Решение № 279 от 8.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7399/2008 г.

Решение № 279 от 8.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7399/2008 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ЕТ "Илиян Колев" - гр. София, против Решение № 92 от 24.01.2008 г., постановено по адм. дело № 854 от 2007 г. на Административния съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № 1600266 от 13.04.2007 г. на ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 481 от 17.05.2007 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, представляващи касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се съображения, според които решението на съда е неправилно, тъй като съдът не е обсъдил всички доказателства по делото, не е направил обективна преценка на тяхната стойност и не е тълкувал и приложил правилно разпоредбите на чл. 64, ал. 4, т. 4 и чл. 65, ал. 4 ЗДДС, както и не е съобразил и разпоредбата на чл. 65, ал. 8 ЗДДС. По съображения в този смисъл моли решението да се отмени и съдът да реши спора по същество, като отмени обжалвания РА. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Пловдив при ЦУ на НАП, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, както и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С обжалваното решение на Административния съд - Пловдив, е отхвърлена жалбата на ЕТ "Илиян Колев" - гр. София, против РА № 1600266 от 13.04.2007 г. на ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 481 от 17.05.2007 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Пловдив. С последния на касатора за м. юни 2006 г. не е признат данъчен кредит в размер на 4191, 52 лв. по фактура № 515 от 14.06.2006 г., издадена от "Дибарс" ЕООД с предмет доставка на глина. За да отхвърли жалбата срещу така издадения РА, съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон. Според съда правилно органът по приходите е приел наличие на обстоятелства по чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС, както и липса на всички кумулативни предпоставки, посочени в чл. 64 ЗДДС, за възникване на правото на данъчен кредит. За да се направи преценка относно начисляването на ДДС в счетоводството на доставчика, съдът е посочил, че следва да бъде извършена проверка относно движението и кореспонденцията по всички счетоводни сметки, които имат значение за отразяването на осъществените стопански операции по процесната фактура, а вписванията в счетоводните книги се преценяват според тяхната редовност в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството. Съдът е приел, че в случая няма данни да е направена такава проверка и нито в хода на административното, нито в хода на съдебното производство са ангажирани доказателства, които по безспорен начин да доказват начисляване на данъка от доставчика при редовно водено счетоводство, така както изисква разпоредбата на чл. 51 ДОПК. Съдът е обсъдил и обстоятелствата по делото, квалифициращи случая към разпоредбата на чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.), поради това, че прекият доставчик не е представил всички изискани му доказателства относно транспортирането на количествата глина; лицата, извършили товарно-разтоварна работа; наличието на собствени или наети транспортни средства, пътни листове и товарителници; справка за наети работници, договори и ведомости за заплащане на заплати; наличието на собствени или наети складови площи, както и наличието на технически и кадрови потенциал за извършване на доставката. По тези съображения и предвид това, че не е установено изпълнението на кумулативните изисквания на чл. 64, ал. 2 ЗДДС, свързани с начисляването на данъка и реалността на доставката, съдът е приел, че правилно е отказано правото на данъчен кредит. Във връзка с изтъкнатото и в касационната жалба възражение за приложението на чл. 65, ал. 8 ЗДДС съдът е посочил, че обстоятелството за внасяне на ДДС по ДДС-сметка от прекия доставчик на предходния във връзка с доставката е ирелевантно за спора, тъй като обстоятелствата по чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС са констатирани по отношение на доставката между жалбоподателя и неговия пряк доставчик и тази разпоредба може да намери приложение само по отношение на доставки, за които са констатирани обстоятелства по ал. 4 от същия член. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Съдът правилно е установил фактическата обстановка по спора и изводите, които е направил, са в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния закон. Наличието на реално осъществена доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС е предвидено като изискване за възникване на право на данъчен кредит в разпоредбата на чл. 63 ЗДДС, съдържаща легалното определение, според което данъчен кредит е сумата от начислен данък по този закон на регистрирано лице за получена от него стока или услуга по облагаема доставка, която лицето има право да приспадне. Според чл. 32 ЗДДС облагаеми доставки са всички доставки на стоки и услуги, когато са извършени от данъчнозадължено лице и с място на изпълнение на територията на страната, а данъчно събитие по чл. 24 ЗДДС представлява доставката на стоки или услуги. Следователно наличието на реално осъществена доставка е предпоставка за възникване на право на данъчен кредит и изпълнението й следва да бъде проверено, за да бъде направена преценка дали ревизираният субект има право на приспадане на данъчния кредит, който е декларирал в подадената справка-декларация. За да възникне право на приспадане на данъчен кредит, следва предвидените в закона изисквания да са изпълнени по отношение на конкретната доставка и на посочените страни по доставката. В случая поради непредставяне от страна на прекия доставчик на всички изискани документи, свързани с извършването на доставката и със съответното начисляване на ДДС по нея, е дало основание на данъчните органи и на съда да приемат, че не са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки на чл. 63 и 64 ЗДДС, за да се признае правото на данъчен кредит по процесната фактура, свързана с документираната в нея доставка на глина. Неправилно е разбирането на касатора, че след като данъчните органи са преминали към проверка на предходния доставчик, това означавало, че те са били удовлетворени от представените впоследствие обяснения и доказателства от прекия доставчик. Изрично е отбелязано, вкл. и в решението на директора на Дирекция "ОУИ", че основанието за отказ е това, че не са представени всички изискуеми документи от прекия доставчик "Дибарс" ЕООД, а не от предходния доставчик СД "Рай-90-Димитров и сие", въпреки че и за него липсват такива доказателства. Ето защо органът по приходите и съдът са обсъждали и са се позовали освен на липсата на кумулативните предпоставки на чл. 64 ЗДДС, също така и на разпоредбата на чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС, въпреки че последната намира приложение само когато се констатира изпълнение на всички условия по чл. 64 ЗДДС. Правилно е и приетото от съда, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 65, ал. 8 ЗДДС, тъй като данъкът по процесната фактура № 515 от 4.06.2008 г., издадена от "Дибарс" ЕООД, не е платен по ДДС-сметка на доставчика, а това, че този доставчик го е платил по ДДС-сметка на предходния доставчик, е ирелевантно за спора. По така изложените съображения и тъй като не се установиха твърдяните касационни основания за отмяна, следва обжалваното решение да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,