връзка с ал. 2 и ал. 3 и чл. 45, ал. 15 от ЗЗО, е наредил от 07.02.2019 г. до 01.03.2019 г. да бъде извършена проверка на аптека "Марешки І Казанлък" в гр. Казанлък с рег. № 240238, собственост на "Ултрафарм" ООД - гр. Варна и е определил проверяващите служители - контрольори към отдел "ДКИИМДПА" в РЗОК - Стара 3 агора. Заповедта за извършване на проверката е връчена на ръководителя на аптеката на 15.02.2019 г. Установеното при проверката е отразено в съставен от контрольорите констативен протокол /КП/ № Р-66/21.02.2019 г. В т. 1 от КП е отразено констатираното от проверените рецепти по здравна каса от 14.02.2019 г., че на тази дата в аптеката е работил един магистър-фармацевт - управителят Г. Йончески, който отпускал лекарствата, предписани в тях. Констатирано е, че в софтуера на аптеката са въведени като изпълнени в една и съща минута три, четири и до пет броя рецепти, като е прието, че това не е възможно да бъде извършено от само един магистър-фармацевт, ако спазва изискването да въвежда информацията по реквизитите от изпълняваните рецепти в момента на отпускане на лекарствените продукти в приемното помещение на аптеката. Поради това за всяка описана в таблицата трета и четвърта рецепта, които са въведени като обработени в един час и минута спрямо предхождащите ги по номера две рецепти, проверяващите направили извода, че дружеството-изпълнител е нарушило чл. 15, ал. 2 от индивидуалния договор № 241773/18.04.2016 г. За тези общо 28 броя рецепти, които се явявали трета и четвърта, приели, че въвеждането на реквизитите им в базата данни на софтуера не е извършвано в момента на отпускане на лекарствените продукти от магистър-фармацевт, а в приемното помещение на аптеката. Този извод е обусловен от установеното, че на 14.02.2019 г. в аптеката е работел само един магистър-фармацевт и приетото от проверяващите, че е спазено изискването на чл. 3, ал. 1 от ИД само от магистър-фармацевт да се отпускат лекарствените продукти по рецептите, заплащани от НЗОК/РЗОК. Към протокола проверяващите приложили заверени копия на цитираните в таблицата рецептурни бланки и разпечатката от аптечния софтуер за отпуснатите лекарствени продукти. С КП била дадена препоръка да се спазва изискването от ИД, което е констатирано, че е нарушено и е предложено на директора на РЗОК - Стара 3 агора да наложи финансова неустойка на дружеството в общ размер на 1400 лв., явяваща се 28 броя санкции от по 50 лева, на основание чл. 42, ал. 1, т. 9, б. "а" от ИД № 241773/18.04.2016 г. за установените нарушения на чл. 15, ал. 2 при повече от три рецептурни бланки. Констативен протокол № Р-66/21.02.2019 г. е връчен на ръководителя на аптеката на 21.02.2019 г., а на 26.02.2019 г. срещу него от страна на дружеството е подадено възражение. Във връзка с постъпилото възражение директорът на РЗОК - Стара 3 агора със заповед № РД-09-37 от 01.03.2019 г. определил състав на арбитражна комисия, която да го разгледа и да се произнесе по констатациите в протокола. Арбитражната комисия, с председател - началника на отдел "ДКИИМДПА" в РЗОК - Стара 3 агора и членове: трима магистър-фармацевти от РФК - Ст. 3 агора, началник сектор "ДКИПСМП" в РЗОК - Стара 3 агора и началник отдел "ФАПОД" от РЗОК - Стара 3 агора, се запознала с материалите в преписката и възражението и взела с единодушие решение № 1/07.03.2019 г. да потвърди констатациите в т. 1 от констативен протокол № Р-66/21.02.2019 г. Това решение на арбитражната комисия е връчено по надлежния ред на 11.03.2019 г. на изпълнителя по ИД № 241773/18.04.2016 г. Съгласно чл. 39, ал. 1 от ИД № 241773/18.04.2016 г. в случай, че арбитражната комисия потвърди изцяло или частично констатациите на лицата по чл. 26, директорът на РЗОК издава заповед за прилагане на санкциите, предвидени в договора между РЗОК и изпълнителя. Съобразно така разписаната процедура, въз основа на КП и при съобразяване с решението на арбитражната комисия, директорът на РЗОК - Стара 3 агора издал заповед № РД-19-175/21.03.2019 г., с която по т. 1 е установено нарушението, описано в т. 1 от констативен протокол № Р-66/21.02.2019 г., а с диспозитива по т. I. 1. за установените при повече от три рецептурни бланки нарушения на чл. 15, ал. 2 от ИД № 241773/18.04.2016 г. на дружеството е наложена финансова неустойка в общ размер от 1400 лв. Санкцията била определена съгласно чл. 42, ал. 1, т. 9, б. "а" от ИД № 241773/18.04.2016 г., който предвиждал санкция от по 50 лв. за всяко нарушение, когато са установени нарушения при повече от три рецептурни бланки. В случая нарушенията били 28, осъществени по отношение на всяка въведена трета и следваща рецептурна бланка, като обработена в една и съща минута, поради което при налагане на 50 лв. за всяко от тези 28 нарушения е формиран общия размер на санкцията. Заповедта е връчена на дружеството на 27.03.2019 г. и получена от упълномощено лице от управителя на "Ултрафарм" ООД - гр. Варна и оспорена с жалбата до първостепенния съд, подадена чрез РЗОК - Стара 3 агора на 08.04.2019 г. Следва да бъдат споделени като правилни изводите на първоинстанционния съд, че процесната заповед е издадена от компетентен орган в рамките на правомощията му, отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК и съдържа изискуемите реквизити. Актът е издаден при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при спазване на относимите материалноправни разпоредби, като Варненският административен съд е изложил подробни и обосновани изводи в тази насока, които напълно се споделят от настоящата касационна инстанция по делото. Спазени са клаузите на индивидуалния договор и разпоредбите на инструкцията за извършване на проверки. Неоснователни са изложените в касационната жалба оплаквания за неправилност на изводите на административния орган, арбитражната комисия и съда, досежно невъзможността един магистър-фармацевт да въведе в един и същ час и минута реквизити на повече от две изпълнявани рецепти и същевременно да осъществи необходимите действия по отпускане на предписаните в тях лекарствени продукти. Този извод на съда е изграден на база приложеното по преписката решение на арбитражната комисия, в което единодушно с 6 гласа "за" са потвърдени констатациите, обективирани в т. 1 от протокола за извършено нарушение. Видно от решението, категоричен е изводът на състава на арбитражната комисия, включително на тримата магистър-фармацевти, представители на Българския фармацевтичен съюз, че с оглед необходимото технологично време за въвеждане в софтуера на реквизитите от изпълняваните рецепти практически е абсолютно невъзможно магистър-фармацевт да въведе в един и същи час и минута реквизитите на повече от две изпълнявани рецепти. Както вече беше посочено, тези изводи са обосновани от лица, притежаващи необходимата експертиза и опит в извършването на дейностите, предмет на проверката, и не са оборени по надлежния ред от жалбоподателя чрез представяне на доказателства в обратната насока. С оглед посочените обстоятелства същите основателно са кредитирани от съда като правилни. Посочените заключения се потвърждават и от множеството задължителните проверки и действия, които магистър-фармацевтът е задължен да извърши след приемане на рецептата за изпълнение, съгласно разпоредбите на чл. 31 и следващите от Наредба № 4/04.03.2009 г. за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти. Твърденията на касатора за наличие на благоприятния за него факт, че въвеждането на трета, четвърта и дори пета рецепта в една и съща минута от едно единствено лице е възможно, не се подкрепят от доказателствата по делото. От друга страна, не са наведени твърдения и не са представени доказателства за наличие на обстоятелства, правещи възможно осъществяване на такъв резултат в рамките на посочения срок, които да не се дължат изцяло на поведението на магистър-фармацевта, като например паралелното въвеждане и отпускане на лекарствените продукти от други магистър-фармацевти, работили в посочения период, заедно с управителя на аптеката, неправилна работа на софтуера или технически проблеми, довели до неточното генериране на данните за час и минута. Следва да бъде взет предвид и фактът, че съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от Инструкция № РД-16-28/11.07.2018 г. в случай, че арбитражната комисия потвърди констатациите от проверката, какъвто е процесния, директорът на РЗОК в 14-дневен срок издава заповед за налагане на санкция. Видно от цитираната норма административният орган, издател на оспорения административен акт, е действал в условията на обвързана компетентност и правилно е приложил установените санкции в подписания договор между страните. В тази хипотеза той няма право на преценка дали е осъществено или не съответното нарушение, щом то е потвърдено от специализирания нарочен орган по чл. 75 от Закона за здравното осигуряване. Предвид релевираните в касационната жалба и подадения отговор по нея доводи съществен за правилното решаване на спора по делото е въпросът дали към датата на издаване на процесната заповед за налагане на санкции е извършено плащане на рецептурните бланки с оглед установяване наличието на изискуемите предпоставки по чл. 42, ал. 2 от индивидуален договор № 241773/18.04.2016 г. за налагане на санкции на дружеството-изпълнител. Съгласно цитираната клауза в случаите на отчетена и незаплатена от РЗОК рецептурна бланка, изпълнена в нарушение на договора, санкция не се налага. Аналогична е разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от Инструкция № РД-16-28/11.07.2018 г. за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 10 от ЗЗО по изпълнението на договорите за отпускане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от ЗЛПХМ /Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина/, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК, в който е указано, че в случаите на отчетена и незаплатена от РЗОК рецептурна бланка, изпълнена в нарушение на индивидуалния договор, не се налага санкция. Анализът на цитираните текстове обосновава извод, че в случаите на отпуснати лекарствени продукти в нарушение на изискванията на индивидуалния договор, на изпълнителя се налага санкция при кумулативното наличие на двете изискуеми от нормата предпоставки рецептурната бланка да е била отчетена и да е заплатена от РЗОК. На изпълнителя не следва да се налага санкция, след като е констатирано нарушение, по което няма плащане, като при тази хипотеза отпуснатите лекарствени продукти остават за сметка на изпълнителя. И обратното, при наличие на извършено плащане на нарушителя следва да се наложи санкция. Очевидна е волята на страните по договора за по-благоприятно разрешаване на случаите на нарушения на индивидуалния договор, за които не са разходвани средства от бюджета на НЗОК. Целта е да се преклудира възможността за едно нарушение извършителят да понесе две отделни негативни последици/да бъде наказан два пъти – чрез налагане на санкция и чрез неплащане на дължимата сума, респ. при алтернативната хипотеза да се предотврати евентуалното обогатяване на нарушителя от собственото му неправомерно поведение. В процесния случай безспорно е установено по делото, че е извършено плащане на отчетените 28 рецептурни бланки от страна на РЗОК - Стара Загора. Видно от представеното от ответника по касация извлечение от "БУЛБАНК" АД, плащането е наредено на 21.03.2019 г. и е постъпило по сметката на дружеството-изпълнител на следващия ден – 22.03.2019 г. С оглед спецификата на отношенията между РЗОК и дружеството-изпълнител неприложими са общите разпоредби на чл. 75, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите и чл. 305 от Търговския закон. От страна на РЗОК - Стара Загора са предприети необходимите действия по изпълнение на договорните задължения за заплащане на извършените от изпълнителя дейности. Обстоятелството, че банката, обслужваща платеца, е извършила превода в полза на банката, обслужваща изпълнителя, на следващия ден - 22.03.2019 г, не може да се вмени във вина на наредителя и да доведе до извод, че рецептурните бланки не са платени. Още повече, че конкретно изискване за крайния момент, в който може да бъде извършено плащането, в относимите разпоредби липсва. С оглед посочените обстоятелства в конкретния случай не намира приложение разпоредбата на чл. 42, ал. 2 от ИД. Не се подкрепя от доказателствата по делото твърдението на касатора за липса на описана конкретна фактическа обстановка и на доказателства за извършено нарушение в констативния протокол и процесната заповед, което обстоятелство ограничава неговото право на защита. На първо място, в приложения по делото констативен протокол № Р-66/21.02.2019 г. подробно са установени фактите относно извършеното нарушение и са описани и индивидуализирани констатираните нередности и нарушените разпоредби на ИД. Протоколът е надлежно връчен на ръководителя на проверяваната аптека, обект на проверката, срещу подпис, съобразно изискването на чл. 74, ал. 3 от ЗЗО. В случаите, когато оспорваният акт е издаден при наличието на подготвителни документи, изложените в тях съображения също се приемат за мотиви на самия акт. В изготвения протокол и решението на арбитражната комисия надлежно са посочени правните и фактически основания за издаване на процесния административен акт, които са възпроизведени и в самата заповед за налагане на санкции. В обстоятелствената част на оспорената заповед е отразено, че се издава на база цитирания констативен протокол и решението на арбитражната комисия. В тази връзка не се възприема тезата на касатора, че е било нарушено правото му на защита. Предвид горното настоящият тричленен състав намира, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение. Тезата, която се силаеше да докаже касатора, за неправилност на съдебния акт, не намира опора в данните по делото и категорично се опровергава от изложеното по-горе. Достигайки до краен извод за законосъобразност на оспорения пред него административен акт и като е отхвърлил жалбата, с която е бил сезиран, Административен съд - Варна е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При установената неоснователност на главното касаторово искане неоснователна се явява и акцесорната му претенция за присъждане на сторените деловодни разноски, а ответникът по касация, за когото изходът от спора се явява позитивен, не е претендирал разноски, поради което присъждането на такива не се следва и нему. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо, Върховният административен съд, шесто отделение,