Решение № 9508 от 2.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2281/2012 г.

Решение № 9508 от 2.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2281/2012 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Живко Димитров Липчев от гр. Варна срещу решение № 2968 от 15.12.2011 г. по адм. дело № 1066/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Варна, първо отделение, III състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответникът - директор на Дирекция "Местни данъци" при община Варна, не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество е основателна. С решение № 2968 от 15.12.2011 г. по адм. дело № 1066/2011 г., Административен съд - гр. Варна, първо отделение, III състав, е отхвърлил жалбата на Живко Димитров Липчев от гр. Варна срещу Акт за установяване на задължения по декларация № МД-АУ-634 от 6.12.2010 г., издаден от орган по приходите при Дирекция "Местни данъци" към община Варна, потвърден с Решение № МД-РШ-018 от 18.02.2011 г. на директора на Дирекция "Местни данъци" при община Варна. Съдебният акт е постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. По делото е прието, че представените заверени преписи от четири бележки, озаглавени "за платени данъци за 2010 г.", не са официални документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК и не представляват доказателства за извършените от длъжностно лице на Община Варна пред него действия. Те са издадени от Корнелия Петкова и Веселин Колев, и двамата на длъжност "старши инспектор ревизии, проверки и контрол", в чийто правомощия не влиза приемането на плащания на данъци и такси в брой, т. е. не са издадени от длъжностно лице в кръга на правомощията му. Направен е окончателния извод за дължимост на процесните суми. Съгласно чл. 2 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), местните данъци се заплащат в брой в касите на общинската администрация или безкасово по съответната сметка. Според чл. 9а, ал. 1 ЗМДТ, местните такси се събират от общинската администрация. По първоначалното дело свидетелката Анна Живкова Липчева, дъщеря на жалбоподателя, твърди, че е заплатила лично на 15.03.2010 г. в касата на район "Приморски" дължимите данъци и такси на родителите й, нейните и на автомобила на бившия й съпруг. Същата дата носят и представените по делото от жалбоподателя квитанции, които логично следва да се считат като резултат на извършеното плащане. След като задължено лице извършва плащания на определено място в общинската администрация и това плащане е прието от длъжностно лице на администрацията, то задълженото лице не може да знае, че са издадени от длъжностно лице извън кръга на правомощията му. По първоначалното дело е налице удостоверение рег. № 39396 от 19.09.2011 г., подписано от главен разследващ полицай, началник на отдел "ДП" в ОД на МВР Варна. От него става ясно, че Живко Димитров Липчев на 20.12.2010 г. е конституиран в качеството му на пострадало лице във връзка със заплащането на местни данъци за 2010 г. По случая в ОД на МВР Варна се провежда досъдебно производство № 277/2010 г. по описа на ОД МВР Варна, преписка № 260/2010 г. по описа на ВОП, срещу обвиняемата Корнелия Атанасова Петкова по чл. 282, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК. Следователно в хода на развилото се пред съда производство е било налице условието по чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. При разглеждането на адм. дело № 1066/2011 г. по описа на Административен съд гр. Варна са били налице данни за престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изхода на делото. Касае се за условие, императивно определено от законодателя като предпоставка за спиране на съдебното производство. Като при наличието на тези данни по делото, решаващият състав не е спрял производството по него, той е допуснал съществено нарушение на цитираното съдопроизводствено правило. Налице е касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК, поради което постановеното решение се отменя, а делото се връща за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,